Доналд Тръмп: Победа на реалистите в международните отношения?

"Най-важната разлика между нашия план и този на опонентите ни е, че нашият ще постави САЩ на първо място", обяви Тръмп по време на Националния конгрес на Републиканската партия. "Нашето кредо ще бъде американизмът, а не глобализмът", добави той.

Това послание помогна на Тръмп да преначертае картата на електоралната колегия, прехвърляйки големи парчета от "Ръждивия пояс" в сферата на Републиканската партия. Той спечели белите без висше образование с 40% преднина и привлече няколко щата, които гласуваха два пъти за настоящия президент Барак Обама. Някои от тях не бяха гласували за републиканците от 80-те години на ХХ насам.

Гласоподавателите, които мислеха, че имиграцията е най-важния въпрос гласуваха за Тръмп с 64 срещу 32%. Тези, които се интересуваха най-много от тероризма гласуваха за Тръмп с 57 срещу 39%. Той ще се боди за по-добри споразумения и безмилостно ще прокарва американските интереси.

В най-добрия случай Тръмп ще бъде реалист за страната, която иска да направи велика отново. Той разбира, че има праг на броя войни, които САЩ могат да водят успешно, на дълга, който могат да натрупат и на мигрантите, които могат да асимилират от всички краища на света.

САЩ е САЩ, а не ООН, колкото и важна да е ролята му в международното водачество. Висшестоящият директор от Силиконовата долина и последовател на Тръмп Питър Тиел заяви наскоро, че бизнесът се надява, както бившият постоянен представител на САЩ в ООН Джийн Къркпатрик заяви в грая на Студената война, САЩ да станат нормална държава в нормално време.

Уви, Тръмп често не е най-доброто. Той смества добри идеи както неговата съпротива срещу катастрофалната инвазия в Ирак с глупави като отнемането на петрола от Ирак и подкрепата на мъченията при разпит. Ако най-гласните негови противници често блуждаят на срещуположни позиции, те също така разбират как неговите личностни недостатъци го превръщат по уникален начин непригоден за властта и отговорността на президентството.

Някои умни хора се надяват, че Тръмп ще разбие неоконсерваторската хегемония над десницата в САЩ и над външната политика на Републиканската партия. Изглежда също толкова възможно да се опита да разшири консерваторската перспектива върху тези въпроси.

Възходът на Тръмп предизвика странно ново отношение сред Джордж Уокър Буш и другите ястреби от Републиканската партия, които не желаеха да осмислят поведението на новоизбрания президент. Тези които бяха смятани за дискредитирани, сега са гласове за приличие.

Но дори и вътрешният кръг на Тръмп не е освободен от ястреби. Руди Джулиани, Крис Кристи и Нют Гингрич не са известни със самоконтрол що се отнася до външната политика. Същото може да се каже за Майкъл Флин и за Майкъл Лидийн. Вицепрезидентът Майк Пенс е по-агресивен от Тръмп и най-вероятно ще има сериозно влияние върху администрацията.

Тогава, къде са реалистите?

Тръмп е хаотичен относно визията си доколко интервенционалистка ще бъде неговата външна политика и някои негови коментари относно начина, по който ще се държи с невинните хора в чужбина, са толкова противни, колкото хванатите му на лента коментари за жените. Тръмп говори за строеж на стена, но не е ясно доколко наистина вярва в платформата за намаляване на миграцията, заета от него от републиканския сенатор от Алабама Джеф Сешънст.

Единствено що се отнася до търговията Тръмп е твърд в националистическите си и популистки позиции, които станаха ядро на неговата политическа марка. Бизнесменът от Ню Йорк се оплаква за неефективността на търговските преговори на САЩ от 80-те години на ХХ век насам.

Фактът, че Тръмп не е показал голям интерес към детайлите в политиката и управлението, показва два очевидни проблема. Първият е, че Тръмп просто ще предаде правото на решение по въпросите от тези сфери на хора, които не се различават значително от републиканците на Буш. Вторият е, че Тръмп ще управлява некомпетентно, което ще е лошо за страната и със сигурност ще навреди на всяко преоценяване на външната политика на Републиканската партия.

Може би Тръмп ще надхвърли очакванията като президент, както направи докато бе кандидат за поста. Но ние сме чували приказки за смирена републиканска външна политика и преди.

National Interest