Тя се казваше Татяна

Виктор Суворов (1947) е автор на бестселърите "Аквариумът", „Освободителят“, „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Майката на дявола“. Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал „Алберт Айнщайн за изключителни заслуги“, обявен е за Личност на 2008 година и удостоен със златен медал „Франц Кафка“ през 2011-а от APIA (Authors and publicists intеrnational association).

Още: Михаил Станчев: Идеята за Балтийско-Черноморския съюз не противоречи на НАТО и ЕС, а ги допълва (ВИДЕО)

Още: Рокада във важна агенция на държавата

На „великото десетилетие“ (1953-1963) е посветена най-новата книга на Суворов „Тя се казваше Татяна“ – част първа от трилогията, включваща още заглавията „Крах“ и „Майката на дявола“.

От началото на 90-те години Виктор Суворов не дава покой на академичните историци и пазители на единствено вярната истина за последната световна война. Едва ли след Александър Солженицин друг автор е бил подлаган на подобна кампания на идеологическа и личностна разправа и на Изток, и на Запад както авторът на „Ледоразбивачът“. В него и в още половин дузина следващи книги Виктор Суворов аргументирано излага тезата, че през 1941 г. Сталин е готвел настъпление срещу Германия и Западна Европа и е изпреварен само със седмици от Хитлер...

Но не само Сталин, а и неговите най-верни съратници и приближени продължават да претворяват идеите му – вече в мирни условия и след неговата смърт, която в „Тя се казваше Татяна“ Суворов смята за тяхно дело. Само че главният герой в тази първа част на бъдещата трилогия е не „бащата на всички народи“. И тук, както винаги, Суворовската версия на събитията неизменно е ярка и увлекателна. Ето какво пише той:

Още: България подписа исторически договор за 35 нови влака. Вижте ги (СНИМКИ)

Още: F-16: Трамплин към велики постижения за българските Военновъздушни сили

„Хрушчов унищожава Берия. Хрушчов пуска в милионен тираж сталиновия учебник за неизбежността на Световната революция в резултат на Трета световна война. Но и с това не успява да съкруши Маленков и всички, които го следват. Те продължават да повтарят, че една трета световна война ще доведе до гибелта на човечеството и че затова трябва да се отклоним от пътя към Световната революция.

И тогава в спора се намесва Жуков.

         След смъртта на Сталин ситуацията изглежда проста:

         Ако страната се отклони от пътя към Световна пролетарска революция, въоръжените сили и производството на оръжие ще намаляват.

Още: Кой ще е по-топлият ден - събота или неделя? Времето утре - 26 април 2025 г.

Още: Кой е новият директор на „Метрополитен“ Николай Найденов

         И ще се увеличават, ако страната продължи по избрания път.

         Жуков решава да върви по него. Затова незабавно започва да лансира простичката идея: в Третата световна война можем да победим!“

Зад красивото и поетично заглавие се крие разказът за чудовищното изпитание на ядрено оръжие по време на бойни учения на Тоцкия полигон. Носителят е Ту-4А. Бомбата – РДС-4 „Татяна“. С мощност 38 килотона. Тоест – Хирошима и Нагасаки заедно и още малко. Пускане от височина 8000 метра. Взрив – на височина 350 метра. Съветските бойци, участници в учението, са на 5 километра от района на отбраната, където са останали стотици танкове, бронетранспортьори, оръдия и минохвъргачки. Планът е по подготвената отбрана да се нанесат три ядрени удара, за да се отвори коридор за настъпващите. Вторият и третият удар се имитират с взривяването на стотици варели бензин, разположени в специално направени огромни изкопи. Първият ядрен удар е истински. В 9 часа 33 минути и 10 секунди на 14 септември 1954 г. злодейката „Татяна“ с леко свистене полита към земята. След 48 секунди достига зададената височина. И се взривява. Главният въпрос е: ЗАЩО!!!