В едно мъгливо утро д-р Копейкин се събуди с ясната мисъл, че трябва да промени живота си към по-добро. Но не знаеше как точно да стане това. Не го обичаха хората - нито близките, нито по-далечните. За всеки случай реши да прибере шинела, с който се разхождаше вчера, но така и не срещна никой, когото да впечатли. Преди да го окачи в гардероба обаче бръкна по навик в десния джоб и откри там няколко забравени рубли.
Още: Въвеждаме нов лев: Исторически спомени от недоразвития български социализъм*
Още: Со кротце, со благо и со малце вековна идентичност
Нищо не радваше повече доктора от шума на рублите. Той беше музика, по-нежна от славеева песен. Той беше опиат, по-силен от обичайните в аптечката му. За този шум можеше да направи всичко.
Денят беше от онези, в които се чудиш чай ли да пиеш или да се обесиш. Хората бяха протестирали точно под прозорците му - всеки за своите си грижи, но техните протести изобщо не засягаха д-р Копейкин. Той си имаше свои проблеми предостатъчно.
Дълго мисли какво да направи, за да се справи с тях, и накрая реши - ще свали правителството. Това ще го издигне в очите на всички, които го смятат за нищожество. Ще бъде поне веднъж в живота си Лидер, Вожд и Учител. Пък макар и на отдавна мъртви души.
Още: Как ще спрат скандалите в София: Терзиев спешно да се снима с Пеевски
Още: "Не" на еврото, "Да" на памперсите и мокрите кърпички
Д-р Копейкин стана и провери авоарите си. Доста добре печелеше, защото умееше да държи линия. Каква линия, ще попитате. Ами успоредна на правата, каква друга. А коя е правата, ще попитате. Разбира се, тази, от която се печелят пари.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Иран за Тръмп ще е като Ирак и Афганистан за Буш, Обама и Байдън: Да или не
Още: Не му е времето сега да съдим депутати и министър: Урок по телевизията
Те вълнуваха д-р Копейкин повече от всичко останало. Професията му беше такава - брояч на пари. Не мислете, че такава професия няма. Има и още как. За нея не се изискват особени качества освен едно - броейки парите, да не заспиш. Защото веднага някой ти ги взема и си дотам.
В същото време д-р Копейкин пееше в градския хор - полупрофесионална, но по-скоро изцяло самодейна формация, в която обаче пеенето се плащаше. И ако пееш наистина, и ако само си отваряш устата, без да издаваш звук. Това малко дразнеше д-р Копейкин, който наистина пееше, но пък заниманието напълно довършваше собствената му представа за успех - хем да заработва добри пари, хем да пее в градския хор.
Това той правеше основно от патриотизъм. Искаше му се да бъде запомнен точно като патриот. Не че разбираше смисъла на това нещо, съвсем не, но му звучеше представително и вдъхващо уважение. Родина, Отечество и други подобни му звучаха отнесено, ирелевантно и леко скучно, но докторът знаеше - обявявайки се за патриот, прави добра инвестиция. Защото един патриот винаги ще свърши работа в градския хор - я ще попие потното чело на диригента, я ще му донесе вода, а може и завесата да дръпне накрая.
Още: Няма такива цени, няма такава държава
Още: Чий е Крим, чий е Радев, чий чемодан пътува за Москва
С тези разсъждения за патриотизма д-р Копейкин стигна до извода, че един или по-скоро неколцина патриоти могат както да крепят дадено правителство, така и да го гътнат. Тази мисъл го изправи на крака. Отказа се да пие чай. Отказа се и от днешното пеене в хора. Защото да бутнеш правителство му се видя сериозна работа. Точно толкова сериозна, колкото и броенето на пари, за което вече казахме, че му беше любима дейност. Та стана и хукна да свали правителството, докато не го е направил друг вместо него или без него.
Тук е мястото да отбележим, че д-р Копейкин е напълно измислена фигура. Литературен герой. В реалността няма такова лице. Ако ви се струва, че има - това се дължи на вашето въображение. То със сигурност струва повече от няколко копейки.
Автор: Стефан Стефанов
