Първанов се спазарил за премиер

Тържествата в БСП за "частично" спечеления референдум, както го нарече един от по-страничните на Станишев партийни апаратчици, утихнаха и на дневен ред сред "актива" изплува мълвата, която вече седмици ходи сред тях на половин уста. Още на пресконференцията след референдума сред висшите бесепари тръгна приказката, че Станишев и Първанов отново са се сдушили, стиснали са си ръцете и са пратили в историята разприте. Имало е, казват най-посветените, и други тайни срещи между бившия и настоящия лидер на БСП. Това, което в момента обсъждали, е как Първанов да се върне в ръководството на партията и как преди изборите по най-безболезнения и най-безаварийния за Станишев начин да бъде натоварен с партийни функции. Самият Първанов дори се похвалил на поддръжниците си високо в партията (Петков, Нинова, Овчаров, Масларова, и част от младите, водени от Кирил Добрев), че, ако БСП спечели изборите през юли, именно той ще оглави правителство, доминирано от червените. Не е ясно дали това е било и намек за министерски кресла, или и Първанов - като Станишев - вече е на мнение, че министерското време на неговите хора в БСП е отминало.

Самият Станишев също даде знак за затоплянето - на пресконференцията след референдума сложи Първанов на партийния президиум. Оттогава и бившият президент се изказва ласкаво за високопоставените в партията и, както се казва, уеднаквява линията.

Сега, след като са се решили нещата на "микро" равнище, остава, разбира се, да се подредят и на "макро". Тоест, да се спечелят изборите. А това очевидно е по-трудното.

Разбираемо е усилието на Първанов да преглътно екс-президентското си его, след като не успя да превземе партията на последния конгрес, и да слезе един етаж по-ниско във властта. Премиер всъщност му е любимата позиция - нека си спомним, че тогавашният лидер на БСП стана президент случайно, самият той не очакваше. Неразбориите вдясно и властолюбието на двамата сини кандидати тогава направиха така, че в продължение на 10 години България да има един случайно избран президент. Нещо като двама се карат, третият печели.

И докато в казуса Първанов е праволинеен и ясен - нов престиж и лична власт, доста по-объркващо е поведението на Станишев. Преял с власт - председател на БСП, шеф на ПЕС, зам.-председател на Социнтерна, четвърта властова длъжност - премиер, ако БСП спечели изборите - ще му дойде малко множко. Ще почне да повръща. Между двамата бивши бойни другари имало и кърваво споразумение. Отстъпвайки му евентуалната изпълнителна власт, Станишев е поискал от Първанов да не мисли за партийната. Тя е много свидна за него - наследствена му е по бащина линия - и той за нищо на света нямало да я даде. Дори на бившия си ментор, който лично го постави на председателския стол. Уж временно.

Социалистите, разбира се, си правят кръчмарски сметки. Тази толкова желана власт трябва първо да се спечели, а засега изгледи за това няма. Но знае ли човек. За властта столетницата и през огън е минавала... Първо, за да я спечели, после, за да я запази.

Валентин Стоев