Природните екосистеми, на които разчита европейската икономика, изчезват по-бързо от всякога, а в същото време Европейският съюз отменя правилата, които ги защитават. Това, в комбинация с геополитическото напрежение, икономическите и социалните кризи, създава системни рискове за европейския начин на живот, предупреждават учени.
"Политическите реалности по целия свят претърпяха коренна промяна". Тя "фокусира вниманието и инвестициите върху отбраната и сигурността", измествайки климата и околната среда надолу в списъка с приоритети, пише Европейската агенция за околната среда в доклада си за състоянието на околната среда в Европа, който се публикува на всеки пет години. Всичко това води до сериозни последствия за европейците.
В документа се открояват пет ключови области, в които въздействието върху околната среда се влошава, и то точно когато ЕС оттегля политиките, предназначени да се справят с тези проблеми.
Природата запада, а защитните мерки се отменят
Повече от 80% от екосистемите в ЕС са в лошо състояние. Биоразнообразието намалява поради „постоянния натиск, причинен от неустойчиви модели на производство и потребление“, както и поради климатичните промени, пишат учените. Броят на насекомите например е намалял със 75% в някои защитени зони.
Земеделието е посочено като икономическата дейност, която оказва най-голям натиск върху биоразнообразието. Не само земята на Европа, но и водите ѝ са застрашени – от „неадекватни“ практики на управление, които не позволяват „бързи и мащабни промени“. Към момента в ЕС няма правно обвързващи цели по отношение на недостига на вода.
Още: "За една красива общност, за бъдещето": Откъде извира мотивацията на екоактивистите?
Снимка: iStock
Учените призовават, че сега е от съществено значение страните от Европейския съюз да прилагат „пълно и ефективно“ законите за околната среда, насочени към опазване и възстановяване на биоразнообразието. Това включва и трудно извоювания Закон за възстановяване на природата на ЕС, въпреки че някои страни от блока и индустриални групи искат да го облекчат.
Междувременно предстоящите законопроекти на ЕС за „опростяване“ имат за цел да намалят зелените правила и да подпомогнат бизнес интересите. Досега Европейската комисия облекчи селскостопанските стандарти и правилото за разкриване на информация за корпоративната устойчивост, отбелязва Politico.
Дърветата, които поглъщат въглерод, се отсичат с бързи темпове
Способността на горите, торфените земи и другите природни екосистеми в ЕС да поглъщат и съхраняват въглерод от атмосферата е намаляла с около 30% през последното десетилетие. Това е проблем за климатичните цели на ЕС, тъй като способността на горите да съхраняват въглерод, е ключова за противодействието на климатичните промени.
Законът на ЕС срещу обезлесяването, който изисква от компаниите да контролират веригите си за доставки за нарушения на околната среда или човешките права при внос на кафе, какао, палмово масло и говеждо месо, е важен за намаляване на емисиите и загубата на биоразнообразие, свързани с потреблението в ЕС, се посочва в доклада.
Само че този закон, както и новото законодателство за по-добро наблюдение на устойчивостта на горите към климатичните промени, са изправени пред несигурна съдба след атаките от страна на най-голямата група в Европарламента - Европейската народна партия (ЕНП). Законът за обезлесяването е изправен пред едногодишно забавяне, а правилата за наблюдение на горите може дори да бъдат отменени.
Емисиите намаляват, разходите се увеличават
Според учените, изготвили доклада, има и позитиви. ЕС е на път да постигне целта си за намаляване на емисиите, причиняващи затопляне на планетата, с 55% до 2030 г. Бързото ускоряване на климатичната криза обаче изпреварва този напредък, като оказва все по-голямо влияние върху европейската икономика.
Още: Жегите в Европа: Две трети от смъртните случаи това лято са пряко свързани с човешката дейност
Екстремните метеорологични и климатични явления като горски пожари и наводнения струват на ЕС около 738 милиарда евро икономически загуби между 1980 и 2023 г., посочва агенцията. Тя отбелязва, че загубите между 2021 и 2023 г. съставляват около една четвърт от тези щети (повече от 162 милиарда евро).
Снимка: iStock
"Темпото и мащабът на действията за адаптиране (към климата) трябва да се увеличат", съветват експертите.
Предупреждението им идва в момент, в който ЕС се бори да постигне съгласие по следващите си климатични цели, насочени към ускоряване на темпото на зеления преход на блока. Съпротивата се засилва, като консервативните законодатели и правителства все по-често призовават за отслабване или дори премахване на тези цели.
Още: ЕС се движи твърде бавно към цел "климатична неутралност". Какви са възможностите пред България?
Кръгова икономика: само приказки, без действия
Европейската икономика все още е разхитителна и прекалено зависима от вноса на критични суровини от други региони, отчита се в доклада.
Въпреки че процентът на рециклиране в Европа се е увеличил, ЕС е постигнал много малък напредък по отношение на повторното използване на изхвърлените материали. За 13 години блокът е увеличил процента на използване на кръгови материали – т.е. дела на рециклираните и повторно използвани материали спрямо първичните – само с 1,1%. Европа най-вероятно няма да постигне целта си за кръгова икономика за 2030 г., се посочва в документа.
Още: Индустриална симбиоза: Къде е българският бизнес по пътя към опазване на планетата?
Разговорите за кръгова икономика, включително сред бизнеса, „донесоха много малко подобрение през последните 15 години“, казва Катрин Ганцлебен, ръководител на отдела за устойчиви и справедливи преходи на Европейската агенция за околната среда. „Намирам това за наистина шокиращо".
Политиците от ЕС, включително председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, също безброй пъти са се позовавали на това колко важна е кръговата икономика. Въпреки че през последните пет години Брюксел въведе много правила за насърчаването ѝ - включително за дизайна на продуктите, рециклирането и намаляването на отпадъците - предприятията и правителствата на ЕС искат някои от тях да бъдат отменени и призовават за по-малко амбициозни цели за рециклиране.
Още: Ефектът на войната върху Черно море: Разказва София Садогурска от Украинската академия на науките
Мръсният въздух
Въздухът в градовете става по-малко токсичен, но това може да не продължава още дълго. Макар ЕС успешно да засили ограниченията за замърсяване на въздуха в рамките на Зелената сделка, обратната реакция накара местните правителства да отменят политики, които изключват най-замърсяващите автомобили от центровете на градовете.
Все пак в България подходът е по-различен. Зоната с ниски емисии от транспорта (ЗНЕ) в София намалява замърсяването на въздуха, показва нов доклад на Екологично сдружение „За Земята“, базиран на собствени измервания и анализ на данни от различни официални източници. Въпреки ограничения си териториален обхват и времетраене от едва три месеца в годината, налице е временен спад (над 10%) в концентрациите на един от важните и проблемни за столицата ни замърсители – азотен диоксид (NO2). Понижението е отчетено между декември 2024 и февруари 2025 г., по време на активното функциониране на мярката, спрямо същия период за предходната година. Възможният положителен ефект за качеството на въздуха в града обаче ще стане факт в пълна степен, когато зоната с ниски емисии стане целогодишна.
Снимка: БГНЕС
"С голяма доза увереност можем да смятаме, че ефектът на намаляване на NO2 за този период е резултат от въведената мярка за ограничаване на трафика", посочва Ивайло Попов – един от авторите на доклада от „За Земята”. Той уточнява, че въпреки отчетеният спад на замърсяването, нивата на азотен диоксид в София са над допустимата законова средногодишна норма. Това е и очаквано, защото емисиите от автомобилния транспорт в града не са само от декември до февруари - трафикът е интензивен през цялата година. Изводът е, че ако искаме да постигнем по-ниски нива на замърсяване, то трябва да намалим източниците на това замърсяване през всички 12 месеца.
"Наблюдаваме ясно отчетлив, макар и малък спад. Това е правилната посока за прилагане на ЗНЕ, но са необходими още усилия. Освен да стане целогодишна, зоната с ниски емисии от транспорта трябва да разшири обхвата си и като територия, и като засегнати категории МПС. Изключително важно е и ускорено да развиваме алтернативите, свързани с чиста, споделена и активна мобилност в града", добавя Ивайло Попов.
За първи път високопоставен представител на Столична община - зам.-кметът с ресор екология Надежда Бобчева - обяви, че ще бъде предложено в София от 2027 г. ЗНЕ да бъде активна в 7 месеца в годината, вместо в сегашните само 3 месеца. Решението зависи от одобрение от членовете на Столичния общински съвет.
Що се отнася до облекчаването на мерки на европейско ниво, то Европейската комисия също така преразглежда забраната за продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. насам след съпротивата от страна на дясноцентристките и десните сили, както и на автомобилните производители. Ако ЕС забави или отслаби тези правила, това рискува да доведе до увеличаване на замърсяването, защото трафикът е основният виновник за токсичния въздух в градовете.
Още: София диша още повече от отровния азотен диоксид, ситуацията за децата е тревожна
Експертите от Европейската агенция за околната среда също така призовават вземащите решения да се заемат с проблема за все по-голямото излагане на европейците на замърсяване от химикали и пластмаси. Преразглеждането на правилата на ЕС за химикалите обаче претърпя многократни забавяния, а опитите да се ограничи замърсяването от PFAS — или така наречените „вечни химикали“ — се сблъскват с противодействие от страна на индустрията.
"Нашата природна среда е в основата на нашата сигурност, конкурентоспособност, устойчивост и просперитет", казва Ганцлебен. "Трябва да защитим нашата околна среда, за да гарантираме сигурно бъдеще за европейците".
