"...Ние често искаме оставките на всеки втори. Но ние сме злодеите. Тези оставки не променят нищо и това се доказва в последните 35 години. Промяната идва от нас..."
Има истории, които не могат да бъдат просто разказани. Те трябва да се усетят. Има филми, които не могат просто да бъдат гледани. Те трябва да се преживеят. Такъв е и филмът на Димтирис Георгиев "Това, което остава". Филм за страданието и катарзиса, за нишките на семейното мълчание - мълчание, пропито от срам, вина и усещане за несправедливост.
Какво всъщност остава след такова трагично събитие и как намираме сили да продължим напред - отговорите потърсихме от режисьора Димитрис Георгиев и продуцента Алек Алексиев.
Защо избрахте да направите филм на тази, за съжаление, все по-актуална, но изключително тежка и чувствителна тема?
Димитрис: Филмът тръгна от една лична травма и всъщност впоследствие се разрасна в нещо повече. Когато тръгнахме да го правим, не сме мислили колко ще бъде актуален и колко ще бъде релевантен за обществото, в този момент, който е да разтърсващ. За мен беше изненада, че се прие по този начин и че засегна такива теми, за които ние мислихме, че просто ще преминем покрай тях, а всъщност се оказа, че това са именно темите, които вълнуват обществото и зрителите и може би дори нас като автори подсъзнателно.
Тук трябва да добавим и факта, че вие организирахте една кампания "В живота няма автори дубъл", в която става въпрос именно за това - как да шофираме безопасно, да не използваме телефона си и така нататък. Какъв отзвук имаше тази кампания? Беше ли успешна?
Алек: Изключително успешна. Ние сме много голям продуцентски състав и всички ни обединява желанието да допринасяме чрез изкуството. Продуцентите се захващат за истории. Ние не ги раждаме. Работим с творци, които имат какво да споделят и да разкажат.
В процесът, дори на самото заснемане, постпродукцията и разговорите след това, осъзнахме, че можем да допринесем с тази история, да направим тази кампания, благодарение на Министерството на младежта и спорта, с която да обиколим десетки училища и да говорим с децата на тази тема - за войната по пътищата, за отговорността на самите деца, като пешеходци на улиците. И въобще и видеата, които заснемахме, стигнаха до над 2 милиона и половина души. Резултатът е невероятно успешен. Обратната връзка е много положителна от всички училища и се надявам, че подсъзнателно успяваме да влияем.
Какво успяхте вие като продуцент, като режисьор и актьорският състав да вземете със себе си от този филм?
Димитрис: За мен остави много опит. В някаква степен аз затворих една врата от личния си живот и вече знам, че тази история е разказана, този етап от моя живот е преживян през езика на киното, по какъвто начин аз мога лично да го преведа и от тук нататък продължавам със съвсем други истории, които може дори още да не са ми си случили. Така че сигурност ми дава един много хубав край, но и едно много интересно начало.
Алек: Процесът на това, което остава в нас, е много дълъг. Ние заснехме този филм преди 3 години, а чак сега той се среща със своята публика. И тези срещи, обратната връзка, на която ние ставаме свидели, продължава да оставя неща в нас. И това е много вълнуващо да видим как ще повлияе на хората, какво ще провокира в тях и какви въпроси ще разбуни.
Цялото интервю вижте тук.
