Думите на президента Джо Байдън за Китай по време на срещата на върха в Женева показват, че той е изключително дезинформиран за "баланса на силите в света". Изглежда, че е затънал в парадигма, датираща от десетилетия - китайско-руската враждебност. Президентът Ричард Никсън успя да я използва в ключови споразумения за контрол на оръжията с Москва в началото на 70-те години.
Още: Какво ще се промени в Еквадор? Обещанията на новия стар президент
Още: Мъск обяви следващите си приоритети
В предишна своя статия за стратегическия фон на срещата на върха отбелязах, че тристранните отношения са се променили драстично през последните десетилетия и че макар триъгълникът все още да е равностранен, сега по същество са две страни срещу една - Вашингтон е излишен.
Това е основният въпрос: как някой американски държавник може да не знае за това? Как се случи така, че „експертите“ по външна политика да подскажат на Байдън, че САЩ все още могат да се опитат да противопоставят Русия и Китай един срещу друг на фона на коренно променения „баланс на силите“ днес?
Когато анализираме казаното от Байдън за Китай, е изкушаващо да изпаднем в отчаяние. Ето думите на президента на неговата самостоятелна пресконференция след срещата на върха: „Без да го цитирам [Путин] - което според мен не е подходящо - позволете ми да задам реторичен въпрос: имате многохилядна граница с Китай. Китай се стреми да се превърне в най-мощната икономика и най-голямата и мощна военна сила в света."
Още: Венецуела провежда избори
Още: Освободиха от затвора жената, заради която Алек Болдуин уби човек
Преди да напусне Женева, Байдън добави: „Нека да намеря думите. Сега Русия е в много, много трудно положение. Китай го притиска."
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Гардиън": Тръмп използва снимки от Конго, за които обяви, че са от геноцида в Южна Африка
Още: Знаете ли кой е градът, в който почти всички жители са братовчеди?
Как можеш да обясниш това абсурдно бърборене? Може би глупостите на Байдън трябва да се припишат правилно на неговите второкласни съветници, които вдигнаха етикета, че както Китай, така и Русия са се заклеймявали взаимно като „велики шовинистични сили“. В същото време самите тези „експерти“ са потопени в мрака на визията на САЩ като „изключителна” и дори „незаменима“. Възможно е дори съветниците на Байдън да бъдат повлияни от толкова неопитни експерти, колкото тези, които се изявяват във Washington Post.
В деня след обявяването на датата на срещата на върха в Женева Washington Post зададе въпроса: "Защо всички смятат, че Русия и Китай са приятели?": „В понеделник най-добрият китайски дипломат Ян Цжечи пристигна в Москва с цел укрепване на отношенията, които, както китайското външно министерство заяви тази седмица, „са твърди като камък, независимо какво се случва“. Този месец руският президент Владимир Путин нарече отношенията между двете страни „най-добрите в историята.“ Той може би размишляваше върху момента през юни 2019 г., когато китайският президент Си Дзинпин го нарече „моят най-добър приятел“.
Тъй като напрежението между Китай и САЩ ескалира, много коментатори приемат тази реторика по номинал и предупреждават за нарастваща близост между двата основни съперника на САЩ. Но не е толкова просто. Като начало Москва трябва да се страхува повече от Пекин, отколкото от Вашингтон".
Още: Ще се видим в съда: Харвард отвръща на администрацията на Тръмп
Още: Тръмп готви 50% мито за внос от Европейския съюз
Или може би екипът на Байдън наистина го е информирал за някаква нова реалност, но дългосрочната памет на президента все още доминира. Припомнете си, че през 70-те години, когато Байдън влезе в политиката, руснаците и китайците се стреляха помежду си през тази „многохилядна граница“, Китай претендира за 1,5 милиона квадратни километра от Сибир, които били завзети и „окупирани“ от шепа казаци, което се потвърждава от векове на „неравноправни договори“ (които наистина са били неравноправни).
През 70-те и началото на 80-те години изглеждаше, че взаимната враждебност ще продължи вечно. (За да бъде разкрито изцяло: Бях главен анализатор на ЦРУ за китайско-съветските отношения през 60-те и началото на 70-те години и споделих тази гледна точка.
По този начин е еднакво възможно съветниците на Байдън да са го просветлили, но паметта му остава в един вид „изкривяване на времето“. Какво е по-вероятното обяснение за мрачните думи на Байдън за Китай? Всъщност няма значение - поне в сравнение с това, което според мен е очакваната реакция от руските събеседници на Байдън.
Това, което наистина има значение, е впечатлението, което президентът Путин получи от президент с богат опит в международните отношения, но му липсват точни познания за някои от основните текущи реалности. Докато висши китайски служители имаха възможността да информират екипа на Путин за униженията, които са претърпели от държавния секретар Блинкен и от съветника по националната сигурност Джейк Съливан в Анкоридж на 18 март, въпреки това изглежда вероятно коментарите на Байдън за Китай да накарат Путин да поклати глава в недоверие ... Това може да не е добре.
Авторът Рей Макгавърн (роден на 25 август 1939 г.) е 27-годишен ветеран от ЦРУ. Той ръководи звеното, което отговаря за анализа на съветската външна политика. Като водещ анализатор той ежедневно представя на американските президенти информацията от разузнавателната общност на САЩ. Награден е с медал за похвала на разузнаването на ЦРУ, който той връща през 2006 г. в знак на протест срещу използването на изтезания от САЩ. Съосновател е на обществената организация „Ветерани от разузнаването за разумност“.
Превод: Ганчо Каменарски
