X
 
 

Преходът свърши. Почва нов

8578
Преходът свърши. Почва нов

"Ние сме децата на прехода", възвести едно вдъхновено есе. Не бих се обзаложил. Протестиращите в София, Варна, Пловдив и Стара Загора възвестяват друг един преход - на преобръщане на ценностите. Очевидно отдавна е започнал, но настъпва моментът да избуи в гражданска реакция. Кога ли ще паднат табутата на стария преход? Ето за кои табута говоря:

В Морската градина на Варна има десетки, ако не и стотици реституирани имоти. Върху тях има постройки. Някои са стари и обновени в годините на демокрацията, други - съвсем нови. Има фамилни къщи, както и жилищни кооперации. Попитах мои приятели защо старите богаташи (реститутите) да имат право да разполагат със сгради на това обществено място, а новобогаташите да нямат. Получих няколко отговора - защото старите сгради са красиви, вписват се в архитектурата на градината, новите - не; защото едните са ги получили по наследство, другите - с мръсни пари; защото вече е застроено, повече не може. Първият отговор пада автоматично - всеки новобогаташ би могъл да вдигне красива и съобразена с околността сграда. Зависи от вкуса му. Вторият също пада, защото наследството не е сертификат за честност - знае ли някой чисти ли са били парите на техните дядовци, дали едно време, в момента на построяването, не е бил нарушен общественият интерес. А е тъпо да заклеймим всички днешни богати като лоши. Третият отговор е важен, но ако се съобразим с него, значи да се съгласим с принципа "който превари, той натовари".

Готви се нов протест - този път за хижите

Нов протест се организира във Фейсбук заради Закона за горите и промените в Закона за физическото възпитание и спорта, свързани с хиж...

Същият е и проблемът с парка "Бедечка" в Стара Загора, както и в други градове. Местата за отдих намаляват, но то не е само заради строителството. Частната собственост, независимо дали е реституирана или купена, стеснява границите на парковете - частникът може да не построи нищо, а само да си загради имота. Ако в Морската градина на Варна например беше забранено строителството, вместо кооперации днес щеше да има колци с домати, прани гащи, бараки, паркирани лични автомобили, въобще всичко, каквото му хрумне на собственика. В тези лични дворове пак нямаше да има пейки и алеи.

Да разширим въпроса - следваше ли общината и държавата да не разпродават имоти там, а да се ограничат с реституцията? Ако да, значи пак да облагодетелстваме реститутите.

Има логика в разпродаването и тя бе логиката на целия преход - да насърчим частната собственост, предприемачеството, инициативата. Да възстановим ликвидираната от комунистите справедливост - чрез реституция в реални граници и насърчаване на частната инициатива. Да дадем хляба и ножа в ръцете на хората, респ. собственост. Това е водещият приоритет, а не някакви групови интереси. Оттук, от тази логика, идва и объркването, описано в началото на текста. По всички закони на прехода трябва да се разпродава и строи - сега, занапред, винаги, не само в паркове, но и в горите, по брега. Така най-добре задоволяваме личната собственост и интереси. Пък ако частникът се прекара - негова работа, той си носи риск и отговорност.

Част от протестиращите днес българи обаче не мислят така. Пишат нови закони, дори и без да го съзнават. Правилата на прехода се оказаха хляб за някои, но нож за всички. Ножът реже, протестиращите чувстват обща несправедливост и опасност. Но мислят различно. Едни твърдят, че не реституцията и частната собственост в парковете са проблем. Проблем било строителството, т.е. режимът на експлоатация.

Те наистина са деца на прехода, мислят според клишета, не съзнават, че борбата не е единствено срещу сградите, а достъпността. Другите казват, че дори и пред частната собственост трябва да има граници. Че общото не може да бъде частно. Че белята, причинена от индивидуални мераци, води до групови вреди. Това са съвсем други деца, не на прехода. Те са различни. Варненският общински съвет реши да отчуждава незастроените частни терени. Множеството ръкопляска. Ако то се водеше от ценностите на прехода, трябваше да плаче.

Другата България

Протестите срещу закона за горите се оказаха най-същностното събитие и най-важната и тема на обществения дебат, воден напоследък едва л...

Има и трета категория протестиращи, най-многобройна. Тя говори като първата група, но чувства като втората. Фалшът в думите е заради страх да не бъдат обвинени, че са комунисти, ретрогради, злодеи. Клишетата на прехода са много, едно от тях е, че всеки, който защитава груповия интерес, е гореописаното чудовище. Понятия като реституция, частна собственост и лична инициатива се въздигнаха и абсолютизираха през годините. Но днес виждаме дори апологети на т.нар. българска десница да се възмущават от прекомерното застрояване. Господа апологети, ценностите, в които се кълняхте досега, го насърчават! Ето още един пример: ГЕРБ предложи да се строи върху гори, без да се променя статутът на земята. По логиката на прехода това е прекрасна мярка - насърчава бизнеса, печалбата, премахва една неприятна административна пречка.

Природозащитниците поискаха пречката да остане и това не е само борба за екология. Тя е за достъпност на блага и справедливост.

Борбата е срещу мошениците и политическата корупция, които избуяха по време на прехода. Но и срещу ценностите на прехода. Протестиращите казват, че паркове, градини, гори са неприкосновени в името на общността. "Ами частната собственост, инициативата, предприемачеството като двигател на прогреса?", отвръща преходът. "Не ми пука за тях, те не водят до прогрес, ако са за сметка на общите блага", отвръщат новите хора.

Мнозина ще кажат, че новите хора не са нови. Ще опонират, че виждаме стари противоречия, избуяващи по разлома "богати-бедни". Да, може да не са нови за човечеството, но са нови за следдесетоноемврийската ни история. Други ще викнат, че демокрацията и капитализмът са в опасност. Не е така. Никой не е против реституцията, частните собственост и инициатива по принцип. А че не могат да бъдат прилагани винаги, навсякъде и на всяка цена. Реституция в реални граници в паркове - това можеше да се случи през прехода, днес вече не.

Недоволни младежи поискаха във Варна и събаряне на вече вдигнатите сгради. Това е утопия. Не бих казал, че е честно и справедливо. Но изразява стихиен бунт срещу прехода, който показва, че новите хора искат да пишат свои правила.

Протестиращи: Борисов, Левски ви гледа от небето!

Около двеста души, предимно млади хора, се събраха в центъра на столицата, за да изразят своя протест срещу всички безобразия в Бълга...

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com