X
 
 
 

Св. мъченици Иулиан и Василиса

328 0
photo of Св. мъченици Иулиан и Василиса
Снимка: БГНЕС
Свети Иулиан се родил в египетския град Антиноя в семейството на знатни и богати родители. Младият човек обикнал чистотата на девството и пожелал да го запази до края на дните си. Той го положил за основа на всички останали добродетели и като четял прилежно и изучавал Божествените книги, живеел в страх Божий. Иулиан изучил и елинската мъдрост, и християнското учение, запознал се със светската философия, овладял добре и Божественото Писание. Когато навършил осемнадесет години, родителите му започнали да го принуждават да встъпи в брак, тъй като бил единствено дете и желаели да продължи рода им. Иулиан отказвал под всякакъв предлог. Когато родителите и близките съвсем му досадили със съветите и молбите си, принуждавайки го да се ожени, целомъдреният младеж поискал една седмица за размисъл. Той я прекарал в пост, молитва и сълзи, като денем и нощем молел Бог “по който начин Му е угодно” да запази непорочно девството, което Му бил обещал. На седмия ден, изнемогнал от пост и молитва, легнал през нощта и заспал. И ето, насън му се явил Господ, Който го утешил и ободрил с думите:

Изпълни без страх волята и съветите на родителите си, защото ще вземеш жена, която няма да накърни целомъдрието ти и няма да те отлъчи от Мен. Нещо повече, заради теб, и тя ще поиска да остане девица и Аз ще приема и двама ви като девственици в небесните Си обители, защото по вашия пример не един младеж и девойка ще запазят целомъдрието си и ще наследят небесното царство. Аз ще съм неразделно с теб, ще обитавам в теб и ще побеждавам всички твои телесни въжделения и плътски страсти. Девицата, с която ще те свържа в брак, ще направя такава, каквато искам. Ще направя тъй, че и тя да пожелае да следва доброто ти намерение и вие двамата ще Ме видите в приготвения за вас чертог заедно с ангелските ликове и с безброй девственици от двата пола, които природата е разделила, а вярата в Мен ­ съединила, и чиито подражател ще бъдеш.

Като казал това, Господ докоснал Иулиан с думите:

Не бой се и нека сърцето ти да крепне!

Така ободрен и утешен от божественото видение, благородният момък станал от сън и рекъл:

Благодаря Ти, Господи Боже, Който изпитваш сърцата, че си пропъдил далеч от мен сладостта и утехите на света и обещаваш да бъдеш пазител на чистотата ми и мой помощник. Твърдо вярвам, че Ти ще ми дадеш каквото “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало”, онова, което си приготвил за ония, които Те любят. И тъй, като ме сподоби да вървя по Твоя път, моля Те, самият Ти да бъдеш за мен добрият път, както за всички, които обичат чистотата. Ти знаеш, Господи, че от деня на раждането си до този час, в който благоволи да ме призовеш, съм обичал и желал единствено Теб. Затова затвърди дадените от мен обещанията и ги приведи в действие.

Момъкът излязъл от спалнята и заявил на родителите си, че е съгласен да изпълни желанието им и да се ожени. Те се зарадвали и веднага започнали да търсят подобаваща по знатност и богатство девица. Накрая намерили такава в лицето на Василиса, която се отличавала с красота и добродетели и била едничко чедо на своите родители. Двамата с Иулиан се венчали. След брачния пир, когато въвели младоженеца и булката в спалнята и те останали сами, девицата усетила необикновено благоухание, сякаш от градина с лилии, рози и други благо-уханни цветя. Учудена, тя казала на младоженеца:

Какво е това, господарю мой? Сега е зима, а аз усещам благоухание на цветя, сякаш е пролет и изпитвам такава наслада, че за нищо друго не искам да мисля.

Тогава блаженият Иулиан казал:

Благоуханието, което усещаш, не е обикновено, то иде от Христа, Който обича чистотата и дарява вечен живот на ония, които запазят девството си. И тъй, ако искаш да спазим Христовите заповеди и да угодим на Господа, възлюби Го с цялата си душа и да останем заради Него в непорочно целомъдрие. Ще бъдем Негови избрани съдове в настоящия век, за да се възцарим с Него в бъдещия и никога не ще се разделим.

Блажената невеста му отвърнала:

Има ли нещо по-важно от спасението, което, ако запазим целомъдрието си, ще получим, заедно с живот вечен? Вярвам ти и ще живея с теб в целомъдрено девство до кончината си, за да получа наградата от Христа, Моя Господ.

Щом казала това, блаженият Иулиан паднал ничком на земята, поклонил се на Бога и издигнал глас към Него:

Утвърди, Господи, Твоето дело в нас!

Като видяла, че съпругът й се моли, и Василиса започнала да се моли. Тогава внезапно се разтърсил подът на спалнята и в нея засияла такава необикновена светлина, че свещите, които горели вътре, помръкнали пред небесните лъчи. И се открило велико божествено видение: от едната страна се виждал Царят на славата, Христос, с безчислено множество девственици, а от другата ­ Пречистата Владичица, Богородица, със сонм от девици. От двете страни долитали небесни песнопения, изпълнени с неизказана сладост, каквито човешко ухо не е чувало.

Двама сияйни мъже със златни пояси се приближили до Иулиан и Василиса, вдигнали ги от земята и им посочили върху одъра една голяма и прекрасна книга. Близо до нея стояли четирима почтени и благообразни старци със златни чаши в ръка, от които излизало чудно благоухание и то изпълвало стаята. Тогава един от старците казал:

Чашите символизират вашето съвършенство. Вие сте блажени, защото като победихте временните утешения на тоя живот, се устремихте към вечния, който е непостижим за човешкия ум. Иулиане, прочети какво е написано в книгата на живота!

Тогава свети Иулиан погледнал в книгата и видял името си и името на съпругата си. Със златни букви било написано: “Иулиан, който се отрече от света от любов към Мен, ще бъде причислен към ония, “които се не оскверниха с жени”. За своята чистота и непорочно целомъдрие Василиса ще бъде причислена към лика на девите, които съпровождат Истинната Дева Мария, Моята Пречиста Майка.”

Щом прочел тези думи, книгата се затворила и присъствуващите светозарни мъже и деви в един глас възкликнали: “Амин!”

Старецът отново се обърнал към Иулиан и Василиса и казал:

В книгата, която виждате, са записани чистите, трезвите, правдиво говорещите, милосърдните, смирените, кротките, ония, които имат нелицемерна любов, претърпелите всевъзможни тежки изпитания, скърби и бедствия; хора, които така са обикнали Христа, че заради любовта към Него са оставили и баща, и майка, и жена, и чада, и имот, и богатство, като не са се побояли и живота си да отдадат за Господа. Към техния лик сега сте присъединени и вие.

Щом почтеният старец изрекъл това, божественото видение свършило и блажените съпрузи, изпълнени с необикновена радост, прекарали остатъка от нощта в псалмопение. Когато настъпил денят, родителите, роднините и всички поканени на сватбата гости продължавали да пируват, празнувайки плътското съчетание на младоженците, без да подозират за чудното им духовно съчетание. Така Иулиан и Василиса заживели заедно в съвършена чистота и целомъдрие, пазейки цвета на непорочното си девство. Те обаче криели тайната си от другите, тъй че за девствения им живот не знаел никой, даже родителите и близките им, докато Сам Господ не я разкрил за полза на мнозина.

Не минало много време от бракосъчетанието на Иулиан и Василиса и родителите им починали, като им оставили голямо наследство. Щом получили свобода за духовен живот, те намислили да помогнат за спасението и на други хора. Ето защо построили два манастира ­ един мъжки и един женски, разделили се и се постригали ­ той в мъжкия, тя в женския манастир. Събрали желаещи да служат на Бога и поели ръководството над тях.

В обителта на свети Иулиан живеели до десет хиляди братя, които усърдно служели на Бога, понеже Господ му дал такава благодат, че от всички страни се стичали при него хора, които искали да спасяват душите си. Като оставяли дом, жена, родители, близки, имот и мирски радости, те му връчвали душите си, за да ги заведе в небесното царство. И света Василиса събрала в манастира си около хиляда чисти девици и ги направила Христови невести, както и множество жени. И в двата манастира, като в две райски градини, процъфтявала ангелската чистота и девството тържествувало над сладострастния бяс на нечистотата.

Време е обаче да разкажем за кончината на светците, как заедно с чадата, събрани в Бога, преминали в небесните селения, издигайки глас към Христа: ето мен и децата, които ми даде Господ.

По времето на нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан срещу християните започнало голямо гонение, което преминавало от една страна в друга, подлагайки на изпитание Църквата Христова, и се приближавало към страната, в която живеели свети Иулиан и Василиса. Мнозина от вярващите се смутили и уплашили. Блажените Иулиан и Василиса, в пост и молитва, със сълзи на очи молили Бог да укрепи вярващите в Него и събраните от тях монаси и монахини, като ги запази от падение и погибел, за да влязат всички в Небесното отечество. Господ чул молитвата и във видение се явил на света Василиса. Казал, че й предстои скоро да отиде във вечния покой, но преди нея ще напуснат живота всички свети девици, които били оставени на грижите й, за да не отпадне от вярата нито една от тях поради страх от мъчения и да не бъде изключена от лика на светиите. Затова Василиса ще остане на земята още половин година, докато всичките свети девици, които са й поверени, не преминат при Бога. След смъртта й нейният духовен брат Иулиан с мнозина от братята ще извърши мъченически подвиг и като победи с мъжеството си врага, ще напусне този живот, за да получи двоен венец за целомъдрие и мъченичество в радостта на Своя Господ. Така и станало. За половин година смъртта взела девиците, събрани от света Василиса, и те влезли в небесния чертог на своя безсмъртен Жених. Останала само Василиса. Не след дълго те й се явили насън, облечени в светли царски одежди и казали:

Чакаме те, майко наша, за да се поклоним заедно нанашия Цар и Господ. Ела да ни предадеш на Христа, за Когото ни обручи!

Щом се събудила, преподобната Василиса се зарадвала много, че всичките събрани от нея девици влезли в радостта на Своя Господ, а и че за нея също била приготвена небесна обител. Тя разказала това на своя духовен брат, свети Иулиан, а след няколко дни по време на усърдна молитва предала духа си в ръцете на своя безсмъртен Жених ­ Бога. Преподобният Иулиан погребал с подобаваща почит святото й тяло.

Скоро след това за управител на тези земи пристигнал Маркиан заедно с жена си и сина си и започнал яростно да преследва християните, като ги предавал на изтезания и смърт. Той научил, че Иулиан е човек от знатен произход и вярва в Христа и че с него живеят и изповядват вярата множество братя. Изпратил видни граждани да го убедят да принесе жертви на идолите, както бил наредил императорът. По това време от градовете наоколо в обителта на преподобния Иулиан се събрали множество свещеници, дякони, клирици, както и епископи, и всички те от пламенна любов към Господа, били готови да се предадат на мъченическа смърт. Когато дошли пратениците на Маркиан, събраните им отвърнали, че имат един Цар ­ пребиваващия на небето Господ Иисус Христос ­ и Той заповядва да не се покланят на идоли и на бесовете, които се крият в тях, а само на Единия Истински Бог. И че те се подчиняват на Христа и са готови в същия час да умрат за Него. Пратениците се върнали при управителя и му донесли каквото били чули. Маркиан се разгневил и изпратил един отряд войници да доведе преподобния Иулиан, а манастирът заедно с хората в него да бъдат изгорени. И тъй, отвели блажения и вързан го хвърлили в тъмница, а братята, които се намирали в манастира, около десет хиляди души, заедно с епископите и клириците, изгорелив него като благоуханна жертва Богу. И дълго след това на неговото място се носели сладкогласните песнопения на голям хор в часовете, когато обикновено се извършвала Божествената служба ­ първи, трети, шести и девети. На мястото ставали множество изцеления от различни болести ­ и тези болни се удостоявали да чуят песнопенията.

На утрото свети Иулиан бил заведен на съд пред Маркиан. Дълго убеждавали светеца ту с хитрост и благост, ту под страх от наказания, но той останал непреклонен и пред заплахите, и пред увещанията. Тогава започнали да го бият безмилостно с пръчки. Докато го изтезавали така, една от пръчките се счупила и парченце от нея попаднало в окото на един роднина на управителя и го наранило, поради което управителят изпаднал в още по-голяма ярост. Светият страдалец му казал:

Чуй ме, Маркиане, заповядай на твоите най-опитни жреци да се съберат и нека призоват своите богове и богини и да ги молят да изцелят роднината ти. Ако не могат да го направят, аз с името на Моя Господ Иисус Христос не само ще му върна изгубеното телесно око, но и ще направя така, че очите на ума му да виждат истината.

Управителят се съгласил, събрал жреците, заповядал им да отидат в най-близкия идолски храм, да принесат жертви и да молят боговете и богините да излекуват окото на пострадалия. Жреците отишли и изпълнили каквото им било наредено, но след като принесли множество жертви, чули от боговете си следното:

Оставете ни, защото сме предадени на вечен огън и се намираме в тъма. Как можем да дадем зрение на слепия, когато самите ние не виждаме нищо? А молитвата на Иулиан към Всевишния Бог е толкова силна, че откакто го мъчите, нашите мъки в геената станаха сто пъти по-тежки.

След тези думи всички идоли, които наброявали към петдесетина, паднали и се разсипали на прах.

Управителят започнал да крещи срещу свети Иулиан:

Магьосник! С твоите силни магии ти съкруши даже нашите богове! Но да видим дали ще върнеш зрението на ослепелия, както обеща.

И заповядал да облеят с нечистотии голия мъченик, за да отстъпи от него, както казвал Маркиан, силата му да омагьосва и да прави чудеса. Но смрадта от нечистотиите внизапно се превърнала в удивително благоухание, което изпълнило всичко наоколо, тъй че всички били стъписани от изумление. Свети Иулиан прекръстил окото на ранения, призовал името на Господа и болният в същия миг оздравял, а окото започнало да вижда както преди. Заслепеният от злоба Маркиан приписал изцелението на магия, а не на Христовата сила, но изцеленият гръмко се провикнал:

Наистина Иисус Христос е Истинският Бог и Него единствен трябва да почитаме и Нему да се покланяме.

Тогава управителят заповядал да отсекат главата на изцеления, който, като прозрял телесно и духовно, получил кръщение в собствената си кръв и се удостоил да съзерцава духом невидимия Бог.

Нечестивият мъчител заповядал да оковат ръцете и краката на свети Иулиан с тежки окови и така да го развеждат из града за всеобщо поругание, като го подлагат на различни мъчения по улиците. По време на мъченията и поруганието един глашатай викал:

Ето какво очаква ония, които не се покланят на боговете и презират царските заповеди!

Когато мъчителите и светецът стигнали до къщата, където се обучавал единственият син на управителя на име Келсий, момчето видяло светеца и казало на другарите си, че вижда нещо удивително. Те взели да го разпитват, а Келсий рекъл:

Виждам множество лъчезарни юноши да обкръжават осъдения християнин: едни му помагат и му служат, други държат на главата му такъв блестящ венец, че сиянието му превъзхожда слънчевата светлина. Струва ми се, че е хубаво да вярваш и да служиш на такъв Бог, Който така пази ония, които Му служат и ги украсява с подобна слава. Повярвайте ми, приятели, че и аз искам да му служа, ако Богът на този християнин благоволи да стане мой Бог!

С тези думи Келсий захвърлил книгите и красивата одежда, като оставил на света онова, което му принадлежи, и побързал да настигне светеца. Паднал в нозете му и възкликнал:

Тебе искам за свой втори баща. От нечестивия Маркиан, мой баща по плът, враг на праведниците и мъчител, се отричам. Присъединявам се към тебе и искам да страдам като тебе за Господа Христа, моя Спасител, Когото досега не познавах!

Войниците, които измъчвали Иулиан, останали поразени. Целият град се стекъл на необичайното зрелище и се чудел как синът на управителя прегръща мъченика и целува раните му.

Момчето казало на народа:

Да знаете, че аз съм син на управителя. Досега заедно с моя нечестив баща преследвах невинните светци. Постъпвах така по неведение. Сега, като познах Бога и бях познат от Него, се отричам от лъжливите богове, отричам се от баща си и майка си и презирам богатството си. Изповядвам Христа, вярвам в Него и заявявам, че съм последовател на блажения Иулиан. Защо се бавите, слуги и войници? Вървете и кажете на родителите ми, че познах Истинския Бог и искам да бъда с Неговия верен служител.

Щом донесли на родителите му неочаквана вест, те изпаднали в дълбока скръб и веднага изпратили да вземат момчето от Иулиан и да го доведат вкъщи. Но Бог, Който пази младенците, направил така, че никой не можел да се докосне до него. Който го докосвал, усещал силна болка в ръката и рамото, затова не се осмелявали да го вземат от мъченика. Като разбрал това, управителят заповядал да му доведат и двамата и казал на блажения Иулиан:

Ти се стараеш с хитрост да ме лишиш от надеждата ми и прелъстяваш с коварните си приказки едно неукрепнало сърце, изкоренявайки от него любовта към родителите!

Докато говорел, нахълтала майката на Келсий с тълпа роднини от двата пола. Скубела си косите, раздрала си одеждата на гърдите и виковете й били толкова ужасяващи, че управителят също си раздрал дрехата и казал на мъченика:

Жестокосърдечни Иулиане, виж мъченията на родителите, риданията на близките и освободи невинното дете от действието на твоята магьосническа сила! Дай ни единствения ни син и върни наследника и господаря на нашия дом. Тогава и аз ще помоля царете да ти простят вината и ще бъдеш пуснат невредим на свобода.

Свети Иулиан отвърнал:

Нямам нужда от твоята помощ и не търся прошка от царете ти, но само моля Господ Иисус Христос да ни причисли заедно с агнеца, роден от вълча утроба, и с всички вярващи, към лика на изгорените, когато завършим мъченическия си подвиг. Пред теб се намира онзи, който е роден по плът от теб, а сега се роди духом, като повярва с мен в Христа. Той не е малък, нека сам ти отговори, нека той се смили над майчините сълзи и пожали гърдите, от които е сукал.

Тогава благородният и благоразумен юноша казал:

На тръна цъфти шипков цвят, но нито той губи благо-уханието си от това, че е произлязъл от трън, нито тръните, на които разцъфва, се лишават от острите си бодли. И тъй, родители мои, вие, по вашия обичай, продължавайте, както тръните, да мъчите невинните, но мен оставете да разпръсквам благоухание за вярващите, както шипковият цвят. Нека ви се подчиняват тия, които се намират на пътя на погибелта, а след мен да тръгнат онези, които се стремят да преминат от царството на мрака в царството на светлината. Заради Господа Иисус Христос се отричам от вас, родители. Вие, заради почитта към боговете, мъчете сина си, защото чрез временната смърт искам да вляза във вечния живот. Не мога да бъда за вас добър, а за себе си лош и любовта към вас не ще поставя над вечната радост. Защо се бавиш, татко? Постъпи с мен тъй, както е постъпил със сина си Авраам! Вземи меча и принеси мен, сина си, в жертва за Христа. Ако есетествената родителска любов ти пречи да го направиш, тогава ме дай на най-жестоките мъчители, за да мога да страдам за моя Господ, Иисус Христос. Не ридайте и не плачете напразно, защото това не ще ме застави да променя изповеданието си.

Като чул, управителят заповядал да отведат Иулиан и Келсий в смрадната и мрачна тъмница, но щом влезли вътре, тъмнината се превърнала в светлина и смрадта ­ в благоухание. Двадесетте войници, които видели това, повярвали в Христа, но понеже блаженият Иулиан не бил презвитер и не могъл да ги кръсти, се изпълнил с печал. Но Бог, Който изпълнява желанията на ония, които Му се боят, им изпратил презвитер.

В града живеел един твърде знатен човек, когото царете Диоклетиан и Максимиан много уважавали, като роднина на Карин, един от предишните императори. Той и цялото му семейство изповядвали християнската вяра. Когато двамата съссъпругата му се споминали във вяра и благочестие, оставили седмина сина, които макар и да били млади на възраст, имали зрял ум. От уважение към родителите царете им разрешили да изповядват бащината вяра и безбоязнено да прославят своя Христа. Те имали свой презвитер, който се казвал Антоний и чрез когото се сподобявали със светите Тайнства. Именно на тях в специално откровение Бог заповядал да отидат заедно със своя презвитер в тъмницата и да посетят Иулиан и Келсий. През нощта, когато тръгнали за там, ги предвождал ангел, който щом докоснал вратата на тъмницата, тя се отворила. Влезли вътре, целунали светите затворници и застанали с тях на молитва. Презвитерът кръстил блажения отрок Келсий, сина на управителя, и двадесетте войници, а у седемте братя пламнало желание да споделят страданията им за Христа и решили да останат с тях. Като научил, игемонът се учудил как тия, на които царете били разрешили да изповядват свободно християнската вяра, сами пожелали вериги и мъчения. Той поканил братята при себе си и дълго ги увещавал да си идат вкъщи и да славят своя Христа, както им е угодно, щом като царете са им разрешили. Но те се стремили към веригите и затвора и не искали свобода.

Не подобава за царски венец ­ казали те ­ злато, което не е претопено и пречистено в огън. Тъй и ние няма да бъдем достойни за Христа, ако вярата ни в Него не бъде изпитана като злато. Не струва много дървото, украсено с листа, но без плод. Така и ние не ще бъдем благоугодни на нашия Христос, ако не Му принесем прекрасните плодове на нашата вяра.

Тогава управителят заповядал да изпълнят желанието им и обещал да донесе за тях на царя.

И така, блажените отроци се върнали не у дома си, а в тъмницата, при светите Иулиан, Келсий и двадесетте войници, а с тях останал и презвитерът Антоний. Маркиан изпратил донесение за Иулиан, за сина си Келсий, за войниците и за седемте братя. Не след дълго от царете дошла заповед да бъдат изгорени всички, които останат непреклонни. Ако чрез магиите си останели невредими от действието на огъня, то управителят да ги умъртви както намери за добре. Щом получил заповедта, той заповядал да устроят съдилище на градския площад и пред насъбрания народ наредил да му доведат свети Иулиан и останалите с него.

Започнал да ги увещава да се поклонят на идолите, като се позовавал на царската заповед, че ако не се покаят, ще ги накаже със смърт. Но те дръзновенно отстоявали правата вяра, като казвали, че небесният Цар е отредил вечна гибел за неразкаяните идолопоклонници. Доста време изтекло, докато се препирали така.

Междувременно покрай съдилището минала погребална процесия. Като видял мъртвеца, Маркиан заповядал да го донесат и положат пред него. Народът недоумявал какво е намислил. А той рекъл на свети Иулиан:

Казват, че преди да бъде разпнат, Вашият учител Христос възкресявал мъртви. Възкресете и вие този мъртвец, както е правил Той, и тогава ще стане ясно дали наистина е Бог.

В отговор свети Иулиан му отвърнал:

Каква полза за слепия, когато му кажат, че изгрява слънцето?

Остави тези приказки и ако ти и Твоят Бог имате сила, възкреси мъртвия, както ти казах.

Макар че сте недостойни за такова чудо от Господа поради неверието си, но дойде време да се яви Неговата Божествена сила, за да видите и разберете, че Бог може да прави чудеса. Вярвам, че Господ ще ми изпрати всичко, което поискам отНего с вяра, и няма да ме посрами пред вас.

Като казал това, свети Иулиан въздигнал очи и сърце към небето и започнал да се моли на всеослушание, а лицето му сиело от светлина.

И се молел тъй:Господи Иисусе Христе, Истинни Сине Божий, Ти, Който си роден от Отца преди вековете, а когато се изпълни положеното време, прие човешка плът безсеменно от Пречистата Дева Мария, погледни сега от небесната висота, за да засрамиш враговете си и да укрепиш вярващите в Теб! Чуй ме от Твоя небесен престол и възкреси мъртвия, за да не погинат духом живите, а мъртвите да оживеят духом, като видят Твоето всемогъщество.

Тъй се молил той още известно време, а после се обърнал към умрелия и казал:

На теб говоря, суха земьо, в името на Този, Който възкреси четиридневния Лазар: възкресни и се изправи на нозете си.

Щом светец изрекъл това, мъртвият в същия миг оживял и станал, а народът изпаднал в ужас. Възкръсналият гръмко се провикнал:

О, колко всемогъщи са молитвите на Божия раб и неговото непорочно девство! Защото къде ме носеха и откъде бях върнат?

Управителят Маркиан следил с внимание ставащото и се чудел, но понеже бесът заслепявал очите му, той не виждал в това действието на Христовата сила, а приписвал всичко на магьосничество. За да се подиграе, попитал възкръсналия:

Св. пророк Михей от Ефремовото коляно

Свети пророк Михей, синът на Иемвлай, бил съвременник на Божия пророк Илия и живял по времето на Израилския цар Ахав и на Иудейския цар...

Откъде се върна?

И той започнал да му разказва подробно:

Бях в ръцете на непознати за мен етиопци с исполински ръст, страшни на вид, с огнени очи, лъвски зъби, с орлови нокти, от които явно не можех да очаквам пощада. Те ме влачеха с радост към ада, но когато бях вече до входа на пропастта, етиопците спряха да чакат тялото ми, което като взето от земята, трябваше да бъде предадено на земята. Изведнъж обаче в ада настана смут и от Божия престол се чу глас:

Заради Моя възлюбен Иулиан нека тази душа да се върне в тялото си!

И веднага дойдоха двама, облечени в бели ризи, взеха ме от ръцете на нечистите и ме върнаха на този свят, за да мога чрез този, който ме възкреси, да позная след смъртта Истинния Бог, Когото, докато бях жив, отричах.

Експерт: Няма да станем по-богати през 2018 година

Не съм сигурна, че ще имаме усещане за по-богати, защото нищо съществено няма да се промени в 2018 г. от това, което беше в 2017 г., по...

Като чул това, управителят се смутил и не знаел какво да предприеме. После обаче, понеже се опасявал от безредици сред народа, заповядал да отведат в тъмницата възкръсналия заедно със свети Иулиан и останалите светци и да запечатат тъмничната врата с печата от пръстена му. В тъмницата свети Иулиан казал на блажения Антоний презвитер да кръсти въз-кръсналия и той получил в свето кръщение името Анастасий, което в превод от гръцки ще рече ­ възкръснал.

На утрото Маркиан заповядал да приготвят тридесет и една бъчви, колкото били светите мъченици, да ги напълнят до половината със смола и сяра и да натрупат дърва и съчки за изгарянето на светците. Щом приготвили всичко, извели свързани Христовите страдалци, като Иулиан и Келсий били вързани заедно. Мнозина от народа започнали да проливат сълзи и да жалят, че толкова млади и прекрасни хора отиват на смърт, без да са виновни в нещо. Свети Иулиан им рекъл:

Не пречете златото да мине през огъня, за да стане още по-чисто!

Понеже не искал да гледа как ще бъде изгорен синът му, за когото сърцето му страдало, управителят оставил заместника си да приведе в изпълнение царската заповед и се отдалечил, изпълнен с печал. Светците влезли в бъчвите със смола. Около тях натрупали дърва, боклуци и съчки и ги запалили. Пламъкът се издигнал на тридесет лакти височина, но светците стоели сред огъня, пеели и славели Бога. Когато изгорели бъчвите и огънят угаснал, се оказало, че те останали живи и невредими, а лицата им сияели от радост. Народът, като видял това, бил поразен, а щом донесли на управителя, той побързал да се убеди със собствените си очи и изпаднал в недоумение. Обаче пак заповядал да ги отведат в тъмницата, където побързала да отиде жена му, майката на Келсий, щом разбрала, че синът й останал жив и невредим. Щом го видяла, тя повярвала в Христа и презвитерът Антоний я кръстил. Получила името Марионила. Като разбрал, че жена му приела християнско кръщение, Маркиан затворил и нея в тъмницата. После осъдил двадесетте войници и седемте братя да бъдат посечени с меч. Иулиан, Келсий, презвитера Антоний, Анастасий и жена си Марионила решил да съди отново и ги оставил в окови.

Когато дошъл денят да бъдат съдени, те се престорили, че ще се подчинят на волята на царя и на съвета на управителя и че искат да се поклонят на идолите. Ето защо ги повели с радост към идолския храм. Щом шествието се приближило, свети Иулиан се обърнал с молитва към Бога, тутакси храмът се срутил и затрупал намиращите се в него жреци и около хиляда души. Земята под храма се пропукала, огън излязъл от пукнатините и погълнал езичниците, които били наоколо. Отново върнали светиите в тъмницата, където по време на молитва им се явили в слава огромно множество мъченици, пострадали преди тях. Те били облечени в бели дрехи и пеели небесни песнопения. Сред тях били двадесетте войници и седмината братя, които били посечени с меч. Явила им се и света Василиса слика от свети деви и известила свети Иулиан, че той скоро ще извърши подвиг с другарите си, ще завърши живота си и тържествено ще влезе в небесните селения.

Св. преподобна Мелания Римлянка

В IV в. няколко свети мъже, гонени на Изток от арианите, потърсили убежище в Рим. От тях римските християни узнали за подвизите на свет...

Пред теб е отворено Царството небесно и нашият Господ Иисус Христос ще те вземе при Себе си, както и тия, които са с теб. Ще излязат да ви посрещнат тържествено ликовете на патриарси, пророци, апостоли и мъченици и вие навеки ще бъдете с тях.

Щом казала това, станала невидима. С нея си отишли и всички останали светци, като оставили затворниците в неизказана радост и душевно веселие.

Мъчителят отново ги извел на съд и ги предал на различни мъчения. Най-напред заповядал да увият пръстите на ръцете и краката им с прежда, натопена в масло и да я запалят. Преждата изгоряла, без да им навреди. После заповядал да одерат кожата от главите на свети Иулиан и Келсий, а на блажения презвитер Антоний и на Анастасий да избодат очите. Когато понечили да измъчват света Марионила, ръцете на палачите станали като безчувствени и те не посмели да я докоснат. После хвърлили светците за храна на диви зверове, но и от тях ги запазила Божията сила, която заградила устата на животните. Накрая управителят заповядал да съберат от всички тъмници престъпниците, осъдени на смърт, с които да бъдат убити и светите мъченици. Щом ги довели, заповядал да убият всички, без да пощади сина и съпругата си. Тъй светите мъченици загинали от меч заедно с престъпниците. Щом ги посекли, започнало земетресение, което разрушило една трета от зданията вграда и не оцеляло нито едно място, където се намирал идол. Земетресението било съпроводено с град, падали мълнии, разразили се гръмотевици и в бурята загинали немалко езичници. Маркиан щял да умре от страх. Не след дълго се разболял и умрял ­ от червеите, които се образували в тялото му и го разяли.

През нощта, след убийството на светците, дошли свеще-ници и благочестиви мъже, за да вземат телата на мъчениците. Но тъй като светите тела се намирали сред множество други трупове, не могли да ги разпознаят. Тогава те коленичили и започнали да се молят. И им се явили душите на светците в образ на девици, като всяка душа застанала до собственото си тяло. Тогава взели телата и ги погребали в храма, под олтара. Бог, Който прославя Своите светии, заповядал на мястото, където били погребани телата им, да бликне извор с животворна и целебна вода, която изцелявала всякакви болести заради молитвите на светиите и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Новините: Най-важното за деня, 15 януари

Македония ратифицира Договора за добросъседство с България, прокуратурата проверява НСО за злоупотреби, а държавата няма да даде храни ...

missing image
Дневен хороскоп за 17 януари

Овен Тази сряда укротете агресивните импулси у себе си. Всички имат проблеми и понякога им е трудно. Ако не се чувствате добре останет...