Преди дни вървях към кварталния да го кажем супермаркет, а срещу мен на пресечката се появи плътна верига от полицаи с наденати ръкавици на кръстосаните им отпред ръце, каски на главите, шлемове пред очите и опряни в краката щитове. Един полицай от веригата ме забеляза от разстояние и ми посочи дискретно с пръст съседната улица. Пред полицейската верига се разхождаха без публика 5-6 човека с вдигнати над главите им цветни и много лъскави плакати, които очевидно бяха отпечатани в копирен център с качествена техника и, предполага се, платени от някой с по-дебела кесия. Надписите на плакатите бяха еднотипни и със съдържание: "Не на еврото!". Същевременно една силнозачервена и разчорлена госпожа крачеше възбудено пред веригата полицаи и крещеше: "Ние не сме против Европа, но еврото – не сега!". Исках да я попитам: "Защо не сега, бе, госпожо, защото после може да е късно?". Замълчах, отклоних се по съседната улица, а зад гърба ми продължаваха да се чуват крясъците на гласовитата госпожа.
В съзнанието ми изплуваха някои разкази на моя баща.
След 1944 г. той е бил предприемач по изграждането на електроинсталации в редица нови и ремонтирани след бомбардировките сгради в следвоенна София. Същевременно е оборудвал леярна за цветни отливки. Освен това, в съдружие с шлосер и дърводелец, е произвеждал малки и евтини радиоапарати, които са се купували по времето след войната като топъл хляб от жадните за новини и музика хора, както и е бил представител на фирмата "Сименс" за рентгеновите им тръбни лампи. За няколко години той забогатява, а междувременно през 1947 г. се състоява обмяна на българсия лев. Тогава "народната" власт налага силово курс за лева, при който един лев се обменя пак за един, но... до 2000! Който има в повече, може да ги вкара в банкова сметка, като се въвежда държавен данък върху тези пари "в повече", а самият данък расте прогресивно във времето. Баща ми успява своевременно да закупи дървен материал, две винтови преси, ламарина, радиочасти, инструменти, кокс, скрап и флюс за леярната, и по този начин успява да спаси своите "в повече" пари. В деня преди обмяната купува по няколко топа скъпи английски платове за палта, костюми и дамски рокли, с които, в тези бедни за мнозина години, облича "униформено" цялата македонска рода.
Още: Кои са най-облагодетелстваните сектори от влизането на България в еврозоната: Анализ
Бил съм наскоро роден, когато през далечната 1952 г. представителите на същата тази "народна" власт правят поредната, втора, обмяна на лева. Не става дума за смяна на левовете с друга валута, пак е лев за лев с нови банкноти, но новият лев е бил с друга стойност. Тогава смяната е осъществена по курса 100:4 (вчерашни 100 лв. се сменят с днешни 4), но... личните средства, съхранявани у дома като стари банкноти, както и тези в банкови влогове, се обменят много по-неизгодно 100:1. От това държавата, ако използвам днешния жаргон, "гушва" от своите поданици някъде около 1 000 000 000 лева, с които се опитва да покрие част от безумните си разходи по грандоманските и необезпечени в голяма степен суровинно проекти в областта на индустрията, както и за покриване на разходите по строителството на редица помпозни сгради в центъра на София – бившия партиен дом, хотел "Балкан" и ЦУМ. Пред публиката, обаче, пропагандата тръби, че с този финансов ход във вид на еднократен данък, се прибират основно парите на останалите "капиталистически елементи" в държавата. И всичко това се случва 8 г. след деветосептемврийския преврат и 3 г. след силово проведената национализация. Впрочем, при тази обмяна, баща ми, когото мога да определя като много успешен дребен капиталист от онова отминало и много трудно за някакъв бизнес време, успява отново да спаси своите спестявания, купувайки своевременно скъпа измервателна апаратура, която впоследствие продава изгодно, но обикновеният българин губи сериозни суми от тази, наглед невинна, парична обмяна - всъщност откровен грабеж.
Спомням си смътно и следващата наша парична реформа. Тя се състоя през 1962 г., когато бях на 12 г. и, когато всъщност, е направена първата деноминация на лева: 10 лв. се заменяха за 1. На пръв поглед сякаш нищо кой знае какво не се е случило – една нула по-малко, макар че подобни финансови реформи се правят винаги при наличието на висока инфлация, каквото е имало в онзи момент или свръхвисоката, която доживяхме силно болезнено отново през не толкова далечната 1996 г. А паричната реформа от 1962 г. е била съпроводена с фиксиране на лева към рублата в съотношение 1 лев = 1,30 рубли, като същевременно е фиксиран и курсът лев-долар в съотношението 1 лев = 1,17 долара. Сакън, някой да не си помисли, че доларът е по-скъп от рублата! Никой, обаче, не можеше да замени своите долари, колкото и да ги имаше по онова време, по този официален курс. Спомням си, че това се случваше на много по-висока цена: 3 до 5 долара се заменяха срещу 1 лев. Малко по-късно си купих портативно транзисторно радио за 8 долара от Корекома (как влязох там е тема за друг разказ) срещу 40 лв. Апаратчето, което като дизайн и като изработка е едно бижу, го имам до днес, но никой в наше време вече не слуша радио на средни вълни.
Как бих коментирал предстоящата днешна замяна на лева с еврото? По-точно ме интересуват аргументите на онези от нас, които са против еврото и особено след наличието на положителната оценка в т.нар. конвергентен (сближаващ) доклад от ЕС и ЕЦБ. Противниците за въвеждането на еврото бих категоризирал в три групи.
Още: "Ще стане двойно по-скъпо": Митове и факти за еврото - добре е да ги знаем (ВИДЕО)
Първата група сякаш обединява онези от нас, които имат страх от всичко ново и непознато. В наше време нямаме случаите при обмените на лева от периода след Втората световна война до 1990 г., когато никой от народонаселението не беше питан дали е съгласен. Партията – онази, която се пишеше с главното П, е решавала за сметка на всички нас простосмъртните и обмените са се случвали, а онзи, който е бил недоволен и е изразявал публично това свое недоволство, е бил прибиран в лагерите за недоволни. Днес никой не може да каже, че решението за влизавето ни в еврозоната, вкл. и приемането на еврото като наша парична единица, е взето, както се казва, от вчера за днес. Това стана отдавна и днес тази стъпка във финансовата област е както аксиоматично неоспорима, така и доказано полезна.
На второ място е налице една чисто сантиментална носталгия у някои наши сънародници, изразяваща се в скъсването с нещо мило и родно, сякаш се разделяш с най-скъпото, отнасящо се в случая за родната ни валута, приета като парична единица преди век и половина, без да се отчитат множеството трансформации на лева във времето, за част от които стана дума по-горе, както и реалните ползи за нас, българите, от преминаването ни към валутата на Европа.
Третата група наши сънародници, обаче, ме тревожи. Става дума за хора, които не толкова по своя воля, а подтиквани от чужди недобронамерени към нас сили, изразяват агресивно и сякаш първосигнално своите позиции срещу еврото, въпреки че на всички ни е ясно с какви пари се извършиха множеството генерални промени у нас в последните 36 г. Във всеки случай това не стана с помощта на рублата или юана, а първоначално с долари, после с преходната валута екю, след това с марки, гулдени, франкове и прочие европейски валути, които бяха трасформирани впоследствие в една единна валута, обединяваща финансово Европа, наречена евро. Е, не е ли чест за нас, че и ние можем да приемем тази валута и да се изравним поне в това отношение с водещите европейски нации? Колкото и да звучи невъзпитано от моя страна, бих си позволил да попитам – не е ли гордост за нас това, че с нещо успяхме да изпреварим съседна Румъния? Чест и гордост е, разбира се, но това бърка сметките на североизточната империя, която усеща, че все повече ни губи като зона за едно нейно бъдещо влияние. Освен това, сякаш е необходимо отново да припомня на тези нашенци от третата група, че всички съвременни наши реализирани проекти в областта на транспорта (обикновените и железните пътища, вкл. и софийското метро), строителството, водите, екологията, човешките ресурси, земеделието, индустрията, здравеопазването, администрацията, че даже и културата, се реализираха къде частично, къде изцяло, с европейски пари и най-малкото е невъзпитано да игнорираме този неоспорим факт. Страхувам се, че, ако не приемем еврото като наша валута от 01.01.2026 г., ще попаднем директно в категорията на тези, които са си изтъкали платното, а после ритнали кросното.
Още: Истинските въпроси за еврото останаха без отговори
Госпожи и господа, кресльовци – противници на еврото, Обединена Европа е най-стойностният и реализиран някога мирен световен проект, който човечеството е успяло да постигне в своята многовековна история. Вие, впрочем, много добре осъзнавате това. И бих добавил – недопустимо е да взимаме грешната страна във времето, в което една изостанала империя, неизживяла някога своя ренесанс, се опитва днес да разруши този съюз. Убеден съм, че империята на злото, както някога я нарече достатъчно точно президентът Рейгън, няма да успее да извърши това свое пъклено дело, защото срещу нея може успешно да противопоставим нашето европейско единство и солидарност.
Автор: Никола Темелков
* Заглавието е на редакцията
