Ескортът довлачи младежа до платформата на тестовата площадка, помещаваща рожбата му. Доминик съзря творението си в целия му неземен блясък и бленувана слава.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Стоейки там, заобиколено от сглобителните механични крайници, придържайки го заедно с безброй кабели и тръби, виещи се по пода, се извисяваше житейският му magnum opus. Покритието му се изменяше и пулсираше, помещавайки гнездо вечноработещи микрочудеса. Неуморимите труженици тъчеха и тестваха системите на технологичния монумент. Екзоскелетът тъкмо се обливаше с жужащата, немирна метална обвивка. В подножието бяха строени неговите братя учени, принудени да кооперират, вкарвайки своите активационни протоколи. Можеше да види натежалите сълзи в очите им, носещи разпалената искра на фанатизма. Времето бе дошло. Поклащайки леко глава, той даде сигнал за атака.
Като един неговите любимци се нахвърлиха върху войниците, въоръжени с плазмени горелки и търсещи опрощение свити юмруци. Настана същинска симфония от вой и ужасяващи викове. Войниците се подготвиха за стрелба. Доминик грабна мига, осланяйки се на концентрацията, която от седмици влагаше в този момент. Бърз като мълния, той изкълчи ръката на този, който го държеше, заграбвайки карабината му и пускайки няколко откоса в предишния ѝ собственик.
Вече бившият затворник бързо скочи към най-близкото прикритие, точно преди струята ултра горещ, йонизиран газ, идваща от горелките, да изпари трима войници. Последният измежду защитниците успя да произведе няколко отчаяни изстрела, помитайки двама от учените и ранявайки още няколко. Тълпата бързо потърси отмъщение, разкъсвайки го с голи ръце в недвусмислено кървава проява на безграничната си преданост. Наблюдаващият екрана генерал щеше да получи удар, хващайки се за гърдите, докато набързо освободената слюнка означи идващите заповеди, излаяни с иридисцентна омраза:
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
– Хванете ги! Убийте ги!
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
За негово съжаление сигналът бе вече пресрещнат от Плъха, изтеглил кодовете за достъп на нивото от командната конзола. Бързите му реакции запечатаха напълно изпитателната площадка и деактивираха пусковия механизъм на товарния лифт и асансьорите, предназначени за персонала. Започнал бе процедурата по изчистване на харддрайвовете, триейки всички данни, свързани със съществуването на устройството. Знаеше, че го бяха засекли и само след минути отряд костюмирани главорези щяха да нахлуят в общежитието, конфискувайки компютрите му. В най-добрия случай щеше да се измъкне с доживотен затвор.
Генералът скокна в шок пред изчезналия от командния екран статус на нивото. Камерите изглеждаха незасегнати от кибер похищението. Сякаш някой търсеше публика. През тях просивелият войн видя картината, отрънила остатъка от краткия му живот. Свидетел бе как високата фигура фиксира очите си право в неговите през притрепващия, зърнист филтър на обектива. Очите му горяха като адски въглени, докато спокойно вървеше с триумфална крачка към монолитната платформа.
– Сър, това, което правят, е нелогично! Костюмът няма източник на енергия, който да го захрани! – процвили един от офицерите му.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
– Очевадно са намерили някакъв начин, говедо такова! Какви са опциите им на този етап?! – процеди Хъдсън.
– Всичко на този етап са спекулации и догадки, сър. Досега никога не се е случвало нещо подобно. Единствената възможност, която ми идва на ум е... повече от абсурдна. Може би... се опитват да постигнат преждевременно физическо сливане между г-н Кейн и бронята, използвайки кристалните трансмиторни сонди, препращайки биологична енергия от тялото на реципиента, за да задвижи устройството. Но такова незначително количество енергия не би било достатъчно да отключи пълния потенциал на оръжието, а субектът вътре ще бъде източен до смърт за минути. В толкова ранен стадий процесът, извършен с незавършен прототип, би изисквал директна връзка. На тях обаче им липсва оборудването и подготовката да го осъществят. Няма човек, способен да издържи на агонията, свързана с тази варварска процедура. Само някой пълен зелот би се подложил на подобно нещо! – Думите бяха изплюти половинчато със сплашено неверие. Лицето на офицера надбледняваше пълна луна.
– Вглеждал ли си се някога в очите на същински религиозен фанатик, немърливи бездушнико! – генералът хвана офицера за яката и заби лицето му в екрана. – В него ще видиш самия ад, гледащ обратно към теб!
Тобайъс Хъдсън знаеше, че времето му изтича.
– Мобилизирайте пехотата, подгответе експлозивите! Влизаме вътре! Без милост!
Прелиминарната процедура вече бе инициирана. Бронята очакваше готовата, жертвена плът на Доминик. Стъпвайки на платформата, бе заобиколен от съскащи механични крайници, захващайки ръцете му на височината на раменете. Останалото помощно оборудване се обвиваше около стаената в очакване, за кратко още човешка снага. Най-големият гамбит в човешката история започваше.
Откъс от „Манифестът на един бог“, Стоян Авджиев
