Софийска градска прокуратура (СГП) е прекратила знаково дело за възлагания чрез т.нар. инхаус процедури, извършени от третото правителство на Бойко Борисов. Това е станало на 10 декември 2025 г., съобщи разследващата медия BIRD (вижте и тук), цитирайки номера на преписката. Проверка в електронното деловодство на държавното обвинение по номера показва, че тогава е издадено постановление за прекратяване на наказателното производство.
120 милиона лева потъват
В края на 2017 г. кабинетът "Борисов 3" вля в капитала на дружеството "Еко Антрацит" 120 милиона лева - пари от излишъка в държавния бюджет, след като останаха около 2 милиарда лева. Целта беше да се финансира рекултивация на закрити мини и рудници. "Еко Антрацит" стана част от Държавната консолидационна компания (ДКК) малко по-късно - през февруари 2018 г.
Още: Държавната консолидационна компания е с нов изпълнителен директор
След като това се случи, на 6 юни същата година Агенцията за обществените поръчки (АОП) разреши на компанията да бъде "изключение" от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и да възложи 120-те милиона лева, без да прави търгове. Правното основание за това е чл.14, ал.1, т.6 от ЗОП, който накратко гласи, че не е нужно да се правят обществени поръчки, ако дружество под шапката на ДКК ги възложи на друго дружество, което също е контролирано от ДКК. В случая за тази цел е избрано почти декапитализираното държавно предприятие "Монтажи".
Снимка: Бойко Борисов, БГНЕС
На 16 август 2018 г. е подписано рамково споразумение между "Еко Антрацит" и "Монтажи" за усвояването на 120 млн. лв. с ДДС за срок от 4 години. Определянето на мините и рудниците за рекултивация ще става след сключване на допълнителни споразумения между двете страни, става ясно от публикувания договор. Само че за възлаганията не може да бъде намерена публична информация, защото в случая действа изключение от ЗОП. Не става ясно по какви критерии, кой и как е избрал кои точно опасни рудници и мини да бъдат рекултивирани, за да се предотврати бъдещо бедствие.
Къде са отишли парите?
През октомври 2018 г. "Медиапул" писа, цитирайки свои източници, че близо половината отпуснати от държавата 120 млн. лв. са били възложени на "Монтажи" към онзи момент.
Първият избран обект не е бил там, където природозащитници бият най-много аларма за потенциални "екобомби", а е медната мина "Елшица", която се намира край едноименното село в посока Пазарджик. Проектът, който все пак е доста важен за реализация, е на инженеринг - 6 месеца за проектиране и 24 месеца за изпълнение, а стойността му е около 25 млн. лв. без ДДС, твърдят запознати с избора на обекта, цитирани тогава от медията. Целта на проекта е била да се уловят дъждовните води и да се преведат през пречиствателна станция, така че да няма риск за населението в района.
Още: Нов опит за закриване на ДКК (СНИМКИ)
Другият голям проект, за който има подписано допълнително споразумение между "Еко Антрацит" и "Монтажи", е за рекултивацията на огромен котлован (около 5 млн. кубика) край Перник - в посока ж.п. гарата край Волуяк. Цената е около 23 млн. лв. без ДДС, гласеше информацията на онзи етап. След получаване на строителното разрешение срокът за изпълнение е 2 години.
През юни 2019 г. се появи информация, цитирана от БТА, която гласи, че е започнало изпълнението на "Проект за отстраняване на екологични щети и технически ликвидация на нарушени терени вследствие на водените дългогодишни минни работи от рудниците "Седми септември" и "Христо Ботев" при "Мини - Перник" ЕАД. В рамките на проекта ще бъдат рекултивирани също "Максим табан" и табанът на бившата Брикетна фабрика, гласи информацията. Общата площ на терените е 1262.5 дка. Ликвидирането на двата табана включва изгребване на натрупания минен отпадък и транспортирането му за депониране в котлован на открит рудник, след което районът ще бъде рекултивиран. Ще бъде направено затревяване на площите и ще бъде изграден залесителен пояс с ширина от 10 метра успоредно на асфалтовия път, пише в проекта.
Имало е и процедура за съгласуване на друг проект за запълване на минните галерии - вследствие на експлоатацията на подземните изработки за територията на кварталите "Драгановец" , "Клепало" и "Рудничар". В проекта се предвижда запълване на галериите , за да не пропадат къщите, и - където е необходимо, ако има конструктивни нарушения на жилищните сгради, да бъдат укрепени. Общата стойност там е около 135 млн. лева.
Снимка: ДКК, БГНЕС
Трети обект със сключен договор е за рекултивация на стари терени на рудник в Маришкия басейн. Стойността е 6,5 млн. лв. без ДДС.
Още: ВАС отмени текстове на кабинета "Борисов 3", касаещи собствениците на ВЕЦ-ове
Години по-късно - през април 2024 г. - Народното събрание реши държавата да отпуска по 250 млн. лв. годишно на "Мини Марица изток" ЕАД за периода 2024 г. - 2028 г. с цел обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище "Източномаришки въглищен басейн" (най-голямото находище на лигнитни въглища у нас). Първоначалното предложение на ГЕРБ-СДС предвиждаше отпускане на 200 млн. лв. за 5 години, но по предложение на ДПС средствата бяха завишени с 50 млн. лв., а срокът бе намален на 4 г. Бе прието и предложението на "Възраждане" рекултивационните дейности да не се преотдават на други държавни, общински или частни дружества, а да се извършат от мините. ИТН и БСП също гласуваха "за", а единствено от ПП-ДБ се въздържаха (с изключение на 4 гласа "за" и 2 "против").
Макар да изглежда, че буквата на закона е спазена, в ЗОП изрично е посочено, че възложителите не могат да ползват изключенията с цел заобикаляне на закона (чл.16). Според последните законови промени в онзи период Междуведомственият експертен съвет (МЕС) към министъра на икономиката, който определя кои мини и рудници да се рекултивират, одобрява проектите и контролира дейността.
В момента единственият субект с активна процесуална легитимация, който има право да обжалва пред съда прекратяването на производството в СГП (то започна през 2023 г.), е министърът на икономиката Петър Дилов. Не е ясно кой е наблюдаващият прокурор, нито какви са мотивите му за прекратяване на делото.
ДКК и парите, които държавата си връща за язовири и нереализирания правителствен комплекс
Държавната консолидационна компания през годините попадна на фокус заради редица скандали. Правителството на Николай Денков се зае активно да връща средства на държавата, изтекли в ДКК за - оказва се - нереализирани проекти. Тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов работеше за възстановяване на 42 милиона лева по сметките на ДКК във връзка с ремонтите на язовири.
Още: Няма ремонт на язовири, няма ги и парите: Държавата опитва да си върне десетки раздадени милиони
Снимка: Богдан Богданов, БГНЕС
Между ДКК, като възложител, и "Монтажи" ЕАД, като изпълнител, в предишни години са подписани 267 договора за възлагане на ремонт и реконструкция на язовирни стени и на съоръжения към тях, като 52 от тях са прекратени, каза той през март 2024 г. "Всичко възложено и разплатено през годините е за обща сума 589 млн. лева с ДДС“, обобщи Богданов. По негови думи на онзи етап, ако трябва да бъдат завършени ремонтните дейности по язовирите, ще са нужни поне още 92 млн. лева.
„Огромната част от тези пари са отишли в три частни фирми с директни договори с държавната "Монтажи" без провеждане на обществени поръчки. Те са получили 451 млн. лв., като една от тях е получила 345 млн. лв.“, каза Богданов. "Сезирахме прокуратурата, но тя излезе със становище, че няма нарушения. Обжалвахме в съда, но вчера излезе съдебно решение, което подкрепя становището на прокуратурата. Ще обжалваме на втора инстанция", заяви тогавашният икономически министър.
А през март същата година Богданов обяви, че още над 3,2 млн. лв. с ДДС са постъпили по сметката на „Монтажи“ ЕАД заради нереализирания строеж на правителствен комплекс, пак по идея на правителство на Бойко Борисов. Имаше сделка и за второ плащане на стойност 9 милиона лева. Преди това бяха възстановени цели 45 милиона лева по сметки заради неосъществения строеж. Но на консорциума "Планекс-ГЕС" бяха дадени авансово 84 милиона лева.
Още: Държавата си върна още милиони за нереализирания правителствен комплекс
