България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Никола Ракитин - поетът, който избра смъртта пред незаслужения позор.
Биографични данни
Никола Ракитин е роден през 1885 година в ботевградското село Лъждене, днес носещо името Трудовец. Завършва българска филология в Софийския университет. Участник е в Първата световна война, но не това се оказва фатално за живота му, а една несправедливост.
Талантливият поет решава да сложи край на живота си, вместо всеки ден да се сблъсква с една с нищо незаслужена несправедливост. След смъртта на директора на военно-историческия музей в Плевен – Стоян Заимов, поетът е назначен на неговия пост. Там обаче става жертва на пъклен план като е обвинен в злоупотреба със средствата от касата на музея. Уволнен е, за да бъде назначен на негово място запасен офицер от руската армия.
Същевременно той затъва в заеми, за да изхранва семейството си, тъй като в продължение на половин година не е получавал заплата заради преминаването на музея от просветното към военното ведомство. Но слуховете, че си е позволил да харчи средства от касата не стихват. Зложелателите му упорито разпространяват мълвата, че той живее от тези средства.
На 1 май 1934 година Никола Ракитин се среща за последен път със свои приятели интелектуалци от столицата. Сред тях е и Недялко Месечков, който му отправя предложение да се премести в София. Поетът му отговаря лаконично с блуждаещ поглед, че може би ще се премести в София завинаги. Вижда се и с приятелите си поетесата Калина Малина и съпруга й Христо Чолчев като им оставя последните си стихове с молба да бъдат публикувани веднага, още същия ден.
На 2 май, пътувайки във влака, след като машината минава Своге, Ракитин скача в един от тунелите в Искърското дефиле край гара Реброво и загива на място.
Това е третият опит на поета за самоубийство, който за съжаление се оказва фатален. Преди това съпругата му и близките му успяват да го спасят. Ракитин оставя сирачета трите си дъщери Бистра, Лили и Светла.
Още: Един от най-големите български актьори, отишъл си от този свят по време на спектакъл
Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в пресата и с него се свързва и уволнението на военния министър Александър Кисьов няколко дни по-късно.
Творчество
Творчеството на Никола Ракитин включва предимно пейзажна поезия. За пръв път произведенията му са отпечатани през 1906 г. в списание "Демократически преглед". "Пролет при Вит" и "Зима при Вит" са неговите първи творби.
Автор е на стихосбирката „"Размирни години", в която изразява неодобрението си към насилието над човека и своя протест срещу войната.
Ракитин сътрудничи на списанията "Просвета", "Българска сбирка", "Съвременна мисъл", "Листопад", както и на вестник "Светлоструй".
Последните му стихове, публикувани след смъртта му:
Коварство с подлост ме сразиха,
не съм бил за земята тук.
Ще сглъхне в тая есен тиха
на лирата ми сетен звук.
В делнични грижи бях безгрижен
От малкото доволен бях.
У всекиго аз виждах ближен
Врага си даже не проклех.
Прости, земя, ти моя родна,
Прости, есенен шир златист.
О, господи, с душа свободна,
При тебе ида горд и чист.
