Човек, който управлява машини само със силата на мисълта си - това звучи по-скоро като научна фантастика. Но не и за Илон Мъск. Милиардерът създаде за тази цел специална фирма през 2016 година - Neuralink. След новоосигурените 650 милиона долара за нейното финансиране, тя вече струва девет милиарда, пише германската обществено-правна медия АРД.
Интерфейс между мозъка и компютъра
Ядрото на технологията на Neuralink е миниатюрен чип - интерфейс между мозъка и компютъра. Той е свързан с десетки електроди, които са по-тънки от косъм и целенасочено се имплантират в различни части на мозъка.
Там те улавят невронните импулси, възникващи при планирането и контрола на движението. Малък уред зад ухото или във вътрешността на черепа след това пренася безжично тези сигнали до компютър, който ги интерпретира, обяснява АРД.
"Пиша с мисълта си"
През 2024 година за първи път имплант на Neuralink бе поставен на парализиран човек, по данни на компанията хората с чипове в мозъка вече са петима. Един от тях казва, че след имплантирането е можел да сърфира в интернет, да играе шах и видеоигри.
Миналия ноември имплант на Neuralink получи и американецът Брадфорд Смит, който съобщи това в платформата Х. "Аз съм третият човек в света, получил мозъчен имплант на Neuralink. И първият с АЛС (амиотрофична латерална склероза). Първият, който не може да говори. Пиша с мозъка си - това е моята основна форма на комуникация." За целта Смит получава помощ и от моделирания от Мъск изкуствен интелект (ИИ) Грок.
Американската агенция по лекарствата одобрява Neuralink
Американската агенция по лекарствата възлага много на чиповете на Neuralink и вече им е дала статута на медицински продукт с потенциала значително по-добре да диагностицира или да лекува тежки или опасни за живота заболявания в сравнение с досегашните методи.
Чрез този статут Агенцията по лекарствата иска да ускори разработката и допускането на тези уреди и да даде на пациентите по-лесен достъп до иновативни лечения.
Голямата визия на Мъск: симбиоза между човек и машина
При това лечението на медицински проблеми е само краткосрочна цел за Мъск. Неговите дългосрочни планове са много по-големи: симбиозата между човек и машина, сливането на биологичния и изкуствения интелект.
Тъй като Мъск вижда в ИИ същностна заплаха за човечеството. Той нееднократно е предупреждавал за сценарий, при който ИИ далеч изпреварва хората интелектуално. За да не зависи от него, човекът - съгласно логиката на Мъск - трябва да се "въоръжи" технологично и да "засили" собствените си когнитивни способности, например чрез цифров интерфейс директно в мозъка, обяснява АРД.
Научна фантастика или еволюционен скок?
Така хората ще могат в реално време да ползват информации от интернет, да придобиват нови способности и дори да общуват с други мозъци - както във филма "Матрицата".
Колкото и футуристични да изглеждат идеите, във визията на Мъск чиповете на Neuralink са нещо много повече от медицинско спомагателно средство. Те са еволюционен скок, предназначен да не се изостава от ИИ или по думите на Мъск: "Ако не можеш да го победиш, присъедини се към него".
Експертите посочват, че засега тази визия е далеч от научната реалност. А вероятно най-голямото предизвикателство ще е комплексността на човешкия мозък и все още ограничените познания за начина на неговото функциониране.
Учените критикуват липсата на прозрачност
Критиците на Neuralink не изпитват съмнения, че проектът може да бъде реализиран - но имат етични и регулаторни съображения. На учените им липсва основно това, че резултатите от проучванията не се разкриват.
Вместо както е обичайно да ги публикува в специализирани списания, след като преди това са прегледани от независими експерти, Neuralink залага на комуникационна стратегия под формата на прессъобщения и включвания на живо. По този начин отсъства възможността за критичен поглед към успехите, за които се съобщава, посочва АРД.
Съвсем нови рискове за защитата на данни
Освен това пряката връзка между мозъка и дигиталните системи е свързана със съвсем нови рискове при защитата на данни: кой има достъп до данните от мозъка? Дали интерфейсът може да бъде хакнат или манипулиран? В едно хипотетично бъдеще някой хакер може не само да разчете данните от мозъка, но и да въздейства физически и психологически на ползвателя на чипа, като така промени неговото поведение и възприятие.
Класическите закони за защита на данните в случая са безполезни, защото не са предназначени за мозъчно-компютърни интерфейси. Правила за това кой има право да съхранява, обработва или продава данни от мозъка все още няма. Следователно технологията на Neuralink има не само потенциала да подобри живота на мнозина, но и повдига сериозни етични и регулаторни въпроси.
Източник: Дойче веле
