Битката при Виена: Разгромът на османците

Битката спира повторния опит на Османската империя да завземе австрийската столица (първият е през 1529 г.) и дава начало на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.

В Иран побеждава Ислямската революция

Ислямската революция или Иранската революция от 1979 г. е събитие, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и пр...

Прочети повече

Полският крал Ян III Собиески е командващ на обединените полско-австрийско-германски сили срещу османската армия под командването на великия везир Кара Мустафа паша.

През втората половина на XVII век Турция води многобройни и продължителни войни с Австрия, Полша, Венеция и Русия, в които понася сериозни поражения. Особено катастрофална за Османската империя е войната с Австрия, продължила от 1683 до 1699 г. и завършила с Карловацкия мирен договор, когато става и първото значително разделяне на османските владения в Европа.

На 8 юли 1683 г. великият везир Кара Мустафа от Осиек потегля за Виена с около 300 000 бойци и много оръдия, а на 14 юли вече е под стените на града и го обсажда. Цели 54 дни трае обсадата. В турски ръце попада голяма част от града. На турците се удава дори да подкопаят и да хвърлят във въздуха част от крепостната стена. Въпреки това защитниците на града храбро се бранят, което довежда до първите смущения сред турските войски и особено сред еничарите.

На помощ на обсадената Виена се притекъл полският крал Ян Собиески. Към неговата 30 000 армия се присъединяват много поляци, украинци, унгарци, саксонци, баварци, австрийци и други доброволци, а така също и изпратените от Венеция 15 000 сръбски хайдути. Битката започва в утрото на 12 септември 1683 г. и завършва с поражение за турските войски. На бойното поле турците оставили 20 000 убити и цялата си артилерия. На 13 септември Ян Собиески влиза във Виена като победител. След това турските войски са преследвани, и им са нанесени нови поражения.

Открито е Учредителното събрание в Търново

Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) е първото Народно събрание на България след Освобождението на ст...

Прочети повече

Кара Мустафа избягал в Белград с надежда да събере нова войска и да премине в настъпление. Тук обаче, през нощта на 25 декември 1683 г. го заварва султанската заповед, която предписвала да бъде удушен с копринен гайтан. Така този изтъкнат велик везир и зет на султана заплатил за поражението на турската войска с цената на живота си. Той оставя огромно богатство: 490 кесии скъпоценности, в харема си имал 1500 хубавици и двойно повече робини, пазени от 700 черни евнуси; разполагал с хиляди слуги, хрътки, соколи и друго имущество.

Поражението на турците под стените на Виена и паническото им бягство е събитие с огромни последици: рухва легендата за непобедимостта на еничарите; завършва завоевателният период в историята на Турция, особено към Европа; възвръща се надеждата на поробените народи в Османската империя, че времето на тяхното освобождение вече е близко. На Балканите за Ян Собиески започват да се пеят песни за възхвала, а книжовници с възторг отбелязвали успехите на християнските войски.