За днес Николà има уговорена среща с приятелчетата си в запустелия двор наблизо.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
– Погледнете! – размахва той пред очите им една банкнота. – Нашите ми ги дадоха заради отличната бележка по история.
– Ухаа! – възхищава се Алсест. – И какво ще ги правиш всичките тези пари?
– Още не съм решил – отговаря Николà.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
– Можем да си купим сума ти шоколади – предлага Алсест.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
И приятелите мигом се затичват към хлебарницата. Обаче минават покрай едно магазинче и Николà забелязва великолепно джобно фенерче.
– Отказвам се от шоколада! Ето какво искам да си купя!
– Че за какво ти е такова нещо? – възразява Клотер.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
– Ей че си глупав! – засича го Николà. – С джобно фенерче можеш да играеш на детектив!
Приятелчетата никак не изглеждат убедени.
– Адски тъпа игра! – заявява Клотер.
– Хайде, момчета, бегом към запустелия двор – подканва тайфата Йод.
На излизане от магазина, с фенерчето в джоба, Николà се натъква на съседското момиче Мари-Едвиж.
– Виж какво си купих.
– Чудо голямо… Най-обикновено фенерче – весело се киска момиченцето.
– Ти май нещо не схващаш? – нервира се Николà. – Това е нещо страхотно, защото като си го нося в джоба, няма от какво да се страхувам в тъмното!
– Хмм… – Мари-Едвиж не изглежда много убедена. – Съмнявам се!
Николà кипва. Днес не му е ден, изглежда никой не го разбира. „Ще видят те, ще им покажа на какво съм способен!“ – си казва момченцето.
– Както и да е – съгласява се той. – Но за да ти докажа, в полунощ ще дойда под прозореца ти и ще ти изпращам сигнали с фенерчето.
– Да бе, голям си храбрец, само дето не ти стиска! – изтърсва Мари-Едвиж.
– На мен ли не ми стиска! Само стой и гледай! – разпалено ѝ заявява Николà.
Настъпва нощта. Николà лежи в леглото си и не откъсва очи от стрелките на будилника.
„Хайде, време е да ставам!“
Той включва фенерчето и излиза в коридора. Наоколо всичко тъне в мрак, Николà е доста притеснен. Приготвя се да слезе по стълбите, когато внезапно чува… Скръц!
„Какво ли може да е това?“
Шумът идва от кабинета на татко му…
Николà открехва вратата и насочва навътре светлинния лъч, за да огледа добре цялата стая.
„Ох! – въздъхва той облекчено. – Прозорецът не е бил добре затворен.“
Измъква се от стаята и предпазливо слиза по стълбите. Скръц, скръц – поскръцват дъските под краката му.
Стига долу в антрето и протяга ръка към клю чалката да отключи… но не щеш ли... дрън!
„Олеле, изпуснах ключа!“
На горния етаж, в спалнята, таткото на Николà се надига в леглото, стреснат от шума.
– Какво става? – пита сънено майката на Николà.
– Чух някакъв шум!
– Сигурно си сънувал… – промърморва майката на Николà и отново се унася.
Обаче татко му е съвсем разсънен и решен да се увери лично какво става. „Всичко се случва: може да се е вмъкнал някой крадец…“ – мисли си той.
Долу при входа Николà е успял да пъхне ключа в ключалката и тъкмо се кани да отвори вратата, когато чува стъпки горе на площадката. На горния етаж осветлението се включва.
Бързо! Николà гаси фенерчето. Измъква се навън и дръпва тихичко вратата зад гърба си.
