"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава X - По-близо до Отеца си

Глава X

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава IX - Между юдаизма и християнството

Автор: Валентин Стоев Глава IX Между юдаизма и християнството      Най-после сами на маса с две водки и две с...

Прочети повече

По-близо до Отеца си

     Правителственият боинг цепеше въздушното пространство с бясна скорост и само за час и 15 минути бе намалил разстоянието от Тел Авив до Рим наполовина. В салона д-р Зак, Корнелия Люксембурго, специалистът по древни езици д-р Мендел и, разбира се, Иисус от Назарет мълчаха многозначително. Встрани, отпред и отзад на компактната групичка също многозначително мълчаха двамата съпровождащи, които имаха за задача да отведат и предадат невредим Божия човек на папските служби във Ватикана.
     Самият Христос отказваше да седне, стоеше прав и не питаше нищо. При излитането бе отказал да си сложи и колана, но нито за миг не се беше разклатил. Люксембурго с усмивка предположи, че на 10 хиляди метра височина, по-близо до Отеца си, вероятно се чувства още по-стабилен и божествен.
     Докато двамата учени се чудеха кой и как да подхване разговор с пратеника, самият той проговори:
     – Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или предписанията на пророците. Не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле преминат небето и земята, ни една йота или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. Който наруши дори една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно, а който ги изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
     По-късно, когато останаха сами, двамата учени спориха какво точно е имал предвид Божият човек, за да изприказва това поучение. Зак смяташе, че с тази си проповед се обръща към присъстващите в самолета лично, докато Люксембурго бе убедена, че Синът се подготвя за срещата си с първосвещениците, но не библейските, а ватиканските. „Той е пределно наясно с нещата, знае кой е медът и кой е жилото!“, настояваше антроположката.
     Зак бе настроен почти враждебно. Искаше да постави божествения натясно, да види как ще се защити, ще го опровергае ли аргументирано. Затова го нападна:
     – Вие, Боже, сте наш съвременник, който умее виртуозно да манипулира мнозинството, да му внушава неистини, от които полза имате само вие! Кажете какво печели обикновеният човек от прогласените от вас стари истини и догми от времето преди 20 века? Отчитате ли другото време и дори да сте истинският бог, защо си мислите, че онези истини важат и днес?
     Христос го разбра, видя се по очите му, никой в предните далечни времена не бе го виждал такъв. Пред тримата учени и пред телохранителите се изправи невиждан Божи гняв, той бе страховит:
     – Не богохулствай, млади човече! Не се прави на новия Тома Неверни! Ако са искрени думите ти, значи дотолкова си загубил представата си за истина, че нямаш очи за нея. Покварен си от светските скрупули, затова не можеш да виждаш със сърцето, страхуваш се от сянката си и трепериш за почестите и привилегиите си. Но аз те опрощавам. Виновен е този, който е допуснал да бъде заблуден, но още по-виновен е този, който го е заблудил. Разтрогни брака си със сатаната, човече, и тогава съди неосъдимите!         Ценностите, за които говориш, са вечни, а не преходни! Те не се обсъждат, те се спазват!
     Професорът се бе обърнал настрани, бе получил фронтален удар и нямаше куража да гледа събеседника си в очите. Отдръпна се и съвсем се скри зад гърба на Люксембурго. А тя сияеше, честно казано, доволна от развръзката.
     После някой – за да разсее гигантското неудобство, което бе обхванало групата около Спасителя – се сети, че не е редно простосмъртните да седят, когато един Бог стои прав (е, християни бяха само американците, но това не бе оправдание за останалите, Богът си е Бог). И петимата, вече седнали на местата си, моментално скочиха на крака, но Христос не реагира на движението им. Който във втората му мисия на Земята е бил близо до него, няма начин да не е забелязъл, че ако се съди по реакциите му досега, той сякаш не забелязваше околните. Нито одобряваше с жестове и с думи, нито отхвърляше.
     Този път Христос бе категоричен в реакцията си. „Някаква свещена, библейска чистота и демократичност имаше в думите му и в гнева му! – сподели по-късно Люксембурго. – Сякаш не от думите му, а от духа му извира увереността, че мисията му е да въздаде възмездие и справедливост!“
     Вторият пилот, който поради секретността на операцията очевидно изпълняваше ролята и на стюардеса, донесе чай. За общо учудване Христос си взе чаша, помириса чая и го изпи на един дъх. Същото (без помирисването) направиха и останалите, професорът посегна последен, за да не би на пратеника да му се прииска втора доза, но не би.
     – Гледайте, гледайте, нещо там виси... – провикна се Корнелия, която се бе обърнала към илюминатора до седалката си.
     Всички наскачаха към прозорчетата и забелязаха леко олюляващата се във висините синя копринена стълба. Беше на двадесетина метра от самолета, идваше някъде отгоре и отиваше някъде надолу. Иисус не погледна към илюминатора, само се усмихна, защото много добре знаеше каква е тази копринена стълба. Тя бе стълбата, с която слезе на Земята, но малко пооръфана. Още тогава на площада се бяха намерили фанатици и колекционери, които, използвайки суматохата, си бяха откъснали ресници от нея.
     На терминала на Ватикана на летище „Фиумичино“ в Рим домакините бяха приготвили специален „Божи“ ръкав. Никой, дори и придружителите не видяха как Иисус бе прехвърлен в бронирана камионетка направо от пистата.
С оглушителния вой на сирените на общо пет съпровождащи автомобила гостът на първите по ранг католици в света се отправи към резиденцията на папата във Вечния град.
     Междувременно нещо много тайно и много важно се бе случило точно 12 часа по-рано в северните райони на Йемен, където се намира една от най-радикалните бази на световния тероризъм. Още преди разсъмване ескадрила бомбардировачи, излетели от американския самолетоносач „Нимиц“ в Средиземно море, изненадващо атакува базата и я обсипа с ракети. Не остана жив терорист, нито едно годно снаряжение не бе открито след това. Сутрешните издания по света вече бяха публикували обширни информации за атаката на първите си страници, но никой не знаеше, че ден по-рано в Мосад бе получена информация, че Ал Кайда има готовност да атакува боинга на Спасителя по време на тричасовия полет до Рим, най-вероятно над Средиземно море.
     Операцията бе осъществена брилянтно, а за агентите на американското и на израелското разузнаване остана тежката задача да си отговорят на въпроса как денят и часът на полета са станали известни на терористите.
     Едва в края на деня на Корнелия Люксембурго и Албърт Зак им светна, че тяхната мисия, ако не е приключила окончателно, то поне е към края си.
     Колкото до езиковеда Йоси Мендел, на него му бе наредено да седи в хотела и да чака обаждане. Можело и да няма, но те – хората на най-висшите католически духовници – щели да го информират своевременно.