В Германия съществуват два вида социални помощи: помощи за безработни (Arbeitslosengeld) и т.нар. бюргергелд (Bürgergeld).
Първият вид помощи се полага на хора, които наскоро са загубили работа. Те се изплащат максимално за срок от две години и представляват две трети от последната заплата. Те се финансират изцяло от вноските за осигуряване за безработица, които се плащат от служителите и работодателите.
Вторият вид, т.нар. бюргергелд, са предвидени за дългосрочно безработните и за хората, които не могат самостоятелно да си осигурят минималния жизнен стандарт. Тези социални помощи се финансират от федералния бюджет и в момента се получават от над 5,5 милиона жители на Германия, като близо 4 милиона от тях са хора в трудоспособна възраст.
Още: В богатата Германия: Милиони са застрашени от огромна бедност
На 5 март управляващата коалиция на ХДС и ГСДП прие реформата на втория вид социални помощи - т.нар. бюргергелд, която ще влезе в сила от 1 юли 2026. Не само името ще бъде сменено, а и условията за получаването ѝ. Размерът на помощите обаче остава същият. Само за украинските бежанци има промяна.
Колко евро на месец се изплащат с т.нар. бюргергелд?
Понастоящем на самостоятелно живеещите се изплащат по 563 евро на месец. Двойките получават по 506 евро на човек. Децата, живеещи в семейства, които получават т.нар. бюргергелд, също биват подпомагани финансово - със сума между 357 и 471 евро на месец в зависимост от възрастта. Бащите или майките, които отглеждат децата си сами, както и бременните жени получават малко повече.
Държавата покрива и разходите на получателите на този вид социални помощи за жилище с подходящ размер, отопление, вода и други комунални услуги. Така например на двойка с две деца се падат общо 2700 евро социални помощи, като тази сума включва наем за жилище в размер на 850 евро. Реформата, която бе приета днес, не променя размера на тези помощи.
Още: Демонстрират статут или се притесняват: Защо германците харчат за години напред?
Променя се обаче размерът на помощите за украинските бежанци. Досега те получаваха автоматично т.нар. бюргергелд вместо помощи за бежнаци, каквито взимат кандидатите за убежище от други страни. В бъдеще украинските бежанци в Германия ще получават стандартните помощи за кандидати за убежище, които са в размер на 455 евро за самостоятелен възрастен на месец и при 409 евро на човек при двойки. Промяната важи за всички украинци, дошли в Германия след 1 април 2025.
Значително се променят и условията за получаването на т.нар. бюргергелд. Оттук нататък фокусът ще е много по-силно насочен към намирането на нова работа или повече работни часове.
Как ще накарат хората да намерят нова работа?
Чрез въвеждането на санкции държавата се надява да накара повече хора да си намерят работа. Така например, ако получател на т.нар. бюргергелд откаже да посещава курсове за повишаване на квалификацията, основното социално подпомагане ще бъде незабавно намалено с 30 процента за три месеца.
Още: Промени в социалните помощи в Германия: Защо се налагат и кого ще засегнат?
Снимка: iStock
При пропуснати часове в Бюрото по труда такова намаление ще влиза в сила след втория пропуск за период от един месец, а ако бъдат пропуснати и средващи часове получателят рискува пълно прекратяване на помощите. Всъщност тези санкции биха засегнали към момента само малка част от лицата, имащи право на помощи - средно по-малко от 30 000 души на месец.
Паричните плащания ще бъдат прекратени и за тези, които без уважителни причини отказват предложена им приемлива работа. Бюрото по труда обаче ще допуска изключения - например по здравословни причини.
Централно предизборно обещание
Реформата на т.нар. бюргергелд бе едно от централните предизборни обещания на християндемократите на канцлера Фридрих Мерц.
Социалните и благотворителни организации обаче гледат критично на тези промени. Според тях реформата е наказание за децата, защото именно те ще бъдат потърпевши от намаляването или спирането на помощите, ако родителите им пропуснат срещи в бюрото по труда или откажат работа.
Освен това задължението за започване на работа за родителите ще важи още от първия рожден ден на детето. Критиците на реформата считат това за нереалистично, тъй като в Германия липсват над 400 000 места в детски градини.
