Иран за Тръмп ще е като Ирак и Афганистан за Буш и Байдън - такива прогнози и заклинания бяха изсипани в САЩ от не един и двама политици и анализатори, дори хора, които в определени моменти са били част от антуража на сегашния американски президент. Например толкова популярният и в България бивш телевизионен водещ в телевизия Fox News Тъкър Карлсън, който на много "народен" език забърква постоянно манджи с лъжи и мерудия от истина, за да е по-апетитно - та Карлсън директно каза, че ако Тръмп бомбардира Иран, ще свърши като Джордж Буш-младши в политическо естество: Тръмп нарече едно от най-видните си пропагандни оръжия "глупак" (ВИДЕО)
Аятолахът умира и идва хаосът: Дали?
Иран не е Ирак. Не е и Афганистан. И не е поради причини, които са съвсем различни от изтъкваните в социалните мрежи: колко повече ресурси има Иран от другите две държави. В следващите редове ще дискутирам какво обаче има в случая "Иран", което дава предимство на Тръмп. Изрично подчертавам - дали Иран е близо до създаване на ядрено оръжие или не е може да каже най-достоверно само аятолахът, но не по иранската държавна телевизия. В това отношение паралел с Ирак на Саддам Хюсеин няма да правя - тук въпросът е ако американската армия влезе в Иран, дали "посяването на демокрация" ще свърши по различен начин от Ирак и Афганистан.
🇺🇸🇮🇷 US calls on Iranians to overthrow the regime
— NEXTA (@nexta_tv) June 23, 2025
"The Iranian people have the right to determine their own future," said White House Press Secretary Levitt.
According to her, if Tehran rejects a diplomatic resolution to the conflict, “nothing stands in the way of the people… pic.twitter.com/8dQCMK6jgm
Meanwhile, mass protests have erupted in the United States amid U.S.-Israeli strikes on Iran's nuclear facilities.
— WarTranslated (@wartranslated) June 23, 2025
According to media reports, demonstrations against the escalation of the conflict took place in New York, Washington, Chicago, San Francisco, and other American… pic.twitter.com/FdkcXlREog
И така - факторите, които отличават Иран от Ирак и Афганистан:
На първо място - видимата сериозна обществена съпротива срещу аятолаха. Само си спомнете смъртта на Махса Амини и месеците на бурни протести в Иран, които създадоха ситуация много близка до гражданска война. А тези протести изобщо не са единствените, които се случиха в Иран при всичките години на силно религиозно управление. В иранското общество има нетърпимост към аятолаха и ако има кой да помогне във военно отношение т.е. да парира силовата репресивна машина на Техеран, тогава това ще проличи - Още: Светът през 2022 година: Протестите в Иран - ще падне ли религиозният режим?
След това - политическата алтернатива. Както в Ирак, така и в Афганистан Съединените щати не бяха готови и нямаха никаква идея как да развият управленска алтернатива. Вашингтон изобщо нямаше план и не познаваше местната политическа и социална култура. Западната визия за демокрация в Ирак и Афганистан беше като да накараш едно дете да прочете някоя книжка и вече и да е станало професор. Иран като държавно развитие е силно религиозна страна - само че има един фактор, който го нямаше в Ирак и Афганистан. Това е Мосад.
Страховитите израелски шпионски служби от много години са проникнали и са се слели с иранския режим. Фактът, че за изключително кратко време военната машина на аятолаха беше обезглавена показва силата на Мосад специално на иранска територия. След като този подвиг във военно отношение беше направен така, че да изглежда като разходка в парка, мислите ли, че Мосад не са работили и то от години по линията за алтернатива/алтернативи на аятолаха? Като всеки диктатор, Хаменей много-много не вярва челядта му да се справи добре - това е известно не от днес и тези дни. Историческите примери как уж крайно стабилни режими рухват, когато лидерът им падне, има много повече, отколкото силен диктатор да си намери също толкова силен (или повече) наследник - Още: Върховният лидер на Иран е избрал кой да го наследи, ако бъде убит
Israeli Minister of Heritage Amihai Eliyahu:
— Clash Report (@clashreport) June 23, 2025
We are working with the opposition in Iran. pic.twitter.com/zcehxJGkMz
Големият минус за Тръмп и Нетаняху - от 1979 година досега властта в Иран е съсредоточавана в ръцете на аятолаха. За тази цел той си е отгледал цяла каста верни нему хора, заемащи всякакви държавни служби. Ролята на тези администратори, за да се случват всички необходими за "живота" на държавния апарат неща, е огромна. Това не е нещо, което с лека ръка може да бъде пренебрегнато - или заменено. Особено в звена като служби за сигурност и в армията - реинтеграцията на тези хора, както и унищожаването на "правилните" от тях са ключови. И именно този проблем е препятствието, което трябва да бъде преодоляно.
Трябва да е ясно - моментът е исторически. Иран е в нокдаун, но не е в нокаут. Убеден съм, че за Нетаняху е напълно ясно, че сега е времето да се справи за дълги години напред с най-опасния противник на Израел. Да довърши боя окончателно, а не да позволи бъдещ обрат. Това минава през смяна на режима и последващо отслабване на Иран - едва ли има наивник да вярва, че израелският премиер ще иска Иран да се развие като силна и просперираща демокрация, той просто ще иска това да е една поизоставаща държава, с управление, което да зависи в ключови аспекти от Израел. Не е случайно, че иранският престолонаследник се появи след години на забвение - Още: Иранският престолонаследник в изгнание е готов да поеме властта - инициира фронт срещу режима (ВИДЕО)
Невъзможни неща няма - въпросът е колко време и колко пари ще струва. Точно заради тези фактори шансът Тръмп да вкара САЩ в нова каша е огромен, независимо от благоприятните обстоятелства, които ги нямаше в Ирак и Афганистан. А и да не забравяме - Тръмп е почти толкова умен, колкото и Джордж Буш-младши. Всъщност именно Буш-младши оформи много от предпоставките, които доведоха до сегашните войни и турбуленции в света.
С Иран ситуацията за Тръмп е следната: или караш докрай и печелиш разгромно, безапелационно, или си вкарваш таралеж в гащите, защото си оставил работата недовършена. Дали Тръмп го разбира достатъчно добре?
Автор: Ивайло Ачев
