Българската църква е обявена за автокефална

Появата на самостоятелна Българска църква минава през дългия път на повсеместно разпространение на християнската вяра сред Българите, строеж на храмове, създаване на епископски средища. Решаващо въздействие за укрепване позициите на Българската църква има нейната "национализация" след 885 г., когато учениците на св.св. Кирил и Методий въвеждат богослужение на старобългарски език. След провалилия се опит на княз Владимир да възстанови езичеството, църквата влиза в нов етап на възходящо развитие. Престолът на архиепископа се премества от Плиска в новата столица Преслав. При царете Симеон и Петър църквата има трайно въздействие върху всекидневния живот на Българина и върху политическото поведение на владетелите. Появяват се нови епископии, силно нараства броят на манастирите в градовете и извън тях. Укрепва вътрешната автономия на Българската православна църква и нейният международен авторитет. Белег на зрялост на християнската култура и църква е появата на първите български светци ­ Йоан (архиепископ) и Йоан Рилски.

През 927 г. Византия признава царската титла на Петър. Не след дълго (на 8 октомври 927 г.) Българското царство има и своя автокефална църква начело с патриарх. Първи тази титла носи Дамян.

Новопоявилата се през Х в. в Европа Българска патриаршия е първата призната самостоятелна църква измежду църквите на редица новопокръстени през IХ­ Х в. народи. Нейното учредяване внася съществена корекция в многовековния принцип на църковна пентархия.