„Двойната същност на Христос е била за мен винаги дълбока, неразрешима загадка; копнежът, този толкова човешки, толкова свръхчовешки копнеж, човекът да стигне до Бога – или по-точно: човекът да се възвърне при Бога и да се отъждестви с него; тази носталгия, толкова загадъчна и същевременно толкова действителна, отваряше в мен големи рани и извори.”
Н. Казандзакис
В думите на Никос Казандзакис (1883-1957) прозират ясно основанията и страстта му да пише, както диша, въпреки реалните опасности от принудително емигрантство и цензура.
„Двойната същност на Христос е била за мен винаги дълбока, неразрешима загадка; копнежът, този толкова човешки, толкова свръхчовешки копнеж, човекът да стигне до Бога – или по-точно: човекът да се възвърне при Бога и да се отъждестви с него; тази носталгия, толкова загадъчна и същевременно толкова действителна, отваряше в мен големи рани и извори.”
Н. Казандзакис
В думите на Никос Казандзакис (1883-1957) прозират ясно основанията и страстта му да пише, както диша, въпреки реалните опасности от принудително емигрантство и цензура.