В началото на улицата, която води до полския парламент, се извисява статуята на Роналд Рейгън. Почитан заради ролята си в свалянето на комунизма, бившият американски президент остава символ на единството в едно все по-разединено общество. В сряда следобед на няколко метра оттам, под проливния дъжд, стотици хора излязоха отново по призив на „Комисията за защита на демокрацията“. Пред парламента, доминиран от партията „Право и справедливост“ на националиста Ярослав Качински, те скандираха „свобода, равенство, демокрация“.
„Властта застрашава Конституцията“, казва 36-годишният Ярек, който участва в протеста. От трибуната Матеуш Кийовски говори със спокоен глас. 47-годишният ИТ специалист основа „Комисията за защита на демокрацията“ през ноември, след като създаде страница във Facebook, в която призова към противопоставяне срещу новите власти, които едва положили клетва, предприеха куп инициативи за преустройство на Конституционния съд, обществените медии, държавната служба, и закона за държавното следене.
Примерът на „Солидарност“
За няколко дни инициативата на Матеуш Кийовски бе последвана от десетки хиляди поляци –първо виртуално, а след това и по улиците с първата голяма демонстрация на 12 декември. От добрите години на „Солидарност“ – работническото движение, което изведе страната към демокрацията, никога досега не бяха организирани толкова мащабни демонстрации. Това е заслуга на управляващата партия – нейната безцеремонност пробуди гражданското общество. „Беше потресаващо да видя, че родителите ми, приятелите ми, хиляди хора излизат по улиците“, разказва Михал Гурецки – един от най-следваните блогъри в страната. „Нещо се случва“, казва той.
Насред полските и европейските знамена множеството скандира в хор: „Солидарност, Солидарност, Солидарност“, докато Кшищоф Лошински – историческа фигура от движението, се качва на трибуната. Именно негова статия, която призовава за съпротива като тази от края на 70-те години, е вдъхновение за раждането на „Комисията за защита на демокрацията“. Дали ставаме свидетели на регреса на страната, която бе считана за един от големите успехи на ЕС? „Никога нямаше да повярвам, че мога отново да преживея същото“, казва Пьотр Стасински, заместник главен редактор на „Газета Виборча“ – големия вестник на интелектуалците, който преживя трансформацията на Полша. „Как една страна, която толкова дълго мечта за демокрацията, може 26 години по-късно да се изкуши да се върне към авторитарната система. Отново се започва. Това е истински кошмар“, казва той.
„Неоснователни страхове“
Недалече от парламента, в президентския дворец, говорителят на държавния глава обаче въобще не е впечатлен. „В една демократична страна е нормално да има демонстрации. Важното е да са мирни, това е признак на зрелостта на нашата демокрация. Уважаваме мнението на хората и страховете им, дори и да са неоснователни. Те са подклаждани от медиите, които не харесват сегашната власт, включително и заради прословутия закон за тайните служби, който е сравним с това, което се прави в другите държави в Европа“, казва той.
Анджей Мотил – учен и предприемач, приветства европейските действия по отношение на Варшава в опит да се увери, че правовата държава не е възпрепятствана от някаква власт, която иска да унищожи междинните органи. Той обаче не се притеснява: „Досега няма големи промени, всичко е в сферата на символиката“. Според него действията на „Комисията за защита на демокрацията“ са „инфантилни“ – те нямат какво да предложат, защо да участвам в демонстрацията, пита той. Стасински също се съмнява, че Комисията може да предизвика по-мащабна мобилизация: „Средните класи са най-засегнати от политиката на „Право и справедливост“. Те обаче са толкова добре, колкото и през комунизма. Имат какво да губят и няма да посмеят да помръднат“, коментира той.
Не това е мнението обаче на Пьотр Виечорек – координатор на Комисията за Варшава: „Днес демонстрацията бе импровизирана и малка. На 27 февруари ще се съберем 150 хиляди души и ще бъдем с мегафони. Да видим дали няма да ни чуят“, казва той.
Le Temps
