X
 
 

Членството на Македония в ЕС - има и друг начин извън нашето вето*

28092
Членството на Македония в ЕС - има и друг начин извън нашето вето*
Снимка: iStock

Преди всичко искам да подчертая няколко факта, както и някои мои разбирания. Потомък съм на македонски българи, дошли в свободна България след първата световна война. Дядо ми и баба ми по бащина линия са от българските села в планините над Кичево, в най-западната част на Македония. Другите ми дядо и баба, родителите на майка ми, са съответно – той от Крушево, а тя от Охрид. Между другото, в деня на обявяването на въстанието в 1903 г., дядо ми Никола Дренков, крушевчанецът, е бил на 10 г. и понеже в този момент черквата е била заключена (попот е бил малце понàквасен от сѝнокя) се наложило малкият Никола да прескочи оградата, да се прехвърли на чандѝята, да се покатери на камбанарията и той да бие камбаната.

С други думи – пристрастен съм, когато мисля и пиша за Македония. За мен, още от моето детство, тя е само Македония и никакви гръцки, сръбски и прочие претенции за това, че била "северна" или Вардарска, не приемам. Югозападната спрямо нас Македония е географска област, в която живеят преобладаващо българи, заедно с албанци, сърби, цинцари, турци, цигани, евреи, арменци...В метрополната България, в която съм се родил, нямаме само компактни маси от албанци и сърби. А ако хората в Македония искат да имат своя, самостоятелна държава – нека да я имат! Това на нас, българите, не ни пречи.

В моята фамилия са се ценили винаги водачите на Македония като Тодор Александров и Иван Михайлов, които със своите политически позиции и действия по въпросите, свързани с тази наша югозападна част от България, са смятани за мъже, достойни за уважение. В този смисъл, и особено в условията на настоящата война, която наскоро Русия отвори срещу Украйна от една страна, от друга – настоятелното искане на държавата Македония да влезе в преговорна процедура за членство в ЕС и от трета – видимият натиск върху нас от страна на Европа за по-скорошно начало на преговори с Македония за присъединяването ѝ към ЕС, е целесъобразно да се правят анализи върху тази възможност, но не с емоционални доводи, колкото, и най-вече, с прагматични.

В периода 1997-2001 г., в качеството ми на висш държавен чиновник, участвах като член на работната група по глава "Наука и изследвания" в процеса на присъединяването на България към ЕС и мога да заявя, че имам опита, познавам процедурата и пиша по въпроса за присъединяването на Македония не от позицията на лаик. Друг е въпросът, че формулировката на заглавието на главата (Наука и изследвания) беше недостатъчно обмислено и аргументирано, защото, оказа се, че чиновниците в Брюксел, но и не само те (имам предвид някои наши учени от БАН и висшите училища, а за нашите чиновници не ми се говори) не бяха в състояние да дефинират двете понятия (наука и изследвания) и да "вденат", че изследванията като подход, заедно с окачествяванията, изпитванията и оптимизациите, са част от самата наука. Заглавието на главата остана в този ѝ вид, още повече че с приемането на нов наш Закон за насърчаване на научните изследвания и нов Закон за преобразуване на Селскостопанската академия в Национален център за аграрни науки и технологиио т Народното събрание, не и без моето лично участие, тази глава беше затворена за по-малко от година. През цялото време, когато бях член на работната група застъпвах тезата, че трябва да говорим за наука и технологии, защото технологията е естественото продължение на приложната наука, но така и не бях разбран, защото чиновническата гилдия, както и привържениците на фундаменталните науки, особено у нас, разбират технологията като занаятчийска дейност, въпреки че технологията е също знание и се продава по света скъпо и прескъпо, а научните резултати се подаряват, особено когато са дело на учени, упражняващи своята дейност в страни като нашата. В същото време, за много други глави от процеса на присъединяването на България към ЕС като "Съдебна система", "Земеделие", "Околна среда", "Транспорт" и др. трябваше да минат години за постигането на т.нар. хармонизиране поне на хартия.

Впрочем, нашето присъединяване към ЕС продължи повече от 10 г., в които бяха приети редица закони, написани бяха значителен брой документи, изпълнени бяха редица изисквания, които се докладваха в Брюксел, хора от там идваха като проверяващи и като консултанти, и, когато Европейската комисия реши, че вече отговаряме на критериите, бяхме приети в ЕС на 01.01.2007 г. заедно с Румъния. С други думи, убеден съм, че, ако Македония бъде поканена скоро за преговори, процесът по присъединяването ѝ ще продължи не по-малко от 10 г., но, за да се случи това, първо ние трябва да вдигнем нашето вето.

Искам дебело да подчертая, че не ми е приятно да слушам езика на омразата по наш адрес, който се лее на воля в долината на Вардар в техните медии и дори в учебниците за техните деца. Не приемам по никакъв начин и поругаването на наши войнишки паметници, паметни плочи на видни личности от нашата история, още повече че и двамата ми дядовци са участници в трите войни от 1912 г. до 1918 г. и са били ранявани. Не ми стана приятно, когато един наш докторант в катедрата, македонец, ми каза веднъж в прав текст: "Госпòдине, професоре, я много Ви уважавам като учен, ама за òвие думи (застъпвах пред него тезата, че ние и те сме един народ) во Скопие ке Ви ýбият!". Не приемам фалшифицирането на историята, определяща ни нас, българите, като врагове на Македония; фашисти, каквито никога не сме били; твърденията за "македонска" принадлежност на цар Самуил от X-ти век и на Гоце Делчев от XX-ти; за небългарската принадлежност на двамата от Светите Седмочисленици – Климент и Наум; съчинения в нечия канцелария "македонски" език, всъщност диалект на българския и т.н.

За съжаление, трябва да призная, че отчуждаването помежду ни се дължи и на половин вековното поведение на някои наши политици. Това отчуждение доведе дотам, че брат–брата и сестра-сестра да не могат да се срещнат и прегърнат, а фамилиите им във времето да се отродят.

Същевременно смятам, че е крайно време да се спре с взаимните обиди и, в името на придвижването на Македония към ЕС, ние трябва, нещо повече – длъжни сме, да проявим великодушие и да преглътнем обидите, защото, както Македония има нужда от ЕС, така и ЕС, с други думи и ние имаме нужда от една Македония в ЕС. Освен това, тя заслужава своето членство и това трябва да стане час по-скоро. Да не говорим за това, че непускайки Македония, ние бавим и Албания, която няма вина за нашите българо-македонски отношения. Смятам, че този, който твърди, че Македония не трябва да бъде допускана до ЕС и препятства това нейно членство, не е истински родолюбец. Той обслужва интересите на трета страна, която не искам да коментирам, но читателите се досещат за коя говоря. Ние сме длъжни и трябва, смятайки се за по-умните и по-разсъдителните, а и заради добруването на Европа и света, а това означава и заради нашето добруване, да покажем политическа зрялост и да простим, защото, когато Македония влезе в ЕС, отвъд нашата западна граница ще започне да се пее съвсем друга песен. Границите помежду ни ще паднат напълно и принципът на Цезар, използван умело още от края на XIX век спрямо двете Българии, най-сетне ще бъде забравен.

И все пак в какво би трябвало да се състои нашето моментно поведение за Македония?

България, като пълноправен член на ЕС, трябва да вдигне ветото веднага! България е в състояние да конкретизира своите изисквания към Македония в присъединителния процес. Напълно възможно е в главите "Външни отношения" и "Обща външна политика" за Македония да залегнат нашите въпроси и съответните отговори от политически характер, отнасящи се например до изискването българската народност да бъде конституционно призната от Македония като държавнотворческа, наравно с останалите признати народности. В главата "Образование" може да се постави ребром въпросът за обучението на учениците в Македония по история и за съдържанието на техните учебници. В главата "Други" могат да бъдат поставени от наша страна някои разумно формулирани искания, свързани с признаване от македонска страна на общата ни история и единството ни като народ в рамките на Османската империя и по-късно. В тази светлина е целесъобразно да се постави условието за уточняване на общите ни герои, за изваждане на светло на имената на репресираните хора и от двете страни, неподчинявали се на онези мракобесни режими от миналото, които ни доведоха да настоящите взаимоотношения. Целесъобразно е в документите по присъединяването да се предложи взаимноудобен и разумен текст за допуснатото унищожение на евреите в Македония във времето на Втората световна война. Целесъобразно е да се изчистят недоизказаните истини в отношенията на българската власт в Македония при присъствието ни с войски и като администрация по време на Втората световна война от една страна и политически организираните югославски чети от друга, пак по същото това време. И т.н.

Заетата от нас моментна поза спрямо Македония много напомня на поведението на упорита магарица, запънала двата си предни крака и отказваща да премине плитката бара пред нея. Тази поза вече не ни отива. Тя просто не върви пред нашите партньори от ЕС. Тя вървеше някак до оня момент, след който преди 3 месеца ни сполетяха изневиделица други събития, изискващи решаването на въпроси, свързани със сигурността и отбраната на двете държави, на Европа и на света. В това ново време няма място за спорове около това дали цар Самуил се е оттеглил в Охрид, защото имал голямо желание да се окъпе в езерото или защото византийски огън му е парил под нозете. Днес не е нужно да се търси непременно отговор на въпроса защо Василий II е бил наречен българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος), а не македоноубиец? И т.н.

Други проблеми стоят на дневен ред, господа-управляващи от двете страни на границата и те недвусмислено ни показват, че трябва да вървим по нов път – този на радикалните и компромисните политически решения. Нали политиката беше низ от компромиси, а, господа политици? Или нещо бъркам?

Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.

* Заглавието е на редакцията

Още от АКТУАЛНО:

Държавата, която допусна малоумните тъпанари да сеят смърт - и им стана съучастник

Малко бензин в театъра на абсурда

Петков не прибегна до най-простото обяснение при изгонването на дипломатите

ТЕСТ: Как оценяваш кабинета на Кирил Петков?

Корабль бере нахут

Другари, не клатете лодката, докато сте в нея

Планът на Кирил Петков и пречката Румен Радев

Плевнелиев в страната на чудесата

Истината ще спаси нас и България само ако искаме да я видим

ТЕСТ: Супер доволен ли си, че Борисов се завръща?

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com