Новият канцлер на Германия Фридрих Мерц обяви, че на Украйна вече ще бъде разрешено да използва западни ракети, за да поразява цели дълбоко в Русия, оповести The Spectator. "Вече няма никакви ограничения за обхват на оръжия, доставяни на Украйна. Нито от британците, нито от французите, нито от нас, нито от американците", каза той. Тук обаче трябва да се направят две уговорки. Първо, горното твърдение не отразява официалната политика на западните съюзници. Второ, Германия все още не е доставила на Украйна никакви ракети с голям обсег.
Отчасти това отразява собствения политически избор на Германия, но освен това отразява и слабостта на самия Бундесвер. Новото правителство на Мерц призна ограниченията на въоръжените си сили, обещавайки да създаде "най-силните неядрени въоръжени сили в Европа". За това Бундесверът ще се нуждае от повече пари. Готова ли е Германия, все още дълбоко травмирана от нацисткото си минало, да култивира боен дух, подходящ за XXI-ви век?
Независимостта на мисълта никога не е била приоритет за Генералния щаб на Бундесвера. Един от основните му елементи беше непоколебимото доверие в ръководството на САЩ. И тъй като тази основа се разрушава, Мерц се опитва да положи своя собствена възможно най-бързо. Той обеща да похарчи 5% от БВП за военна и свързана с нея инфраструктура, което се равнява на около 200 милиарда евро или четири пъти повече от това, което Великобритания харчи годишно за отбрана. Още: Пореден натовски генерал прогнозира скорошна руска атака срещу Прибалтика
Сянката на САЩ
Във всички тези военни планове има един парадокс. В края на краищата, разговорите за изграждане на въоръжени сили възникнаха в резултат на настояването на Доналд Тръмп съюзниците от НАТО също да изпълняват договорните си задължения - поне 2% от БВП за отбрана, а вече и повече: говоренето е за 5%. И дори когато става въпрос за самодостатъчността на Германия във военната сфера, все още изглежда сякаш Вашингтон дава заповедите.
Тази историческа зависимост от американското стратегическо лидерство е съчетана в Германия с известна мекота на командната система. Бундесверът като цяло се отнася с подозрение към сляпата дисциплина и подчинение, тъй като те се възприемат като присъщи характеристики на предишните германски военни машини, особено нацисткия Вермахт. Следователно така нареченият "корпоративен дух" на Бундесвера, както е провъзгласен от тази организация, предполага "гражданин в униформа", действащ според собствения си "вътрешен глас". Войниците очевидно са насърчавани да поставят под въпрос буквално всяка заповед. "Бундесверът не познава абсолютното подчинение. Най-висшият орган за вземане на решения е човешката съвест", казват на новобранците. Още: Германски танкове и войници в Литва респектират Русия (ВИДЕО)
Тук виждаме съзнателен разрив с пруската военна традиция. Нека си припомним, че в миналото значителна част от офицерския корпус се е състояла от представители на пруската аристокрация, или юнкери. Тяхната преданост към монархията е била съпроводена от дух на строга военна субординация, който се е развивал в продължение на дълъг период от време. В резултат на това Прусия, за разлика от европейските си съседи, развива по-гъвкава командна структура. Принципът на известна децентрализация на командването, възникнал в Прусия (т.нар. Auftragstaktik), предполага, че командирът определя целта, а не дава директна заповед как да се постигне тя. Подчинените имат по-голяма степен на свобода в начините, по които постигат целите си. Пруската армия е била добре обучена, което е означавало, че командирите са могли да се доверят на подчинените си, че сами ще следват принципите на военната доктрина.
Бундесверът все още разчита до голяма степен на модела Auftragstaktik, но вече без елемента на абсолютно структурно подчинение. И е лесно да се разбере защо. Известно е, че войниците от Вермахта са извършили ужасни престъпления в името на Хитлер по време на войната, чиято същност е била геноцид. По-късно командирите се оправдават, като казват, че само са изпълнявали заповеди. Но обратната идея - идеята за армия, състояща се от "граждани в униформа" - е, че всеки войник ще има възможност да спре някакво зверство. Моралът на индивида трябва да съществува дори в рамките на структурите на военното командване. Още: След обещанието на Мерц: Германия увеличава драстично армията си
Проблеми и скандали
Може би именно тази независимост на мисълта е довела до поредица от скандали в елита на Германия Kommando Spezialkräfte или KSK (Германското командване на специалните сили - бел. прев.). През 2020 г., след като сред членовете на KSK бяха открити нацистки символи и се появиха доказателства, че войници са пели нацистки песни, поделението беше частично разформировано. Тогавашният министър на отбраната заяви, че KSK е "станал частично независим" от веригата на командване.
Оказа се, че по това време членовете на KSK са обсъждали възможността за започване на гражданска война, причинена от миграция. През 2022 г., те бяха замесени в опит за извършване на монархически преврат. Разследващите установили, че някои подофицери по това време са сравнявали KSK с някаква съвременна версия на Waffen SS - Още: Нови арести в Германия за готвен преврат, застреляха полицай
Обвиняемите в тези десни конспирации идват от исторически консервативни части на страната, като Саксония и Тюрингия. Освен това, базата на KSK се намира в отдалечена част на Шварцвалд, което според разследващите също е допринесло за изолирания им начин на мислене. Отделно, към 2021 г., нито една жена не е успяла да издържи приемния изпит за прием в KSK.
Страхът от повторение на подобни скандали е това, което подхранва многобройните инициативи на Бундесвера за въвеждане на концепцията за многообразие в редиците му. На жените е предоставен достъп до всички военни длъжности едва през 2001 г., но сега се считат за "естествено равноправни" и присъствието им е "нормално". Съответно бяха положени големи усилия за увеличаване на дела на жените-служители от 13% на над 20%. В опит да привлече жени в армията, Бундесверът провежда всяка година така наречените "Дни на момичетата". Още: Германската армия трябва да стане най-силната в Европа: Мерц с първа реч в Бундестага
Подобно внимание се обръща и на промяната на демографските характеристики на новобранците. В едно скорошно проучване, озаглавено "Цветнокожите хора в Бундесвера", Министерството на отбраната заяви, че "по принцип пътят към равни възможности във всяка организация е чрез насърчаване на многообразието и изграждане на работна сила от цветнокожите". Министерството на отбраната се старае да подчертае, че разбира "разнообразието" като "холистична" концепция, включваща не само етническа принадлежност, но и други характеристики като пол, възраст, физически способности, религия и сексуална ориентация. Прави впечатление, че в Германия, която се обедини само преди около 30 г., не се споменава за регионално или класово разнообразие – германците от по-бедните източни провинции са изключени от подобни кампании за разнообразие.
Бундесверът се позиционира като нормален цивилен работодател, чиято основна грижа не е ефективността, а набирането и задържането на работна сила, сякаш е цивилна. Тук виждаме следващия идеал: армия, която отразява обществото. Недостатъкът на този подход обаче е, че лоялността към организацията избледнява на заден план. Ако Бундесверът иска да се позиционира като обикновен работодател, не по-различен от другите, тогава новобранците ще се отнасят с него по съответния начин. Те ще идват и ще си отиват, когато си поискат, и ще показват нежелание да вършат трудна, опасна или по-зле платена работа. Още: Литва започва да гради база за германски войски на 20 км от Беларус
Например неотдавнашен доклад на комисаря по военните въпроси на германския Бундестаг идентифицира сериозни проблеми. Докладът установи, че от 2019 г. насам средната възраст на членовете на Бундесвера се е увеличила от 32,4 на 34 години. Опитите за увеличаване на числеността на армията до 2031 г. от 180 000 наборници до целта от 203 000 все още не са успешни. Броят на новите служители се е увеличил, но повече от една четвърт от тях напускат Бундесвера в рамките на 6 месеца. Тези, които са подали оставка, са били интервюирани; Отговорите им доведоха до следното заключение: повечето се отказват, защото намерили "друга алтернатива"; докато други казват, че причината е, че "услугата е твърде далеч от дома".
Акцентът е върху индивидуалните условия, създадени за военнослужещите, структурата се оказа доста "претоварена на върха си", тоест със специалисти на високо ниво. Ето какво показа например скорошно проучване, анализиращо кандидатите за служба в Бундесвера: въпреки ръста на абсолютните количествени показатели, има остър недостиг на желаещи да служат не като офицери, а като по-ниски чинове. Дори командващият германската армия генерал-лейтенант Алфонс Майс се оплака, че от 180 000 души, които служат в Бундесвера, около 100 000 заемат офицерски или ръководни длъжности. "Те гледат от трибуните как се бият останалите 80 000", добави Мейс. Още: Руски саботаж на германски военни кораби, при това неведнъж: Германски вицеадмирал говори
Всички горепосочени са дългогодишни структурни проблеми в Бундесвера и от десетилетия никой не е смятал за необходимо да ги реши. Политиците бяха възхитени, че германската армия се е превърнала в финансиран от държавата работодател, фокусиран върху предоставянето на субсидирано образование и заетост.
Следвоенният офицерски корпус вече не се състои от щракащи с токове протестантски прусаци от тесния кръг на аристокрацията. Настоящото ръководство на Бундесвера обаче с право може да бъде класифицирано като средно класово. Както показват анализите сред кандидатите, постъпващи на военна служба, процентът на считащите за "средна класа" или "горна средна класа", е прекомерно висок.
Тази група от населението е особено заинтересована от възможностите за работа. Трябва да се има предвид, че Бундесверът притежава два университета - в Хамбург и Мюнхен. Тези образователни институции предлагат обучение по предмети, които нямат много общо с военната тематика, например, те дори имат психология и физическо възпитание. Мой приятел офицер получи диплома по педагогика след няколко години служба в Бундесвера.
И дори донякъде транзакционният подход към набирането на военни никога не е бил считан за проблем. В следвоенна преформатирана Германия Бундесверът като цяло беше толериран, но не и обичан. Отпуснати са достатъчно средства за осигуряване на заетост на граждани във военна униформа. В същото време имаше силно убеждение, че на тези хора никога няма да им се наложи да участват в мащабни и скъпи военни кампании. Още: Писториус: Разполагането на германска армейска бригада в Литва върви по план
Резултатът беше пренебрежително отношение към истинската военна техника и системи за снабдяване. Това е причината да наблюдаваме недостиг на боеприпаси, неразвита инфраструктура и недостатъци в логистиката. Нека добавим, че при управлението на Ангела Меркел разходите за отбрана спаднаха до нива, които едва надхвърляха 1% БВП, пише още The Spectator.
След Втората световна война Германия използва въоръжените си сили много рядко. В случаите, когато тя го правеше, тези действия винаги се случваха на фона на разгорещен обществен дебат. Общо от 1955 г. насам Бундесверът е загубил 119 души, убити по време на военни операции в чужбина. Но тези загуби - макар че човек не може да не съжалява за тях - са изключително малки в сравнение със загубите, понесени от партньорите на Германия. Например Великобритания е загубила 7193 души от края на Втората световна война насам.
Мерц казва, че времето за промяна е дошло. Той обаче носи и тежестта на германската история и поради тази причина ще му бъде трудно да реформира Бундесвера. Никакви образователни програми или кампании за набиране на персонал не могат да заместят духа и традициите, които свързват войниците. Парите сами по себе си не са ценността, за която младежите на страната са готови да влязат в битка, а ако е необходимо, и да дадат живота си. Те се нуждаят от чувство за обща цел, осъзнатост и усет за другарство – самите проявления на военните традиции, от които следвоенният германски елит винаги тайно се е страхувал. Още: Историческо: Нов пакт ще събере британската и германската армия за учения срещу Русия
Автор: Катя Хойер
Превод: Ганчо Каменарски
