X
 
 

Убит е Александър Стамболийски

2065 2
photo of Убит е Александър Стамболийски

1923 г.

Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 — 14 юни 1923) е български политик, водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в правителството на БЗНС (1919–1923).

Роден е на 1 март 1879 г. в Славовица, Пазарджишко. Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово (1893–1895) и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен (1895–1897). В Плевен е ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 участва в учредителния конгрес на БЗНС. През следващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.

След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година Александър Стамболийски е избран за народен представител от БЗНС. Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923) обикновено и в V (1911) Велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава „общоселските интереси".

За разлика от марксизма Стамболийски пропагандира, че обществото се дели не на класи, а на съсловия. Тъй като най-голямото съсловие в България е селското и тъй като държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, то и политическата власт според Стамболийски следва да бъде в негови ръце. Това ще осигури истинско народовластие. В интерес главно на селското съсловие е необходимо да се проведат коренни реформи в полза на развитието на дребната собственост и производство, като заедно с това ще се отхвърли и експлоатацията на селото от града. В политическата област това ще доведе до отмирането на традиционните буржоазни партии.

Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година и на участието на България в Първата световна война. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: "В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин".

След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници.

През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, според някои медии, счупва писалката. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.

Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В борбата си срещу ВМРО правителството се ползва от услугите на Македонската федеративна организация. Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петрички и Кюстендилски окръг за ликвидиране базите на ВМРО.

Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са спорни. Някои от тях са: поземлена реформа свързана с ограничение на размера на поземлената собственост; въвеждането на трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на правописа. На практика е наложена земеделска диктатура, крепена от т. нар. Оранжева гвардия, комбинирана с авторитарно управление.

Джеймс Кук открива Големия бариерен риф

Големият бариерен риф е верига от коралови рифове и острови, намиращи се в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Предста...

Междувременно под натиска на Антантата в България през 1921 г. са настанени Врангеловите белогвардейски войски, които са около 24,000 души. След извършени обиски са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а техни висши чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.

През 1922 година е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България по време на войните 1913–1918. По-късно се провеждат политически репресии както срещу БКП, така и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия — леко въоръжени отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски.

Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете държави, прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени голяма част от интелигенция, македонските организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунистите. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София Оранжева гвардия е бързо обезоръжена.

Иначе враждебна на каузата на буржоазните партии и царя, БКП заема позиция на неутралитет и лишава стихийните проземеделски бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на управлението му. Васил Коларов изпраща от Москва телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в действията против новия режим. Тя обаче е прекалено закъсняла и дава резултат едва при Септемврийското въстание от септември с.г.

Първите свободни и демократични парламентарни избори в България

Първият кръг на изборите за седмото велико народно събрание е проведен в България на 10 юни 1990 г., а вторият кръг за 18 места &mdas...

По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения, останали в историята като Юнско въстание. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и Шуменско. Плевен дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. В крайна сметка, бунтовете са потушени от военния гарнизон и верни на новата власт в София сили.

Сам Стамболийски организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до кръвопролития.

Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов. Умира на 14 юни. Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица са музеи.

Източник: Уикипедия

Actualno.com

Етикети:

2 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • 1941 г. започва Юнската депортация – първата голяма вълна от съветските масови изселвания и избивания на десетки хиляди жители на Балтийските държави 1 1941 г. започва Юнската депортация – първата голяма вълна от съветските масови изселвания и избивания на десетки хиляди жители на Балтийските държави преди 3 дена Профил на трол?
    ПРЕЗ Юнската депортация от Беларус, Бесарабия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Украйна в СССР между 14 и 18 юни 1941 г. за една седмица 95 000 души са депортирани в Русия. Депортациите са планувани от началото на 1930-те год. и извършени от Съв русия веднага след като Естония, Литва и Латвия са окупирани от СССР по изготвени списъци на:„анти-съветски елементи“,не достатъчно верни на русия комунис виж още ›› ти; членове на патриотични и религиозни организации; бивши полицейски кадри и офицери от армиите на окупираните страни; доброволци, участвали в анти-съветски армии през 1918/19 г.; граждани на чужди страни; работници в чуждестранни фирми и посолства; хора, кореспондиращи с чужди страни; високопоставени държавни и съдебни служители;на Червения кръст; банкери и членове на аристократични семейства. Сред хората в списъците за депортация са учители и професори, студенти, фермери, работници в индустрията и занаятчии. 23% от населението на Естония са в тези категории, а жертвите на репресиите са повече, защото голям брой хора извън списъците също стават жертва на разчистване на сметки. От 14 до 18 юни 1941 г. са първите масови арести и депортации. Хората от списъците рано сутринта им дават 1 час да си съберат багажа. Цялото им имущество става държавна собственост. 17 500 души от Литва и над 10 000 от Естония са натъпкани в каруци - бременни жени, тежко болни възрастни. Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Около 4000 мъже са транспортирани от Литва до концентрационни лагери, а 13 500 литовски и 7000 естонски жени, деца и възрастни хора са транспортирани до Казахстан, областта на Алтай, Коми, региона на Томск и в арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над половината от депортираните умират бързо, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. стотици от задържаните са убити. От 3000-те естонски мъже,през пролетта на 1942 г. само 200 са все още живи. Жените и децата страдат от студ, глад и тежък труд в Кировска и Новосибирска области. От депортираните през 1941 г. естонци, 4300 се завръщат в родината си.Депортацията е спряна от Хитлер с обявяването на война на ссср - началото на германското настъпление е начало на антируско въстание в Литва. По Хагската конвенция от 1899 г., ползвана в Нюрнбергските процеси, депортацията е престъпление срещу човечеството. По естонски закон от 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна е СССРусия и лична отговорност носят всички участници в депортациите. НО днешна Русия не признава депортациите за престъпление. 14 юни е ден на национален траур в Естония.
  • Мир на праха на всички милиони жертви на колониалната руска соц империя  из цяла Източна Европа! 1.1 Мир на праха на всички милиони жертви на колониалната руска соц империя из цяла Източна Европа! преди 3 дена Профил на трол?
    В навечерието на Втората световна война в Европа има само една Империя на Злото - СССРусия, заплашваща да погълне целия континент - европейски държави не успяват да се обединят и да защитят Европа от русия . Пречат сериозните национални разногласия по между им и руските ТАЙНО сключени договори с всяка срещу всички. Сталин захранва агресивните планове на Хитлер с/у Европа и МУ осигурява зн виж още ›› ачителна материална и идеологическа подкрепа , докато в същото време ОКУПИРА Балтийските държаву, ‘’освобождава братята славяни’’ в Полша и подготвя Червената армия да „освободи“и цяла Европа от германската окупация. Вече са известни складираните на западната граница на съв.русия през 1941 над 2 милиона парашута и топографски карти на цяла Европа до Испания вкл. И краят на Втората световна война не е щастлив - Източна Европа е погълната от русия - Литва, Латвия и Естония изчезват от картата. Тези като България, макар да съществуват формално са колониални владения на СССР – Словакия . Независимите България, Хърватия,Унгария са жестоко урязани териториално. Втората световна война има победил завоевател само в лицето на СССР – доказателство са милионите германски жени и момичета, изнасилени от червеноармейските скотове; клането при Блайберг на хърватски усташи, заедно с техните жени и деца; масовите убийства в Катин;милионите пленени войници и офицери от руската ‘’освободителна’’ армия разстреляни или изпратени в ГУЛАГ; избития елит на окупирана България, въпреки активното участие на българската армия в заключителния етап на войната и дадените 32 хиляди жертви на бойното поле; чистките, които руските варвари и техните местни лакеи извършиха във всяка една от страните, окупирани от СССР - избитите елити в Литва, Латвия и Естония и масовите депортации и подмяната им с руснаци като в Крим. На запад комунистически и други леви партии набират самочувствие. Кулминацията е в Париж 1968 година, когато ако тълпите левичари бяха успели, днес Париж щеше да прилича на Пхенян. И още един НЕ познат тук факт: в последните дни и часове преди примирието, Берлин е защитаван, сграда по сграда, основно от чуждестранни военни формирования от доброволци. Тези бойци са воювали не за сталиновото ГМО Хитлер , а са бранили Европа от руския агресор. Поклон!
    : 2 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Седмичен хороскоп за 18-24 юни

Овен Желанията и замислите ви ще се изпълнят в зависимост от това до колко са истниски. Не се насилвайте да правите нещо, което не е п...