Президент с предприемачески дух

Българският президент Росен Плевнелиев ще внесе струя свеж въздух в публичната администрация.

С Плевнелиев България се превърна в страна, чийто държавен глава не е кариерен политик, а предприемач. Той иска да приближи политиката по-близо до гражданите.

Държавният глава разбира не само от гари. Със своето минало на успешен строителен предприемач и от бизнес училището в Харвард той е добре запознат с методите за планиране, сред които важни са силните страни, слабостите, възможностите и рисковете.

В близкото минало, той е провел два суот анализа- за своето лично бъдеще и още един - за бъдещето на своята страна. И двата са свързани със стъпката да се кандидатира за президент. Избран е през есента и вече има своите сто дни управление зад гърба.

Запитан за силните страни на българите, той бързо отговаря. Кризата не е била изненада, защото хората са били дългосрочно финансово осигурени. Това звучи изненадващо за страна, която е сред най-слабите в ЕС и в която бедността на гражданите е едната от темите, които президентът е поставил в графа „рискове” при анализа си.

При управлението на дясноцентристкото правителство от 2009г. София се превърна в европейски образцов ученик по отношение на фискалната политика.

С правителствени разходи от едва 38% България е една от стабилните страни в ЕС. Финансовият министър Симеон Дянков стриктно следи бюджетният дефицит на страната да не пада под границата от Маастрихт.

„С това ние показваме отговорността, която поемаме към следващото поколение, и гарантираме, че тези пари ще бъдат намерени, за да може правителството да осъществи своите планове”, пояснява Плевнелиев, който одобрява рестриктивната фискална политика.

При все това изниква въпросът, какви планове ще имат младежите, голяма част от които в настоящия момент са безработни и с приземени илюзии. Плевнелиев вижда проблема и смята, че безработицата сред младите хора представлява опасен феномен. Той обаче решително пояснява, че е против това парите просто да бъдат разпределени. Те трябва да бъдат разработвани, а растежът не трябва да се постига на основата на дългове.

Човек може да види при други страни пример как евтините пари са „отровили” икономиката, коментира президентът. България изостава с развитието си, но не е поела от тази отрова. И като един предприемач той отново и отново установява, че за добрите проекти по всяко време могат да бъдат намерени пари. Плевнелиев не желае да отрича това, че средата винаги ще бъде тежка, именно поради съседството с Гърция (с която България е тясно обвързана икономически).

Тема, която особено вълнува президента, е по-голямата отвореност на държавната администрация към проблемите на гражданите. Обществото трябва да възприема своите институции като точка за контакти, а не като замък, отделен на остров, смята той. В своето управление той иска да въведе конкретни отговорности на ниво подчинени. Тук в него говори търговецът, който веднъж е работил и се е наложил в една западноевропейска предприемаческа култура и който има амбицията да ръководи и държавните институции според предприемаческите принципи.

В замяна, от населението той иска по-голяма ангажираност за общите въпроси. Съвместната работа не е еднопосочна улица. Би било интересно да се види дали той ще успее да приведе в ход един такъв процес в своето общество, което анализаторите описват като изцяло търпеливо и тихо.

Държавният глава иска да пренесе политиката по-близо до гражданите. Той коментира, че става дума за децентрализиране на държавните структури, което досега българите протакаха. При посещението на делегация на Съвета на кантоните в България се удаде възможност за размяна на мнения. Плевнелиев споделя, че много внимателно и заинтересувано е изслушал казаното от швейцарците. Става въпрос за това, как човек може да подсили общините, за да постигне по-голяма демократичност.

Регионализацията преследва прагматичната цел структурните фондове на ЕС за регионално развитие да бъдат по-добре усвоени. Прехвърлянето на компетенции от центъра към периферията е деликатна точка не само в България, но и в преди силно централизираните държави в Централна и Източна Европа.

В България, където, откакто Плевнелиев постигна своя изборния успех, партията ГЕРБ заема всички ключови политически позиции, е очевидно концентрирането на власт.

Същевременно, президентът отбелязва, че важните политици от ГЕРБ преди това са присъствали в кметските структури. Поради това те имат картина за двете страни на проблема. Плевнелиев смята, че до 2015г. програмата за децентрализация ще бъде прокарана. При това става дума за процес, който ще се нуждае и от изменения в конституцията, което, естествено, отнема определено време.

"Нойе цюрхер цайтунг"