България и Балканите са обхванати от интензивна гореща вълна - на места температурите ще достигнат 41-44°C, а температурните отклонения в Балканския регион ще надхвърлят с 8 до 10°C средната стойност за периода 1991-2020 г.
Според анализ на експерта д-р Зорница Спасова от Климатека, горещите температури променят правилото "движението е здраве", тъй като комбинацията от висока температура, интензивно физическо натоварване и дехидратация, увеличава риска от травми, намалява издръжливостта, влошава аеробната ефективност и увеличава усещането за умора.
Според медицинското списание "Лансет", количеството часове, в които е опасно да се извършва умерена и интензивна физическа активност, са се увеличили в сравнение с прединдустриалната епоха със следните проценти:
- Северна Европа: +382%
- Източна Европа: +107%
- Западна Европа: +101%
- Южна Европа: +94%
Най-застрашени от горещите вълни са децата, бременните жени, възрастните хора над 65 години, хората с определени здравни състояния като диабет и хипертония и хората, които работят на открито.
"Записано е в наредбата за здравословни и безопасни условия на труд, че работата на открито се преустановява при оранжев и червен код. Но тук идва въпросът кога се издава оранжев и червен код. Защото в таблица за опасните метеорологични явления на НИМХ е записано 38°C, а аз наблюдавам, че това лято и при 39°C не беше издаден оранжев код", разказа д-р Зорница Спасова в предаването "Студио Actualno".
Според нея, в горещото време някои спортове са по-препоръчителни от други. Разходката е добър начин да се практикува не твърде интензивна дейност, а заниманията със сърф, плуване, гребане или друг воден спорт, са добра алтернатива за физическа активност, без прекалени рискове, свързани с топлината.
Какво още трябва да знаем за промените в температурите и как да се пазим от жегите - вижте в интервюто.