Ще има ли оставка на правителството на Пламен Орешарски, ще има ли оставка и от страна на Сергей Станишев? Тези въпроси в момента вълнуват всеки българин, който поне малко се интересува от това България да стане стабилна и добра за живот държава.
Още: Съюзници ли са още Тръмп и Нетаняху?
Още: Френски атомни бомби за Европа: Ядреният план на Макрон
Истината е, че в момента ситуацията е патова. Властимащите получиха подкрепа от европейските си партньори, въпреки че в събота, 22 юни, беше може би най-многолюдният митинг срещу управляващите. Всеки, който присъства в събота вечерта, добре знае за какво говоря – море от хора, което не свършваше. Море, което беше съставено от минимум 50 хиляди вълни – официални данни от полицията така и не бяха дадени. Тези хора обаче не дойдоха сутринта пред НДК – тогава имаше максимум 2 хиляди души. А хората не дойдоха поради различни причини – промъкналите се слухове, че се организира протест от ГЕРБ, слуховете, че протестът пред НДК всъщност е забранен, непоносимо топлото време, а и самият времеви отрязък – ами събота сутринта, в крайна сметка, а всички бяха в петък вечерта на протест.
Именно пропуснатата събота сутрин сега даде глътка въздух на Станишев и Орешарски. Защото Партията на европейските социалисти ги припозна, без много-много да вниква какви реформи бяха направени в България дотук под тяхно ръководство, какви се обещават и дали са адекватни. Никой от ПЕС не го интересува, че се почна с реформи като пушенето в заведенията и ДАНС, а не се хвърли цялата мощ на държавата за изваждане на светло на парите на държавните предприятия (не само на хартия), за провеждане на търгове за нови банки за тези пари, за разбиване на монополите в обществените поръчки, за спешни реформи в енергетиката и по-точно във всички държавни предприятия, чиято функция беше поставена под въпрос дори в доклада на Световната банка. Въобще всички належащи реформи, за да може българската икономика да си поеме дъх, да заработи, да произведе, за да може да се увеличават след това майчински надбавки, пенсии, социални придобивки. Вместо това след купищата глупости за по-малко от месец, БСП действа по познатата формула – намали тока с 5% (а пет процента са 2 лева и 50 стотинки от сметка за 50 лева – средното потребление при ЧЕЗ), увеличи майчинските, тръгна да вдига и минималната работна заплата. Откъде пари обаче – от „оптимизиране на разходи”. Оптимизиране, което никой не представи в детайли. Едва ли ще дойде това оптимизиране от намаляване на партийни субсидии и заплати на депутати, министри и висши държавни служители.
Всичко това не беше взето под внимание от ПЕС, защото твърде малко хора го извикаха пред НДК. С което Станишев и Орешарски сега имат кураж да не дават оставка още известно време. И да се надяват, че хората ще се уморят. Нека си протестират, нека си се разхождат, голяма работа, си мислят те. И е така – в крайна сметка хората не могат да седят на улицата два-три-четири месеца. Защото те протестират мирно, спазват правилата. Но управленската класа не ги спазва – тя действа така, сякаш в политиката никога не е възможно да се даде оставка.
Още: Тръмп се изправи срещу фармацевтичните компании
Още: Оръжия вместо коли: Бум на оръжейната индустрия в Чехия
Какъв е изходът, при положение че правителството не дава оставка – колкото и да е трудно да го кажем, те са два. Единият е хората да проявят упорство и да прекарат лятото всеки ден на улицата. Това обаче може да доведе до отрицание и отхвърляне на протестиращите от тези, които не са на улицата. Вече се наблюдават и наченки в медиите, подклаждани от политиците, на разделение – София – провинция, готини – неготини, умни – недотам умни, ползващи Интернет – неползващи Интернет. И тези клинове ще се забиват все повече и повече, защото те действат така – с времето.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Защо Саудитска Арабия разреши и нощния живот
Още: Преговори с Украйна: какво не е наред с офертата на Путин
Вторият изход е ескалация на напрежението. Такава, каквато имаше през февруари. Опитите да се вкарват провокатори в протестите са ежедневни. Засега хората удържат, но докога и вечно ли ще е така? Колко могат да издържат на този бесен ежедневен ритъм – цял ден на работа, вечерта на протест, никой не се грижи активно за къщата, за децата, защото умората се трупа? Трупат се и искрите на гняв, че „тези горе” не слушат. И кой знае дали в един момент някоя искра няма да намери подходящи подпалки.
България е в криза – безусловно. Доверието към правителството е почти на нула – безусловно. Правителството трябва да подаде оставка – безусловно. То не го прави – безусловно дотук. Историята е достатъчно красноречива какво се случва с управление, пренебрегнало масово недоволство. Осъзнайте се, господа управляващи. Наистина ли сте толкова безотговорни, че водите нещата към проливане на кръв?
