Джеймс Уотсън и Франсис Крик представят в научна статия двойната спирала на ДНК

Двойната спирала на ДНК е дясно въртящ се спирален полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа свързан от нуклеотидите, групирани по двойки. Една извивка на спиралата съдържа 10 нуклеотидни бази. Двойната спирала на ДНК съдържа голяма извивка, която е по-широка от малката извивка.

Ромул и Рем основават Рим - 753 г. пр.н.е.

21 април 753 г. пр.Хр. е посочен като начало на Вечния град от историка Марк Теренций Варон. Преди него някои римляни дават различни да...

Прочети повече

Последователността на нуклеотидните бази в двойната спирала заедно с генът определят първичната структура на белтъците.

ДНК е изолирана за пръв път от швейцарския лекар Фридрих Мишер, който през 1869 година открива микроскопично вещество в напоени с кръв и секрет хирургически превръзки. Тъй като то се съдържа в ядрата на клетките, той го нарича „нуклеин“. През 1874 година Мишер успява да раздели нуклеина на белтък и киселина, която през 1889 година е наречена от неговия ученик Рихард Алтман „нуклеинова“. През 1919 година американецът Фибъс Левин идентифицира главната захаридно-фосфатна верига. Той смята, че ДНК се състои от поредица нуклеотидни модули, свързани помежду си с фосфатни групи, но според него веригата е къса и базите се повтарят във фиксиран ред. През 1937 година англичанинът Уилям Астбъри прави първият рентгеноструктурен анализ на ДНК.

През 1928 година англичанинът Фредерик Грифит открива, че определени белези на гладката форма на бактерията Streptococcus pneumoniae могат да бъдат прехвърлени на нейната грапава форма чрез смесване на мъртви гладки бактерии с живи грапави. Експериментът на Ейвъри-Маклауд-Маккарти, проведен със същата система през 1943 година от канадско-американски екип, включващ Осуалд Ейвъри, Колин Маклауд и Маклин Маккарти, за пръв път ясно показва, че ДНК пренася генетична информация. Ролята на ДНК при наследствеността е потвърдена през 1952 година, когато американците Алфред Хърши и Марта Чейз със своя експеримент на Хърши-Чейз демонстрират, че именно ДНК е генетичният материал при вируса Enterobacteria phage T2.

През 1953 година американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик предлагат общоприетият днес двойноспирален модел на молекулата на ДНК. Техният модел се основава на една рентгеноструктурна снимка, направена година по-рано от англичаните Розалинд Франклин и Реймънд Гослинг, както и на информацията, че базите на ДНК образуват двойки, получена от американеца Ъруин Чаргаф. Правилата на Чаргаф изиграват важна роля за създаването на двойноспиралния модел на ДНК.

Яне Сандански е убит от засада край Мелник

Яне Сандански /1872 – 1915/ е роден на 18(30) май 1872 г. в полите на Пирин, в село Влахи, край Кресна. Той е третото (и последн...

Прочети повече

Първите експериментални свидетелства, подкрепящи хипотезата на Уотсън и Крик, са публикувани на 25 април 1953 година в поредица от пет статии в списание Нейчър. В първата от тях Франклин и Гослинг за пръв път публикуват своите рентгеноструктурни анализи. В същия брой излиза и статия на екипа на Морис Уилкинс, които правят рентгеноструктурен анализ на ДНК на живо и той също потвърждава двойноспиралния модел. През 1962 година, след смъртта на Франклин, Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на двойноспиралния модел на ДНК е дадена на Уотсън, Крик и Уилкинс. Макар че правилата за присъждане на Нобеловата награда допускат тя да бъде давана само на живи хора, това решение предизвиква бурни дебати, продължаващи до наши дни.

В своя презентация от 1955 година Франсис Крик излага Централната догма на молекулярната биология, която предсказва връзката между ДНК, РНК и белтъците. Окончателното потвърждение на механизма на репликация, подсказван от двойноспиралната структура, е получено през 1958 година с експеримента на Меселсън-Стал. По-нататъшната работа на екипа на Крик показва, че генетичният код е базиран на незастъпващи се тройки от бази, наречени кодони, което позволява на Хар Гобинд Хорана, Робърт Холи и Маршал Уорън Ниренбърг да го дешифрират.