Известно е, че съществуват народни обичаи в определени дни или даже в цели периоди от няколко дни да не се извършват дадени домакински дейности или земеделски работи. Такава е и традицията да не се перат дрехи - което е свързано с народните вярвания, че ако се върши тази домакинска работа, ще произтекат някакви беди и нещастия, обикновено болести.
Трябва преди всичко да уточним, че подобна забрана не изхожда от Българската православна църква, както смятат някои хора. Не съществува няма такова правило или църковна традиция. Тоест касае се за най-обикновено суеверие, вкоренило се в нашата народопсихология от най-далечни времена. Много често „забраната“ да се пере не съществува самостоятелно, отделно – а е включена в по-широк обхват от дейности.
Например, такова време започва с Коледа и приключва на Йордановден, като е наричано още „Мръсни нощи“ или „Некръстени нощи“, „Некръстени дни“. Тогава жените не шият, на намотават прежда, не предат. Също не се пере. Човек не бива да си мие главата - това е особено важно за млади жени, които не са раждали, както и за бременни. Хората не трябва да излизат навън нощем, за да не срещнат караконджол (ако някой не е виждал караконджол, да погледне кукерска маска – предполага се, че неприятното въпросно същество е нещо подобно). В такова време трябва да се избягват сексуалните отношения, защото заченотото дете може да стане караконджол, пияница или развратник; или пък, когато порасне, да бъде залюбено от змей, съответно момчето – от змеица.
Също така, не се пере на Велики Четвъртък през Страстната седмица (а на Разпети Петък, както е добре известно, не се върши никаква работа) – но това отново е обичай, а не строга църковна забрана. В този смисъл е много характерен отговорът на един свещеник, когато жена го попитала грях ли е да направи нещо по къщата си в такива дни: „Жено, надали Господ ще се разсърди, ако си свършиш работата!“
Не се пере още и на Спасовден или Възнесение Господне – празникът се отбелязва 40 дена след Великден. Тогава жените не трябва да вършат никаква домашна работа, а шивачите не бива да шият. На този ден не се пере, за да бъдат лозята плодородни. Някои етнографи са на мнение, че тук народният обичай прави връзка между водата и гроздовия сок – нали прането замърсява водата, следователно така ще се замърси и сокът на гроздето, и ще намалее плодородието му.
Без връзка с определени празници е едно друго, сравнително широко разпространено вярване: че във вторник не бива да се перат мъжки дрехи поради страх от поява на импотентност у съответния мъж - а в петък изобщо не бива да се пере, защото сапунената пяна била влизала в устата на починалите хора.
Трябва да се знае, че подобни обичаи са били разпространени по всички земи, области и територии, населени с българи, и имат своите видоизменения, специфични названия и „модификации“, които просто е невъзможно да бъдат изброени.
