България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
19 май 1934 г.: Извършен е 19-майският преврат
На този ден през 1934 г. е извършен така нареченият 19-майски преврат. Зад него стоят военният съюз и политическият кръг "Звено". При извършването на преврата София е блокирана от българската войска. По време на блокадата са завзети основните пътни артерии, блокирани са и местните центрове на властта. Но правителството не реагира на блокадата. В резултат на това цар Борис III подписва указ за промяна в кабинета. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев, а силовите министерства са поети от военните.
Прочетете също: 13 май в историята: България и Византия подписват таен договор
Въведени са още големи промени в политиката. Една от тях е издаването на манифест, включващ 15 точки с програмата на правителството. Чрез наредби, приети от правителството и одобрени от царя, според чл. 47 от Търновската конституция, се поставя началото на така нареченото декретивно законодателство.
Чрез сливане на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти е създадено Министерство на стопанството. Търновската конституция е отменена, след което парламентът е разпуснат. Забранени са политическите партии и организации, а имуществата им са конфискувани.
Прочетете също: 15 май в историята: Гео Милев е арестуван, Охридската патриаршия е унищожена
Създадена е Дирекция на обществената обнова. Нейната цел е замяна на забранената партийна система. Предприети са и мерки за административно централизиране на страната. Според тях съществуващите 16 окръга са преобразувани в 7 области, чието ръководство се определя пряко от кабинета.
ВМРО е забранена след преврата заради нейното силно присъствие във вътрешнополитическия живот на страната. Заради подобряване на отношенията с Югославия и с цел сближаване с Франция тази мярка става наложителна.
Борис III излиза на политическата сцена след като дълго време е бил в сянка. През януари месец следващата година той разговаря с Пенчо Златев - председателя на Военния съюз. Двамата стигат до споразумение за увеличаване на броя на военните в правителството, както и за засилване на тяхното присъствие в политическия живот на страната. Тази договореност става причината за противоречия във Военния съюз, в който назрява разцепление. Само няколко дни след взетото решение Кимон Георгиев подава оставка, а неговото място е заето от Пенчо Златев.
Прочетете също: 14 май в историята: България се включва в изготвянето на Варшавския договор
