Режимът на сирийския президент Башар Асад не е известен със своята благонадеждност, тъй като много пъти е правил фалшиви или напълно изкривени твърдения, за да постигне целите си. Лъжите и увъртането са жизненоважна част от стратегията за оцеляване на режима.
Наскоро пред телевизия „Ал Манар” сирийският президент се похвали, че първата пратка руски системи за противовъздушна отбрана С-300 са пристигнали в страната му, но това твърдение, както много други, идващи от Сирия, не трябва да бъде взимано за чиста монета.
То дава на Асад възможността да заеме нападателна позиция спрямо Израел, без да влиза наистина в реален конфликт. Така Асад заплаши Ерусалим и с незабавен отговор на всеки бъдещ въздушен удар.
Ако приемем, че някаква пратка е пристигнала в Сирия от Русия, все още не е ясно какво точно съдържа и дали в нея има ракети прехващачи С-300 или други основни компоненти, които трябва да се сглобят, преди да заработят.
Както наскоро отбеляза Ифтах Шапир от Института за изучаване на проблемите на сигурността в Тел Авив, Сирия ще има нужда от значително време, докато овладее системите С-300. Страната ще трябва да обучи персонал да използва техниката. Едва ли руски специалисти ще бъдат изпратени, за да управляват системите от името на Асад, тъй като това ще ги постави на много голям риск.
Въпреки всичко, посланието на Асад съдържа заявка на намерението поставената от Израел червена линия да бъде премината, а това е сериозна стъпка, която наистина може да предизвика конфликт.
Има няколко причини, поради които Израел няма да остави Сирия да се снабди със зенитно-ракетните комплекси С-300.
Със своите усъвършенствани радари и обсег на действие 200 километра, системите могат да поразят цивилни самолети в Северен Израел, да разрушат израелски военен самолет, летящ над Голанските възвишения или Галилея, както и да попречат на самолетите за наблюдение, които прелитат над Ливан, за да държат под око ливанското движение „Хизбулла”.
Системите може също така да възпрепятстват усилията на Израел да предотврати предаването на ирански оръжия за „Хизбулла” през Сирия.
И накрая, но може би най-важната причина е, че Асад може да опита да изпрати зенитно-ракетни комплекси на „Хизбулла” или Иран.
Въпреки, че е затънало до шия в кръвопролитната война в Сирия, ливанското движение продължава да се подготвя за война с Израел, а ако се сдобие със системи С-300, това би увеличило вярата му, че може да се изправи срещу израелските сили за отбрана.
Една „Хизбулла” с повече вяра в себе си може да бъде изкушена да поднови трансграничните си атаки срещу Израел, което бързо би прераснало в регионална война.
В ирански ръце пък оръжията ще усложнят и без това трудната мисия – поразяването на иранските ядрени обекти.
В светлината на всички тези фактори, кога можем да очакваме Израел да предприеме действия? Удари може да бъдат наредени срещу компоненти на батареите още при тяхното пренасяне на сирийска земя. Или пък Израел може да почака и да атакува малко преди системите да бъдат сглобени.
Не трябва да забравяме, че Тел Авив разполага с капацитет за радиоелектронно противодействие. Наскоро източник от отдела за радиоелектронна борба заяви: „Правителството ни инструктира да се подготвим и да знаем как да действаме на всеки етап”.
Със сигурност Асад е наясно, че Израел няма да чака системите да бъдат сглобени и затова може да реши въобще да не прекрачва червената линия.
Можем и да предположим, че при закрити врати над Русия се упражнява дипломатически натиск, така че страната да не предприеме действия, които може още повече да дестабилизират взривоопасния регион.
Още: Заради трафика по празниците: Промени в движението в цялата страна
Още: Имаме ракети: Агенцията е готова за борба с градушките
Джерусалем пост
