X
 
 

Откъс от "Три", от Драго Гламузина

1074 0
photo of Откъс от "Три", от Драго Гламузина
Снимка: Издателство "Хермес"
Откъс

 

"Три" - провокативна история за една любов

Драго Гламузина е роден през 1967 г. във Въргорац, Хърватия. Завършил е сравнително литературознание и философия във Философския факул...

Целия си дотогавашен живот бях изграждал върху приказки за толерантност в любовта и исках така да се държа и с нея. Тук имаше няколко аксиоми, които ми изглеждаха доста солидни:

1. Докато ме обича, е моя.

2. Няма нужда от лъжи, сексът с други е разрешен.

3. Когато някой друг й стане по-интересен, силата няма да помогне.

4. Не искам да съм с някой, който междувременно гасне по някого другиго, колкото и да ми е тежко.

Деметра Дулева: Няма само един печеливш ход, няма предатели. Всичко е въпрос на личен избор

„Странстващият албатрос“ е дебютният роман на Деметра Дулева. Историята започва сред сивотата на София от края на 90-те год...

5. Единственият разрешен начин на борба е: бъди възможно най-добър, а нека тя да избере. Докато съм най-добър за нея, тя ще бъде с мен; ако някой друг за нея е по-добър, логично е да тръгне с него.

Може би изглежда героично, но на мен ми се струваше, че е възможно да се живее така. И така и живях чак докато не срещнах Хана. А тогава тя само за няколко дни преобърна живота ми с краката нагоре. Още преди да сме били заедно, само се търсехме с очи из редакцията, а тя вече плачеше, защото съм отишъл с някоя приятелка на кафе. В началото мислех, че това е някакъв неин трик, прекален и неразумен, но скоро подобни прояви на ревност станаха огънят, в който се кали нашият таен живот.

Няколко месеца след първата ни целувка тя разговаряше по редакционния служебния телефон по същия начин, по който разговаряше и с мен – меко и кокетно, сякаш всяка дума е стъпка, отвеждаща към леглото, а аз седях зад нея, обърнат с гръб към нея, слушах и бавно изчезвах от тази стая и от дотогавашния си живот. „Как може да разговаря така на половин метър от мен и с кого?“, питах се и едвам издържах, докато чаках да затвори слушалката и да изясним това, но разговорът продължаваше, а моята нервност нарастваше, докато тя не изговореше: „Добре, добре, мамо, ще се видим утре на обяд“.

Седяхме на терасата в центъра на града, тя – наведена към масата така, че през цялото време виждах малките заострени гърди през дълбокото й деколте, когато рязко хвана ръката ми и целуна пръстите ми.

Този разговор имаше двустранен ефект върху мен. Разтоварващ, защото ми показа, че нейното кокетство е рефлекс, нещо такова в нея, че така разговаряше и с майка си. От това си направих извода – винаги съм мислил логично, въпреки че често се държа съвсем ирационално, – че нейното кокетничене с мъжете, или поведението, което на мен ми изглеждаше като кокетничене, не означава автоматично, че иска нещо от тях, и това ми донесе някакво облекчение. От друга страна, разбрах, че съм преминал на нейна територия, че съм отровен с ревност. И вече не се съпротивлявах. Изтезавахме се взаимно, сякаш с това прочиствахме тази любов, държахме се като християнски мъченици, които на уредите за мъчение преживяват мистични видения, но докато те са се губели в божественото, ние – един в друг. А с всеки нов удар, с бясни изблици и катарзисен плач отслабваха всичко, което съставяше околния живот. Единствено фокусът на тази ревност беше по-различен във всеки от нас. Тя се страхуваше от всички жени, с които имах досег по какъвто и да е начин, а аз откривах своите мъчители в нейното минало.

"Странстващият албатрос" - дебютният роман на Деметра Дулева

„Странстващият албатрос“ е дебютният роман на Деметра Дулева. Историята започва сред сивотата на София от края на 90-те год...

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители