Периодът, в който Европа можеше да си позволи да инвестира в дългосрочни зелени политики, опирайки се на условия на мир и икономическа стабилност, постепенно отстъпва място на нова реалност. Днешните предизвикателства – геополитически, икономически и социални – налагат по-прагматичен и балансиран подход към енергийния преход. Все по-отчетливо се осъзнава необходимостта климатичните политики да бъдат съобразени с реалните възможности на икономиките и домакинствата в отделните държави членки.
В този контекст се наблюдават и положителни сигнали. Теми, които допреди няколко години трудно намираха място в дебатите на европейско ниво, вече се обсъждат открито. Такъв пример е проведената наскоро среща в рамките на Европейския енергиен форум (European Energy Forum – EEF) – платформа за диалог между законодатели, експерти и представители на енергийния сектор. Макар форумът да не е регулаторен орган, той играе съществена роля за формиране на информирания контекст, в който Европейският парламент взема решения по енергийни политики. От 2024 г. EEF се председателства от българския евродепутат Цветелина Пенкова. Поради активната ѝ работа в кратки срокове, той се превърна в изключително активна и фокусирана платформа за дискусии, стоящи в центъра на енергийните политики на Европейския съюз.
В заседанието, проведено в Страсбург този месец, участие взе и Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Значителна част от дискусиите беше посветена на ролята на биогоривата в енергийния преход, включително възможностите за използване на втечнения нефтен газ (LPG) или като е известен у нас пропан-бутан, и алтернативи (биопропан) особено в държавите от Източна Европа, където въпросите за енергийната достъпност и сигурност са от ключово значение. Оказва се, както обикновено при политиките на ЕС в последните години, че проблемът не е в липсата на решения, а в това, че те често остават извън основния политически фокус - понякога и по идеологически причини (като например пълната електрификация на европейската икономика). Това бе и част от разговорите, които проведох с г-жа Пенкова, а именно необходимостта от нов диалог, за да бъдат климатичните политики и енергийният преход устойчиви във времето. Затова е нужно те да бъдат социално приемливи, икономически обосновани и приложими в реални условия. Теми, по които имаме консенсус с председателя на EEF и по които и двамата ще работим според нашите възможности. Защото подкрепата на гражданите за климатичните цели зависи от това доколко тези политики работят в тяхна полза. А употребата на пропан-бутан и биопропан е един от от показателите за готовността на Европейския съюз да възприеме по-гъвкав и прагматичен подход към зеления преход.
Още: Петте най-големи еко проблема на ЕС и защо не се решават
Все по-ясно се очертава разбирането, че Европейската зелена сделка не може да бъде универсално приложима във всички региони. Политики, разработени според условията в големите градски центрове и по-развитите северни икономики, често се оказват трудно приложими и социално натоварващи за селските райони и по-уязвимите държави членки.

В България този проблем е особено отчетлив. Значителна част от домакинствата извън големите градове нямат достъп до природен газ, а инвестициите в електрифицирани отоплителни системи често са финансово непосилни или технически неприложими. Въпреки това от тези домакинства се очаква бърз енергиен преход, без наличието на ясно дефинирани и достъпни алтернативи. Това неминуемо води до недоверие и дистанциране от европейските климатични политики.
А какво всъщност включва един прагматичен подход – използването на пропан-бутан в трудно достъпните райони (за отопление и битови нужди), който е газ с много ниски вредни емисии, и постепенната му замяна с биопропан в бъдеще. Био пропанът (BioLPG) е възобновяемо гориво, което все още остава в периферията на европейските и националните политики. По време на форума в Страсбург неговите характеристики и потенциал бяха представени от Ева Абрамюк-Лете, председател на Liquid Gas Europe – организация, с която БПГА поддържа дългогодишно партньорство.
Биопропанът се произвежда от биомаса и биологични отпадъци и е химически идентичен с конвенционалния пропан. Това позволява използването му в съществуващите инсталации и инфраструктура без необходимост от допълнителни инвестиции. В същото време той може да осигури до 80% по-ниски въглеродни емисии и по-чист въздух, особено в малките населени места.
Още: Природата – инвестиция, която ЕС не може да пропусне
Важен, но често пренебрегван аспект е връзката между биопропана и устойчивото авиационно гориво (SAF). Производството на SAF, в което Европейският съюз инвестира значителни средства, неизбежно води до получаването на био LPG като съпътстващ продукт, особено при най-широко използвания технологичен процес – HEFA. Това означава, че наред със зелено гориво за авиацията, се създава и възобновяем газ, който може незабавно да допринесе за декарбонизацията на отоплението и индустрията, без необходимост от изграждане на нови мрежи или подмяна на уреди.
Автор: Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА)



