Мръсният въздух е огромен проблем за България, а и за целия свят - и то не само през зимата. Три пъти повече българи умират заради него спрямо средното ниво за Европейския съюз, показва докладът „Състоянието на глобалния въздух през 2025 г.“. За последните 15 години страната ни е постигнала напредък в намаляването на нивата на фини прахови частици с размер 2,5 нанометра (PM2.5) и озон, но все още има значителни предизвикателства. За последната година, за която са отчетени данни - 2023 - равнищата на PM2.5 са били 19,7 микрограма на куб. м. Това е доста по-оптимистичен резултат от 30,8 µg/m³ у нас, регистрирани през 2011 г.
Източник: stateofglobalair.org
Докладът е на инициативата State of Global Air - международен изследователски проект за качеството на въздуха и въздействието върху здравето. Създадена е в партньорство между Health Effects Institute (HEI) – независим изследователски институт, фокусиран върху въздействието на замърсяването върху здравето, и Institute for Health Metrics and Evaluation (IHME) – водещ институт, който управлява проекта Global Burden of Disease. И двата са базирани в САЩ.
Сериозните рискове за здравето
Броят смъртни случаи, дължащи се на PM2.5, през 2023 г. за България е 10 500 (71,6 на 100 хил. души), сочат данните. Това е спад от 2021 и 2022 г., когато са отчетени съответно 12 800 и 12 700 смъртни случая. За справка - през 2019 г. замърсяването на въздуха е било седма водеща причина за смъртност в страната, с приблизително 11 000 фатални случая.
Още: Петте най-големи еко проблема на ЕС и защо не се решават
Тук страната ни попада в най-ниската група - до 20 600 смъртни случая, заедно с всичките съседни държави, с изключение на Турция. Тя отчита 71 000 смъртни случая, свързани с малките фини прахови частици през 2023 г. Всичко това, разбира се, зависи от броя на населението - Китай и Индия са най-засегнати. И все пак, данните са шокиращи - съответно 1,79 млн. и близо 970 хил. смъртни случая съответно.
Източник: stateofglobalair.org
У нас най-висок е делът на смъртните случаи, свързани пряко с мръсния въздух, във възрастовите групи 85-89 г. и 80-84 г. Съответно през 2023 г. те са били 1979 и 1946. И по-младите хора са изложени на риск и не са защитени.
Още: София диша още повече от отровния азотен диоксид, ситуацията за децата е тревожна
Най-често фините прахови частици у нас предизвикват исхемична сърдечна болест - 19% от смъртните случаи в тази категория се дължат на мръсен въздух. Той води също до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) - 18 на сто от смъртните случаи, диабет и исхемичен инсулт - 17%, рак на белите дробове - 14 на сто, и други заболявания.
Основните източници на замърсяване с фини прахови частици у нас са биогорива за отопление в домакинствата, енергийни обекти (като въглищни централи) и дизелови емисии от остарял автопарк.
Що се отнася до измерването на концентрацията на озон във въздуха, последните данни от доклада за 2020 г. показват, че в България те са 39,8 ppb (частици на милиард). Тук има две по-ниски категории и Сърбия, Северна Македония и Румъния попадат в тях, докато нивата в Гърция и Турция са по-високи от българските - съответно 46,2 и 49,4 ppb.
Основните акценти за целия свят
Снимка: iStock
Изследването предоставя изчерпателен анализ на данните за качеството на въздуха и въздействието върху здравето в страните по целия свят. То установява, че:
- 36% от световното население е изложено на нива на замърсяване с фини прахови частици с размер 2,5 нанометра, които надвишават най-ниската временна цел от 35 μg/m3.
- Около 1/3 от световното население – почти 2,6 милиарда души – са изложени на замърсяване от изгарянето на твърди горива за готвене в домовете си.
- 95% от смъртните случаи при възрастни над 60 години, дължащи се на замърсяване на въздуха, се дължат на незаразни заболявания като ХОББ, деменция, диабет, сърдечни заболявания и белодробни заболявания.
- 11% от световното население живее в райони, в които няма национални стандарти за качество на въздуха.
- Замърсяването на въздуха продължава да бъде вторият най-голям рисков фактор за преждевременна смърт (след високото кръвно налягане) - 7,9 милиона смъртни случаи, свързани с мръсен въздух, са регистрирани през 2023 г.
Още: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
