Какви са причините нерядко хранителни продукти в България да са по-скъпи, отколкото на много места в Европа? В частност, защо българският кашкавал е по-скъп от испанската гауда? Отговор на тези и други въпроси Actualno.com потърси от Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Той коментира в контекста на новия Закон за хранителните доставки, като според Михайлов при задействането му категорично цените ще паднат между 20 и 30% от само себе си. Според него има някои технически въпроси в законопроекта, които трябва да бъдат изчистени преди окончателното му приемане, но по думите му това е закон в правилната посока и с него държавата ще изпълни ангажимент, който е трябвало да изпълни отдавна, а именно - да регулира отношенията в цялата търговия с храни. Той е на мнение още, че идеята на министър Георги Тахов е по-амбициозна - освен потребителите, да се защитят и надолу по веригата производителите.
Ситуацията в момента и защо е толкова скъпо
Владислав Михайлов обясни защо нерядко българските продукти са по-скъпи от тези, които идват от Европа. Според него, има две причини за това.
Едната е в политиката по ценообразуване на търговски вериги. "Някои от най-големите европейски компании, с които те работят, са значително по-големи производители като икономически структури спрямо дори най-големите предприятия в България. Дори най-големите преработвателни предприятия в България са от нивото на средните предприятия в Европа. Тук няма големи предприятия, но когато някоя голяма немска или италианска компания си направи разговори с ръководството на големите търговски вериги в Австрия или Германия - там се подписват паневропейски договори, при които надценките стандартно са не повече от 25%. В един момент се получава така, че идва испанска гауда в България на цена, която е значително по-ниска от цената, на която продават нашия кашкавал, защото търговските вериги с техните ръководства на нашите продукти слагат от 80 до 100% надценка, в някои случаи над 100%", обясни Михайлов.
СНИМКА: Getty Images
С други думи, той изтъкна нещо отдавна говорено - че в България производителите не се обединяват в няколко големи браншови организации по сектори, а има доста организации дори само в един сектор.
На въпрос защо българските производители не подпишат подобни договори с мениджърите на хранителните вериги в България, Михайлов обясни, че това не може да се случи, защото няма предприятие в България, което да има тази пазарна сила, която имат в Европа. "Другото е, че мениджмънтът на тези фирми в Испания и Германия няма такава ценова политика, която се провежда от мениджмънта на същите тези вериги в България. Няма немски мениджър на тези вериги, който да работи на 80 или 100% надценка, докато нашите в България това нещо си го позволяват. Няма как един производител или един преработвател да седне на масата на преговорите с мениджърите на тези вериги и да каже: "Искам моята стока да я продавате с 25 или с 30% надценка, а не с 90%". Просто няма да подпишат договор с него", обясни Михайлов. ОЩЕ: Пълен отчет на цени и промоции за основни храни: Изискване към търговските вериги от КЗК
Втората причина за по-високата цена се корени в периодите, в които в България има недостиг на сурово краве мляко. "Пролетно-летният период суровото мляко е абсолютно достатъчно, даже се натрупва, но зимните месеци декември-януари - млякото е недостатъчно. Тогава се налага да купуваме мляко от Европа, което, за да пристигне в България, има транспортни разходи, които значително го оскъпяват. Ще ви дам пример - млякото е около 40-50 цента, транспортът му е 10 цента. Т.е. ние получаваме 20-30% по-скъпа суровина само поради логистични причини", обясни Михайлов.
Държавата трябва да се намеси
Председателят на Националанта асоциация на млекопреработвателите е категоричен, че държавата е длъжна да се намеси предвид ситуацията. "Тези лозунги, че сме пазарна икономика и цялата ни икономика, включително търговията на дребно работи на свободен пазар и конкуренция - това отдавна не е вярно. Над 70% от продажбата на хранителни стоки в България минава през 60% големи търговски вериги, които са собственост на пет големи междунаровни компании", добави Михайлов и представи статистика:
Само в млекопреработката има има около 350 - 400 предприятия, които работят, от 4000 до 5000 са бизнесоператорите, които предоставят масло, яйца, пилешко месо, риба, а като се добавят и плодовете и зеленчуците - бройката контрагенти, през които цялата продукция трябва да стигне на пазара и да мине през търговските вериги, отива над 10 000.
"Ние отиваме да водим преговори с ясните условия, че няма преговори", добави още Михайлов. ОЩЕ: Потребителската кошница е с 2 лева надолу: Ето кои храни поевтиняват
Таванът на промоциите - защитава потребителите и производителите
СНИМКА: Getty Images
Владислав Михайлов коментира и тавана на надценките, който с новия закон ще бъде ограничен до 10%. "Ще ви върна в периода март - април месец, когато бяха бойкотите. Какво се случи - почти всички вериги рязко започнаха да продават на 50% промоция. Тук веднага възниква един много риторичен въпрос - кога един търговец може да предложи 50% отлив на цената? Много проста логика - когато той има доставна цена, която да му покрие от първите 50%, т.е. той продава на двойна цена", обясни Михайлов.
Той уточни, че идеята е за 20% таван на надценка и да не може търговците да правят повече от 10% промоция, за да не се стига до това да работят на загуба или да извиват ръцете на преработвателя. "Тук се защитават по цялата верига надолу всички звена", обясни Михайлов.
Според него трябва да се гледа комплексно върху този въпрос и че ограничението на промоция на не повече от 10% работи заедно, комбинирано с ограничението на надценката, която не може вече да е 100%, а само 20%.
"Чиста математика, но хората не го разбират. Те гледат първата цифра и не правят анализ, че е едно от 100% надценка да дадат 30% отлив, а съвсем друго при 20% надценка да дадеш 10%, защото няма откъде да дадеш 30%", обясни Михайлов. ОЩЕ: Не само традиционни промоции няма да има: Мрачни перспективи с нов закон за храните
