Готви се закон, с който да не може с прекъсвания да изтича 10 г. давност на дълг

С промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се цели намаляване на разходите на държавата от тежките ревизионни производства на Националната агенция за приходите (НАП). Това обясни пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов след събитие, посветено на сивата икономика у нас.

Министерството на финансите предлага промени в ДОПК, с които публичните дългове с изтекла абсолютна давност от 10 години на граждани и фирми към държавата и общините да могат да бъдат отписвани служебно. По думите на Горанов тези дългове водят до много тежки ревизионни производства на НАП, в които се влага голям ресурс и стават излишни. В момента, за да се заличи изтекъл по давност дълг, длъжниците трябва да подадат писмено възражение до приходната агенция.

Нашето предложение в ДОПК е 10-годишната давност да може да бъде прекъсвана, каза финансовият министър. Той обясни, че по линия на административното сътрудничество идват запитвания от други държави членки за информация за тежки ревизионни производства от порядъка на милиони, а това коства административен ресурс. Предложените изменения ще важат за всички публични задължения, а не само тези, установени от НАП.

В сега действащото законодателство, независимо от прекъсванията на давността заради започнати процедури по събирането на задълженията, те се смятат за погасени, ако е изтекла 10-годишната абсолютна давност. С промените се предлага тази давност да не се прилага и в още един случай – ако е спряла процедурата по установяване на дълговете или е спряло принудителното изпълнение на данъчната служба.

„Тук не говорим за пестене на пари, а за събиране на приходи“, каза още Владислав Горанов. В мотивите на законопроекта, които могат да се видят на сайта на МФ, се казва, че измененията в ДОПК имат за цел предотвратяване на неплащането на публични вземания вследствие на изтекли давностни срокове.

"С новите текстове се предлага да бъде въведено още едно изключение, при което абсолютната давност няма да се прилага. В разпоредбата на чл. 171, ал. 2 е предвидено изключение, съгласно което публичното задължение не се счита за погасено с изтичането на 10-годишния давностен срок, когато е отсрочено или разсрочено. Това е така, защото отсрочването или разсрочването се разрешават по искане на длъжника и са в негова полза, и когато са допуснати, не могат да бъдат предприемани действия по принудително изпълнение. С проекта се предлага аналогично изключение да се допуснеи в хипотезите на спряно изпълнение - при спряно изпълнение на акта, установяващ вземането или при спряно принудително изпълнение по чл. 222 от ДОПК-при поставяне на длъжника под запрещение, при повикване на длъжника на учебен сбор, при смърт на длъжника и в други случаи, предвидени в закон. Спирането на изпълнението се допуска в полза на длъжника и за времето на спиране, органът не може да предприема изпълнителни действия, което ограничава възможността за събиране на вземането в рамките на давностния срок, регламентиран с чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Например в рамките на 10-годишния абсолютен давностен срок изпълнението може да бъде спряно за две, три или повече години през които не могат да бъдат предприети изпълнителни действия за реализиране на имуществото на длъжника, респ. за погасяване на вземането", пише в мотивите към законопроекта.

Предлага се и да отпадне поканата, която НАП изпраща до хора, които са декларирали, но неплатили в срок задълженията си. Мотивът за това е, че поканата не е първият документ, с който фирми и граждани разбират, че дължат суми на бюджета.