Във Враца ще останат само пенсионери, кучета и безработни

Както е тръгнало, във Враца ще останат само пенсионери, кучета и безработни възрастни. Това каза о. з. подп. Радослав Гетов и не скри разочарованието си от това, че никой не обръща внимание на техния регион. Градът в северозапада е в своеобразен шок, след окончателното закриване на военното поделение там.

В града на Ботев вече губят и надежда, и вяра, защото въпреки двегодишната си борба, не успяват да запазят работните места на около 400 – 500 млади хора. Голяма част от тях вече напуснали града, заедно с тях си тръгват и семействата им. А от това губят всички и хората, които оставят живота си и трябва да го устройват отново, и тези, които остават в града. Веригата се къса, безработицата се увеличава, потреблението намалява, паралелките и децата в училище също усещат промяната не за добро. Снимка на едно вече запустяващо военно поделение, обвито в мъгла, което не празнува празника на Сухопътни войски – 19 ноември, и през затворените му врати свободно преминаваха само бездомните кучета, допълва БГНЕС.

Половината от работещите в града подкрепиха идеята и исканията за запазване на поделението на тия 500 работни места, разказа подп. Гетов "Докато съществуваше поделението в града, всеки месец се вливаха 600 000 до 700 000 лв. Това малко ли е?! А сега няма, няма откъде нищо. Над 1000 млади хора да напуснат този град, това за мен не е държавна политика, не е начин на провеждане на някаква реформа, независимо дали било в армията по икономическа или друга причина", разказва той.

Тук все още помнят за срещата с министърът на отбраната Аню Ангелов и думите му, че армията не е социална институция да се грижи за това, че някой си щял да остане безработен, както и че ще бъдат предложени нови места на хората за работа. Сред тези, на които е предложена работа, е и съпругът на Ася Крумова. Жената е една от тези, които са се борили за поделението, представи се като съпруга на военнослужещ, но побърза да добави и едно "все още военнослужещ, защото не се знае докога. Предстоят още съкращения на около 5000 човека, може и той да е един от тях".

Хората тук разбират, че трябва да променят радикално живота си още в края на октомври 2010, по това време, когато близките им от поделението са на мисия в Афганистан, Кабул. "Тази новина потресе целия град, всичките близки и роднини, деца – които имаме връзка с военнослужещите", каза Ася. И така започват да търсят съдействие – правят Инициативен комитет, излизат с апел към всички инстанции и започват да събират подписка, подписват се около 10 000 врачани. Предават папките в Парламента и нямат никакъв отговор. Общинският съвет на Враца излиза с декларация за запазване на поделението. Срещат се и с омбудсмана, който казал също, че ще се застъпи за тях, но "явно връзките и нещата са много по - високо". "От ПП ГЕРБ само от нея нямахме никакъв отзвук до този момент – нито за, нито против. Те просто изпаднаха в едно мълчание, до ден - днешен се мълчи", каза жената. Така от 1 юли тази година вече никой не работи в поделението. А ефектът от това се усеща дори и от падналия оборот на магазините.

"В града, освен кучета, и пенсионери, друго няма! Никакви алтернативи за работа! Просто градът е беден, нямаме никакви икономика, нищо почти не работи – един циментов завод работи в едно близко село и освен полиция, пожарна и администрации, друго няма…", споделя съпругата. Ася работи и затова остава във Враца с децата, за да си запази работата и да не тегли още по-голямо тегло в нови градове. Така вижда съпруга си събота и неделя. От 500-те според нея около 100 военни са тези, които са в разпореждане и след януари от армията на България, ще минат към армията на безработните, която във Враца е доста многобройна.

И Ася и всички, с които говорихме споделяха, че теренът на поделението е доста апетитен и според тях "цялата борба тръгна от положението на поделението, от самия голям район и затова се стигна да го закрият". Борбата беше заради терена, казват те. Местните подозират дори и корпоративни или бизнес интереси, зад закриването. А поделението в момента пустее, охранява се, но казват, че с всеки един изминат ден се граби, руши и запустява. Сега там в целия казармен район, който е около 1000 декара, има само порутени сгради, кучета и дежурна охрана. Така, макар да не са се отказали, нямат и надежда, останало им е само "нещо", което ги крепи.

Военните от запаса, които са преживели цялата реформа в армията в последните 20 години, не помнят някога да е имало и грам говорене за това поделението във Враца да се закрие. О.з полк. Стефан Стефанов е категоричен, че то е необходимо за армията, защото със закриването му от Плевен до Видин няма един войник. Той разказва, че във Враца имало групи, които помагали при наводнение, при пожари. "При пожари тук излизаха 50 – 60 човека на недостъпни места. Утре ако стане нещо тук и в АЕЦ "Козлодуй" и други заводи, които работят – никой не може да вземе никакво отношение по въпроса", споделя военният.

Хората, които все още явно милеят за армията си са обидени от това, че никой не ги е чул. Те са обидени и заради това, че с изказване, министърът показал, че не знае какво е било във Враца, защо вика "съжалявате за една автомобилна школа?" "Каква автомобилна школа, бе? 8 – ма мотострелкова дивизия беше по – голяма, отколкото сега армията", казва о.з. полк. Пенчо Видинлиев и изрежда цялата история на поделението. Така един през друг останалите запасни офицери се надпреварват да напомнят за традициите на военните. "Не може един министър да казва, че Враца не е град с военни традиции. Във Враца нямало военни традиции – как да няма военни традиции – от турско време тук е имало конак, войска. Полкът във Враца е участвал във войни".

Заместник-кметът на община Враца Красимир Богданов съобщи, че в общината през изминалата седмица в пристигнало писмо от МО, от министър Аню Ангелов, в което ведомството дава принципното си съгласие да се започне процедура по предоставяне на имотите на закритото поделение 52 380 на община Враца. След като стане общинска собственост обаче какво ще стане с имотите – той не се ангажира сега да каже конкретно, но подчерта, че каквото и да се прави, ще е само след обществени обсъждания с врачани.

Зам.-кметът също е участвал в защитата на поделението. Той подчерта, че икономическото състояние на Враца и региона е доста ниско и едно такова решение за закриването му е стъпка към утежняване и на без това лошото положение на Северозапада. "Това за нас е и от икономическа, и от социална гледна точка един сериозен удар", каза зам. – кметът. И това вече се усеща, макар да е минала само половин година, откакто е закрито. Местната власт е имала много срещи и в тях е декларирана готовност и от МО да се намери някаква алтернативен вариант на съществуване - център за подготовка на резерв или център за кризисни ситуации.

"Но към момента от това, което беше коментирано на подобни срещи, нищо не се изпълни и включително една идея – поделението да бъде обособено като военно исторически музей или филиал на НВИМ. Нямаме развитие и в тази посока", посочи Богданов. Последната такава среща е през април с министъра и командира на СВ. "Всички тези заявки бяха потвърдени тогава, че ще се работи, но няма информация в тази посока", посочи той. Лично той смята, че подходът към решаването на този въпрос и бъдещето на българската армия не е бил правилен и оценява като грешно решението за закриване на поделението.

Редактор: Евгения Гигова