В молекулярната биология двойната спирала е присъща на структурата на ДНК. За пръв път е публикувана в списание Nature от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 г., базиращо се на информация от Морис Уилкинс и Розалинд Френклин. Крик, Уилкинс и Уотсън получават Нобелова награда за физиология или медицина за откритието си. Франклин умира преди церемонията по награждаване и не получава Нобеловата награда, защото тя не се връчва посмъртно.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
Двойната спирала на ДНК е дясно въртящ се спирален полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа свързан от нуклеотидите, групирани по двойки. Една извивка на спиралата съдържа 10 нуклеотидни бази. Двойната спирала на ДНК съдържа голяма извивка, която е по-широка от малката извивка.
Последователността на нуклеотидните бази в двойната спирала заедно с генът определят първичната структура на белтъците.
ДНК е изолирана за пръв път от швейцарския лекар Фридрих Мишер, който през 1869 година открива микроскопично вещество в напоени с кръв и секрет хирургически превръзки. Тъй като то се съдържа в ядрата на клетките, той го нарича „нуклеин“. През 1874 година Мишер успява да раздели нуклеина на белтък и киселина, която през 1889 година е наречена от неговия ученик Рихард Алтман „нуклеинова“. През 1919 година американецът Фибъс Левин идентифицира главната захаридно-фосфатна верига. Той смята, че ДНК се състои от поредица нуклеотидни модули, свързани помежду си с фосфатни групи, но според него веригата е къса и базите се повтарят във фиксиран ред. През 1937 година англичанинът Уилям Астбъри прави първият рентгеноструктурен анализ на ДНК.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
През 1928 година англичанинът Фредерик Грифит открива, че определени белези на гладката форма на бактерията Streptococcus pneumoniae могат да бъдат прехвърлени на нейната грапава форма чрез смесване на мъртви гладки бактерии с живи грапави. Експериментът на Ейвъри-Маклауд-Маккарти, проведен със същата система през 1943 година от канадско-американски екип, включващ Осуалд Ейвъри, Колин Маклауд и Маклин Маккарти, за пръв път ясно показва, че ДНК пренася генетична информация. Ролята на ДНК при наследствеността е потвърдена през 1952 година, когато американците Алфред Хърши и Марта Чейз със своя експеримент на Хърши-Чейз демонстрират, че именно ДНК е генетичният материал при вируса Enterobacteria phage T2.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
През 1953 година американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик предлагат общоприетият днес двойноспирален модел на молекулата на ДНК. Техният модел се основава на една рентгеноструктурна снимка, направена година по-рано от англичаните Розалинд Франклин и Реймънд Гослинг, както и на информацията, че базите на ДНК образуват двойки, получена от американеца Ъруин Чаргаф. Правилата на Чаргаф изиграват важна роля за създаването на двойноспиралния модел на ДНК.
Първите експериментални свидетелства, подкрепящи хипотезата на Уотсън и Крик, са публикувани на 25 април 1953 година в поредица от пет статии в списание Нейчър. В първата от тях Франклин и Гослинг за пръв път публикуват своите рентгеноструктурни анализи. В същия брой излиза и статия на екипа на Морис Уилкинс, които правят рентгеноструктурен анализ на ДНК на живо и той също потвърждава двойноспиралния модел. През 1962 година, след смъртта на Франклин, Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на двойноспиралния модел на ДНК е дадена на Уотсън, Крик и Уилкинс. Макар че правилата за присъждане на Нобеловата награда допускат тя да бъде давана само на живи хора, това решение предизвиква бурни дебати, продължаващи до наши дни.
В своя презентация от 1955 година Франсис Крик излага Централната догма на молекулярната биология, която предсказва връзката между ДНК, РНК и белтъците. Окончателното потвърждение на механизма на репликация, подсказван от двойноспиралната структура, е получено през 1958 година с експеримента на Меселсън-Стал. По-нататъшната работа на екипа на Крик показва, че генетичният код е базиран на незастъпващи се тройки от бази, наречени кодони, което позволява на Хар Гобинд Хорана, Робърт Холи и Маршал Уорън Ниренбърг да го дешифрират.
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
