Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Една сутрин, миналата година, преди година и един ден, когато се събудих на 16 март, ме събуди най-страшната новина за страната ми. Първо в социалните мрежи, някои портали, а после и сутрешните новини по телевизията съобщиха ужасната новина: повече от 50 жертви и над 150 ранени, предимно млади хора в импровизираната дискотека „Пулс“ в източномакедонския град Кочани. Загинали от пожар, причинен по време на изпълнение на популярната група „ДНК“. Скоро, на този ден, Македония, обвита в черно, се превърна в световна новина, разбира се, за най-лошото. По всички меридиани от Манила до Лондон и Сан Франциско, до Сантяго, Чили и Кейптаун, новината се разпространи като светкавица.
След първоначалния шок, безпрецедентен траур, медицински автомобили с оборудване и експерти от съседна България пристигнаха на помощ, млади хора, борещи се за живота си, бяха транспортирани до Солун, Гърция, Сърбия, но и до други европейски страни. Крайнато „равновесие“ от 63 жертви и над 200 ранени щеше да бъде много по-високо, ако други страни не бяха помогнали. Веднага всички заинтересовани страни се втурнаха да обвинят „корумпираната система“ за най-голямата и най-страшна македонска трагедия в най-новата македонска история. Че корумпираната система от преплетени „свински черва“, гнили институции е убиецът на младежта в Кочани, да, точно така.
Благойче Атанасоски
Всички сме виновни за „Кочани“
Но какво е „система“, защото е толкова абстрактно разбирана. Системата всъщност сме всички ние, човешкият материал, който я изпълва. Корумпираните служители, които бяха в няколко институции, които „затваряха очите“ за незаконни действия заради и само заради корупцията за лична изгода и материален интерес, са преките виновници за тази безпрецедентна трагедия. Разбира се, политическите „елити“ са най-виновни за създаването на това чудовище, сериен убиец на система през тези 35 години независимост на Македония.
Какво научихме като държава и общество, цяла година по-късно? Абсолютно нищо. Ние все още сме същото корумпирано и клептократично общество, същата съсипана и уринирана, разпаднала се и нефункционираща система от политическите елити, която е отговорна за най-голямата македонска трагедия, която унищожи цял град в източната част на страната. Македония е метастазирано общество, което бавно, мъчително, умира. Краят отдавна е известен и не е на небето. Ще видим колко още десетилетия ще ни отнеме, за да се самоунищожим напълно. Македония написа своя епитаф в Кочани. Като политически анализатор, който се появява в македонските медии със своите изявления, дебати и колонки, през цялото време, аз съм се борил и се боря срещу системата. И посочвах, че трябва да променим манталитета си, ако искаме подобни „трагедии и инциденти“ да не ни се случват в бъдеще. Но вместо да видя напредък в промяната на съзнанието на управляващите, но и на цяла една нация, виждам същото, но дори и по-лошо поведение. Дори такава ужасна катастрофа не ни е осъзнала и не ни е дошла наум, за да можем да се променим, всички ние от първия до последния.
Македонците не разбраха: собствена държава означава собствена отговорност
И затова намирам за най-смешни онези македонци, които казват какви са били японците, каква е била културата на японското общество или скандинавците. Все едно те те се държат като тях, но нашите власти са балкански, тоест македонски. Не, нашите власти са огледало на нашата отвратителна и примитивна съвест, на нашата неморалност, на нашия егоизъм и алчност. Наистина се убеждавам ден след ден, че македонският народ няма държавно-строителния капацитет, за да се изгради в просперираща нация. И че Македония е съвпадение на историята, а не причинно-следствена връзка на цял народ, борещ се за собствена държава. Защото самата собствена държава означава и собствена отговорност. Не виждам такова нещо сред македонците. Напротив, откакто съм се родил, чувам само хленчене, че някой друг е виновен: „клетите шиптари“, които са си у дома в страната, „вражеските гърци, които взеха името им“, „кръвожадните българо-татари, фашистите, които крадат историята и идентичността им“. Американците и НАТО, европейците и Брюксел. Само техните „братя“ от север, сърбите, не са виновни за нищо. Като самите тях. Пълна инфантилност и лекомислие в управлението на една държава.
