Иска ни се да вярваме, че повечето от нашите читатели смятат хората за прекрасни създания. Ние споделяме тази вяра, но от време на време изследователите ни предоставят резултатите от свои експерименти, които разкриват доста тревожни факти за човешката природа, пише Listverse и дава няколко примера.
Още: Най-важните новини за деня, 25 юли 2025 г.
Още: "Гореше цялата държава": Шефът на пожарната с последна информация за пожарите
Хората обичат кучетата повече, отколкото благотворителността
Ще върнете ли случайно открит портфейл, пълен с пари? Това е въпрос, на който се опитали да отговорят учените от Единбургския университет, като добавили няколко допълнителни условия, за да бъде по-интересно.
Изследователите разхвърляли из града цял наръч с портфейли с адреси на измислени лица. Заедно с данните на притежателя сложили вътре и снимки, за да видят как ще повлияе това на връщането на парите. Снимките били различни, като се започне от новородени деца до мили кученца и благовидни възрастни двойки. За чистота на експеримента те оставали няколко портфейла без снимки, а в други прибавили документи, от които ставало видно, че притежателят често и с удоволствие дава пари за благотворителност.
Още: Земята се затопля и това ни засяга сега: Експертът Десислава Микова обяснява защо (ВИДЕО)
Още: Министър след скандала на летището: Безобразно държание, налагам максималната глоба! (ВИДЕО)
Резултатите били следните – снимките с малки деца в портфейла по-скоро са способни да накарат човек да върне парите. Тези с информация за пожертвования били връщани доста по-рядко, отколкото всички други. Портфейлите, говорещи за притежателя си като за ревностен благотворител, били връщани само в 20% от случаите, а тези със снимки на кучета – в 53% от случаите. За сравнение: портфейлите, в които нямало нищо освен пари и адрес, били връщани в 15% от случаите.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Грозен скандал заради ръчен багаж на летище София, плачеща жена се оказа...агресивна (ВИДЕО)
Още: Kaufland откри 29 нови търговски обекта на теририторията си само за половин година
Подаваме милостиня, за да погъделичкаме самолюбието си
Милосърдието е нещо забележително, ако е от чисто сърце. Но нека да погледнем истината в очите – мнозина от нас, даващи на нуждаещите се част заработените си с труд пари, смятат себе си достойни за похвала и аплодисменти.
Когато няколко изследователи от университета в Кент решили да изяснят какво всъщност мотивира хората да жертват пари за благотворителност, резултатите се оказали неочаквани. Станало ясно, че хората са склонни да жертват в съответствие с пристрастията и антипатиите си. Някои например жертват средства за приюти за кучета просто защото ненавиждат котките.
Още: Повишено внимание за жителите на тези градове. Времето през уикенда от 26 до 27 юли 2025 г.
Още: Заради интензивния трафик от морето към София: Спират камионите по АМ "Тракия" в неделя
Освен това, ако човек не е пожертвал средства за нещо, което е наистина важно, той автоматично се оправдава с това, че не съвпада с личните му възгледи, независимо доколко тези възгледи са обосновани. Един от запитаните например категорично отказвал да изпрати пари за жертвите от цунами в Шри Ланка, защото смятал, че тези пари „ще отидат за подкрепа на Мугабе и подобни хора”.
Нашата безопасност не зависи от броя на хората наоколо
Ефектът на свидетеля е психологически ефект, проявяващ се в това,че хората, оказали се свидетели на произшествия (катастрофи, престъпления или други), често не се опитват да помогнат на пострадалите.
Установено е, че колкото повече хора са се оказали свидетели на произшествия, толкова по-малка е вероятността някой от тях да се опита да помогне на пострадалите, вместо да стои и да гледа. Този ефект работи дори без заплаха за живота на самите свидетели.
Доброволците ще работят по-малко, ако им се плати
Доброволната, както и благотворителната работа трябва да се възнаграждават, само че не и с пари.
Изследователи проверили готовността на хората да жертват времето си, ако им платят за това. Учудващо, но когато на хората бил предложен паричен стимул, количеството време, което предоставяли доброволно, спаднало рязко.
Властта ни убеждава лесно
Ако някога сте чували за експеримента на Милграм, вероятно знаете за концепцията за подчинение на властта.
Учудващо е колко малко власт му трябва на човек, за да убеди другите да направят зло. В един от най-прочутите експерименти на Милграм ръководителят разяснява на участниците, че всъщност ще бъде изследвано въздействието на наказанието върху процеса на учене. Тестът изисквал научаване на двойки асоциации наизуст и при неправилен отговор „жертвата” трябвало да бъде наказана с подаване на електрически удари като шок.
В този случай учителят се намирал пред внушителен генератор, а ученикът бил привързан към подобие на електрически стол с електроди на китките. Когато напрежението започвало да се покачва, „наказаният” на електрическия стол молел експериментът да се прекрати, макар че първоначално дал съгласие.
Хората, въвлечени в експеримента, изразили съмнение за безопасността на „наказания” човек, но всичко, което им било необходимо, за да продължат, бил мъж в престилка на лаборант.
Ако питате дали подобна „власт” е разпространена само върху хора с престилки, то отговорът е не. Предприемчиви граждани от Великобритания неофициално провели подобен експеримент и се оказало, че е достатъчно да се облече светлоотразителна жилетка.
Лъжем и извъртаме, когато се чувстваме не на място
Фактори като тъга или занижена самооценка ни карат понякога да правим не особено приятни неща или поне с голяма лекота да ги оправдаваме.
Едно от известните изследвания, засягащи тази теория, започнало с оценка на личността в група студенти с малък тест и продължило с експеримент, в който им била давана възможност да измамят другия, за да припечелят.
Резултатите показали, че студентите, които получили положителни отговори на личностния тест, били по-непредразположени към измама в сравнение с тези, чиито отговори били отрицателни (тестът сочел, че те не са интересни). Само си помислете колко често чувате по-обидни и болезнени думи от тази оценка по свой адрес.
Какво е отговорно за такава взаимовръзка? Изследването показало, че причината е т.нар. разногласие в самооценката. Основно хората с високо самомнение по-трудно оправдават безнравствените постъпки, тъй като това е в разрез с представата им за самите себе си. По-лесно е да се оправдае например лъжата, ако си мислите, че никой не го е грижа какво правите.
По-слабо съчувстваме на други раси
В Италия изследвали отношението на хората към чуждата болка. За експеримента бели и чернокожи хора гледали клип, в който ръце били убождани с игла. Някои ръце на екрана били черни, други – бели.
Междувременно учените следили мозъчната активност и сърдечния ритъм на доброволците. Било отбелязано, че и белите, и чернокожите участници в експеримента реагирали по-силно, когато иглата убождала ръка с техния цвят на кожата.
За да изключат възможността участниците просто да си представят собствените си ръце, в клипа били показвани и ярки виолетови ръце. Всички участници изпитвали по-силни емоции към виолетовите ръце, отколкото към ръцете на другата раса.
Макар че основната задача на експеримента била да определи ще има ли затруднения докторът да определи болката на човека от друга раса, неочаквано се оказало, че ние подсъзнателно правим расово разграничаване в емоционалните реакции.
