Тодор Киселичков пред Efirbet: Положението на бургаския футбол е трагично

Киселичков не пропусна да засегне и една доста болна за него тема – свързана със състоянието на бургаския футбол. Той описа ситуацията там като „трагична“, подчертавайки, че редица талантливи деца от Бургас ежегодно напускат в търсене на по-добро развитие. Според него са нужни кардинални и бързи действия, защото нещата може да сдобият още по-гротесков вид.

Прочетете цялото интервю тук.

Здравейте, господин Киселичков! В разгара сте на лятната подготовка. Върху кои елементи обръщате най-много внимание преди началото на новия сезон в efbet Лига?

В периода дотук наблегнахме най-много на кондиционния аспект. Не пропускаме да се развиваме и в технически аспект, но за момент фокусът е насочен в най-голяма степен към физическата подготовка.

Клубът направи забележителен дебютен сезон в елита. Каква е поставената цел през новия сезон?

Действително, завършихме в топ 5 на първенството, което беше едно много добро постижение за нас. Искаме сега да направим добра подготовка. Нашите директори го казаха – целим се в победа срещу всеки един съперник и евентуално участие в Европа. Смятам, че клубът е готов да направи тази крачка, така че ще се опитаме да го постигнем.

Разделихте се с доста опитни фигури. Може ли да очакваме привличането на заместници преди старта на сезона?

Селекцията е насочена изцяло към привличане на млади състезатели. Единственият по-опитен, който привлякохме, е Георги Ангелов от Берое – много добро момче, добър играч и голям професионалист. Като цяло стратегията включва даването на поле за развитие на млади и перспективни играчи. Искаме именно ЦСКА 1948 да им даде шанс да се покажат на по-голямата сцена.

Готови ли са някои от младите да поемат диригентската палка?

За тези момчета беше безценен опит да играят срещу силни противници през изминалия сезон и натрупаха доста игрови ритъм. Пътят е пред младите, но имаме и опитни играчи, които допринасят за тяхното развитие. Трябва да се изгради добра сплав между млади и малко по-опитни, защото при нас стари футболисти няма. По този начин искаме да развием отбора.

Под Ваше ръководство тимът успя да постигне забележителни резултати в края на сезона – победи срещу ЦСКА и Локо Пд. Каква беше рецептата зад тези чудесни резултати?

Бих казал, че и победата срещу Лудогорец, наред с останалите ни резултати, беше много впечатляваща. Няма значение с какъв отбор излезе Лудогорец тази победа е все така престижна.

Ситуацията, в която поех отбора, беше много сложна. Впоследствие и голяма част от играчите преминаха през Ковид-19. Беше много трудно да тренираме, но въпреки всичко успяхме да победим Локомотив Пловдив в мач за влизане в топ 6, а след това и да завоюваме място в топ 5. Това беше изключително важен сблъсък, който успяхме да спечелим с редица млади играчи, включително и няколко дебютанти.

Направихме силни мачове и срещу Арда, Берое и Локомотив Пловдив в плейофите. Във всеки мач, който изиграхме под мое ръководство, мога да кажа, че се справихме много добре. Играхме срещу силни противници с много млади играчи. Радвам се, че те успяха да се приспособят и да покажат силни игри. 

Вторият сезон в елитната дивизия на дадено първенство обичайно е по-сложна в сравнение с първата за един новак. В кои аспекти трябва да надградите, за да предотвратите спад в представянето?

В спортно-технически план се опитваме да надграждаме във всяка една тренировка. Условията са перфектни, за да подготвим играчите във всички аспекти – физически, технически, тактически, психически. С млади футболисти е удоволствие да се работи, те приемат идеите ни много добре. Изключително са отговорни и дисциплинирани и се надявам да си изпълним целите. Трябва да си добър във всеки един компонент, за да се развиваш и да вървиш нагоре.

ЦСКА 1948 е сред клубовете, заедно с Арда и Славия, които залагат на стратегия, включваща използването изцяло на български състезатели. Очаквате ли още клубове у нас да се обърнат към този метод на работа?

Очаквам и се надявам това нещо да стане. Това е един от начините клубовете да помагаме на българския футбол. Не съм аз този, който ще седне и ще определя политиката на клубовете, но това рефлектира върху националния отбор. Многото чужденци са спирачка за младите футболисти, които са затапени и не могат да покажат това, на което са способни.

Нашият отбор показа, че може да се даде шанс на такива хора да се покажат и да се представят добре. Естествено, необходимо е време и търпение, за да се развият. Тези неща не стават с магическа пръчка, но е редно да имаме доверие в тях, а и те да си ги заслужат това доверие.

Искрено се надявам повече клубове да осъзнаят тези неща и да започнат да влагат другаде парите си, а не в чужденци и комисионни. Това са излишни разходи и лично се надявам да помогнем и на други клубове да променят възгледите си. Всеки сам обаче определя стратегията си. Аз лично се надявам да има повече млади играчи в efbet Лига и във Втора Лига, за да се вдигне качеството и на националния отбор.

По-лесно ли се работи с по-млади играчи, или напротив?

Лесно се работи, да. Удоволствие е, защото младите играчите имат желание да се обучават и да се подобряват. Същевременно имаме и няколко по-опитни играчи, които помагат. Те също са много важен компонент от отбора. Всички играчи са позитивно настроени, искат да напредват и това превръща работата на треньорския щаб в удоволствие.

Преди да започнете работа в ЦСКА 1948, Вие сте имали много години опит в детско-юношеския футбол. Виждате ли прогрес в работата на школите у нас?

Да, истина е, че съм работил в няколко школи, както и в мъжки отбори. Имам поглед и мога да направя сравнение с времето, когато бях в детско-юношески школи преди няколко години. Сега се работи далеч повече. Треньорите са много по-отдадени. Мисля, че в родните школи има доста наставници, които искат да се развиват и имат качеството, за да го направят.

Според мен обаче качеството в детско-юношеския футбол спадна генерално, особено в Елитните групи до 19, 17 и 15-годишна възраст. Смятам, че преди няколко години беше по-добро нивото. Надявам се това да се промени. Това може да стане като даваме шанс на младите да тренират с мъжете. Това ще повиши качеството им и ще даде позитивно отражение върху всички отбори, състезаващи се в Елитните групи.

Съществува ли проблемът, че твърде често собствениците гледат на школите като пасив, вместо като на актив с много потенциал за бъдеща печалба?

Не мога да гледам през призмата на собствениците, но искрено се надявам това да не е така. За всеки отбор е хубаво и важно да има школа. Ключово е да даваме път на тези деца и да сме толерантни с тях. Те са бъдещето и се надявам собствениците да развиват своите школи, да създадат условия за спортистите, за да се развият.

Лично желая и треньорите да бъдат обучавани, да бъдат водени по-често на стажове, специализации и др., за да видят нещо, да споделят с колегите си и да се промени цялото отношение към работата в школа. Тази работа трябва да носи и удовлетворение за тези, които я вършат. Ще е жалко, ако се гледа по второстепенен начин към академиите. Всеки един собственик знае какво носи школата и се съмнявам да им е такова отношението.

Виждаме, че поколението, което изгрява в последните години, дава заявка за по-лицеприятно бъдеще на родния футбол. Обнадежден ли сте лично Вие за следващите години?

Убеден съм, че бъдещето е светло. България винаги е имала стойностни футболисти и е показателно, че доста от водещите школи в Европа се ориентираха към български футболисти, вземайки ги в доста ранна възраст. Имаме много качествени момчета.

Беше удоволствие за мен да гледам представянията на националния отбор в последните мачове. Ясен Петров даде шанс на много млади състезатели, за да натрупат минути и опит. За тях и за родния футбол това е много важно. Виждаме, че и формациите до 21-годишна възраст и до 19-годишна възраст се представят на доста добро ниво. Това показва, че имаме добри футболисти.

Пътят е пред тях и тези момчета трябва да го осъзнаят, да работят постоянно и да се развиват. Това, което виждам, ми дава оптимизъм, че след време нещата за националния отбор ще стоят по много по-добър начин.

Вие сте легенда на бургаския футбол и конкретно на Нефтохимик. Болно ли Ви е да виждате това, което се случва с тамошния футбол?

Действително, това, което се случва в бургаския е футбол е много болна тема за мен. Боли ме за състоянието на футбола в родния ми град. Израснал съм в Нефтохимик и цялата ми кариера почти е минала там. Положението и в Черноморец Бургас обаче не е по-розово. Там също съм работил като треньор. И за двата тима ми е мъчно, но целият проблем идва от факта, че нямаме стадион, който да е собственост на отбор. Всеки плаща наеми, обикаляме да играем по села и съседни градове. Това е парадокс, който не би трябвало да се случва. За съжаление опряхме до тук.

Ако някой не се замисли над събитията, свързани с бургаския спорт, и в частност футбола, то нещата ще станат и по-крайни. Не знам дали знаете, но в Бургас няма футболно игрище, което да отговаря на стандартите за приемане на футбол от елитните дивизии. Изключение прави стадион „Черноморец“, който обаче не е собственост на самия клуб. Нефтохимик домакинства в Поморие. Това е катастрофално. Има хиляди деца в школите и страшно много талантливи такива, които изчезват при първа възможност от нашия град. Вместо да им се наслаждаваме, те отиват да търсят подслон във футболни клубове от други градове. Това са безброй червени лампички за хората, които управляват футбола в Бургас. Крайно време е някой да се сети, че нещо трябва да се случи с футбола в греда. Нещата там са трагични и може да станат и още по-лоши.

Кое докара клубове като Нефтохимик и Черноморец Бургас до настоящото положение? Да не забравяме и модерния комплекс „Лазур“, който не бива използван по предназначение...

Стадион „Лазур“ не съм сигурен в какво състояние е към момента. До скоро Нефтохимик домакинстваше на него в мачовете от Втора Лига. Като тревно покритие е в отчайващо състояние. Тази настилка не отговаря на стандартите за провеждане на футболен мач от Втора Лига. Когато не се поддържа едно нещо, то започва да се руши и отиваме отново към това, което казах преди малко. Собствениците на този стадион вероятно не искат да влагат средства в него, знаейки, че те нямат отбори. Така лека-полека той започва да си заминава и е в много лошо състояние.

За финал, господин Киселичков – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2021-а година?

В личен план си пожелавам здраве за мен, семейството ми, близките ми, а и като цяло за всички в България. Това е най-важното. Нека да бъдем здрави, да гледаме позитивно и да се подкрепяме.

С отбора на ЦСКА 1948 си пожелавам да направим една добра подготовка и да направим едни добри мачове до края на годината. Дано постигнем стойностни резултати. Надяваме се да продължаваме да се развиваме както треньорите, така и футболистите!