Климатичните промени в последните два века се ускоряват заради приноса на човешката и това е доказано от множество научни изследвания. Именно човешките дейности като производство на енергия от изкопаеми горива, въглища, изкопаем газ, петрол, транспортът, който също използва доскоро предимно изкопаеми горива, вече се трансформира, но разбира се има много дълъг път, увеличават ефекта на климатичните промени.
Това каза експертът Десислава Микова, в предаването "Студио Actualno", във връзка с разтърсващите горещи вълни, които наблюдаваме в Европа и на Балканите през последните седмици.
Прогнозите за тазгодишното лято са да бъде със средни сезонни температури над нормата и сезонни валежи под нормата. Според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) се очаква температурите да са идентични на миналогодишните рекордни летни температури.
Източник: НИМХ
Това обаче не е феномен, който засяга само България и съседните страни. Проучвания показват, че Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята, като температурата се е повишила с два пъти по-висок от средния глобален темп от 80-те години на миналия век насам.
Според анализ на д-р Зорница Спасова от Климатека, в Италия броят на хоспитализациите се е увеличил в 20% в някои горещи региони, а властите съветват жителите и туристите да останат по домовете си през най-горещите часове от дена, от 11 до 18 ч. Във Франция за пръв път в историята на страната са издадени предупреждения за горещи вълни почти на цялата територия.
"В България не се събират данни за въздействието на екстремните жеги върху хората. Вчера видях, че има обобщена информация за над 90 сигнала, постъпили в центровете за спешна медицинска помощ, във връзка с жегите. И това е само едно надникване в съществения проблем, който това представлява за здравната каза", каза Микова.
Какви мерки предприема държавата?
Източник: iStock
Според експерти в страната все още няма приети стандартизирани дефиниции за това какво представлява топлинната вълна. Това затруднява събирането на точни данни и разработването на ефективни системи за ранно предупреждение.
Между метеорологичните служби, здравните органи и спешната помощ, липсва ефективна координация, а голяма част от населението не е информирано за здравните рискове от горещините. Хората в по-уязвимо положение - особено тези с ограничен достъпдо охлаждане, вода и медицинска помощ, са изложени на особено висок риск.
"Системата BG ALERT не идентифицира изрично горещите вълни като бедствие, като ситуация, в която да се вземат изрични мерки и това за съжаление е проблем.", уточни Десислава Микова.
Какво още трябва да знаем за горещите температури и какви мерки трябва да се предприемат - вижте в интервюто.
