Истински достойните българи на 2012 година

Забързаното ни ежедневие рядко ни позволява да се огледаме и да направим нещо добро за ближния си. В България животът е труден и всеки ден всеки от нас се сблъсква с безброй проблеми, които ни карат да се затваряме в себе си, да се изпълваме с песимизъм и отрицание за бъдещето.

Затова е важно добрите дела да не остават невидени и нечути. Колкото и да е трудно да се избяга от ежедневието и от познатите "лица", които заливат информационния поток. И да взимаме пример от достойни хора - обикновени граждани като всеки един от нас, които не са забравили какво е да си човек.

Даниела Тодорова е на 34 години и има всичко. Един ден обаче зарязва лъскавия офис и става учителка в село Горна Малина.

Христо Христов спасява живота на две момичета. Малкият Александър намери и върна много пари.

Даниела работи като маркетинг директор във водеща компания, взима висока заплата и има десетки възможности за развитие, но ги оставя зад себе си без капка съжаление, за да преподава на деца.

"Решението да отида да преподавам е и емоционално и разумно в същото време. Заслужава си каузата. Винаги съм смятала, че децата са смисълът на нашия живот. Две години време на усилия и енергия са напълно осмислени. Не бих казала, че се чувствам герой. Просто върша нещо, което помага на хората около мен", заяви тя, цитирана от БГНЕС.

Според нея със сигурност има учители, които са будители днес в онзи възрожденски смисъл. "Да си учител е безкрайно трудна професия, която изисква много енергия. Аз самата се вдъхновявам от такива хора и това ми дава заряд. За съжаление училището не вдъхновява децата. Но когато събудиш любопитството им, когато ги провокираш и им покажеш, че знаеш накъде ги водиш, те те следват", обясни тя.

За нея мястото, където си роден, не може да наложи граница на мечтите. "За съжаление децата сами са си наложили такива граници, но това е последното нещо, което трябва да ни спира да мечтаем. Според мен човек сам си слага спирачки. От тях зависи докъде ще стигнат, без значение откъде произлизат и къде са живели", смята Даниела.

"Пожелавам на всички много усмивки, топла Коледа. Нека си отделим време да помечтаем, нека си поставим високи цели за следващата година и да се борим да ги постигнем", пожела тя.

Студентът по право Христо Кънчев никога няма да забрави лятото на 2011 година. Тогава момчето се пребори с морето за два живота. Големите вълни събарят от скалите на созополския бряг три момичета. Насъбралата се тълпа гледа безучастно как вълните отнасят децата навътре в морето. Христо е единственият, който не помисля за себе си, а скача в бурното море, за да помогне на давещите се момичета, като успява да спаси две от тях.

"Не си спомням в детайли и дори трудно бих казал, че тогава мислих. Просто се отзовах на един зов за помощ", казва Христо. Той също не се смята за герой. За него герой е българският народ, защото е оцелял. "Въпреки тежките икономически и политически кризи, той успява. Това ме кара да бъда горд и силен, защото съм част от българския народ", добавя младежът.

За Коледа той пожела на хората да обичат семействата си, приятелите и обществото си. Да знаят, че са част от едно цяло.

Десетгодишният Александър Йорданов намира чанта с повече от две хиляди лева, ключове и документи. "Върнах ги, защото те са си на някого. Човекът може да ги е събирал дни наред. За мене си аз имам пари. Аз се чувствам герой, но съм си обикновен гражданин", казва убедено малкия Александър.

Собственикът на чантата дава на момчето десетина лева.

Actualno.com