Иван Демерджиев: Разпитите са жалък опит за натиск от страна на Иван Гешев

Това сподели в интервю за Actualno.com бившият служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев. Поводът - случая с млекопреработвателната компания, в която съсобственик е станал бащата на Иван Гешев, станал по-известен като скандала "Жоси" (припомнете си го ТУК). Демерджиев допълни, че за съжаление последиците за главния прокурор трябва да дойдат непряко:

"Преди години Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) призна, че срещу едно лице, убито при полицейска акция, е използвана прекомерна сила, но не се понесоха последици от отговорния за това тогава главен секретар на МВР. Така че не очаквам преки последици за Гешев. Той е на върха на пирамидата на прокуратурата, олицетворява нейния авторитет и е длъжен да се съобразява с практиката на ЕСПЧ. Абсолютно недопустимо е той да игнорира и нарушава закона. Това накърнява престижа на цялата прокуратура, а оттам и на съдебната власт", заяви бившият правосъден министър. По думите му стана ясно също, че за времето, в което е подаден сигнала за млекопреработвателната компания, се описват широки времеви интервали на началото и края на отношенията - започват от период, когато Гешев е бил прокурор в Специализираната прокуратура и неин административен ръководител впоследствие, а по-късно вече и главен прокурор.

На въпрос защо по тази логика всъщност името на Гешев не присъства в списъка на Кирил Петков, който той предостави на прокуратурата, Демерджиев предположи, че мотивът е слабото очакване Гешев да разследва сам себе си. Сигнали за негови проявления има, но доколкото Конституционният съд вече се произнесе, че вече всеки прокурор може да го разследва, очакваме с нетърпение да видим дали ще се намери такъв магистрат, каза бившият правосъден министър и припомни изразените съмнения от Европейската комисия (ЕК) по въпроса дали всеки прокурор би се нагърбил да разследва главния прокурор. Точно по тази причина Брюксел поиска от България да разпише ясни механизми за търсене на отговорност от обвинител №1, които вече са предвидени, гласи позицията на Демерджиев.

Разпитите на Петков и Бориславова

По темата с разпитите на премиера Кирил Петков и съветника му Лена Бориславова експравосъдният министър припомни, че "тримата големи" (бел.ред – главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд) дължат отчетност и отговорност, според решението на Конституционния съд, а вместо Гешев да даде тази отчетност, той е демонстрирал сила:

"Министър-председателят ясно заяви, че възпроизвежда медийна информация. То е ясно, че главният прокурор чете медии, но е доказвал, че го прави избирателно – самосезира се изключително бързо по някои определени казуси. По други, които са в списъка на министър-председателя, прокуратурата мълчи. В този смисъл викането на премиер не е нищо друго, освен негоден и жалък опит за натиск. Още повече, че Гешев винаги е призовавал за разделение на властите, въпреки че в началото този принцип не го признаваше и взе да го възприема отскоро. В крайна сметка никой не може да очаква един министър-председател да е правил свои собствени разследвания".

Демерджиев уточни, че въпросните медийни публикации не съвпадат със сигналите, които са постъпили в правосъдното министерство, тъй като представляват две различни групи материали.

"Целта на тези действия са да отворят очите на прокуратурата, която да започне да чете всички медийни публикации, не само някои от тях. Трябва да се вдигне превръзката от очите на прокуратурата, защото дължи отчетност на българското общество за действията и бездействията си", апелира още той.

Самият факт, че тези сигнали не се намират в прокуратурата и КПКОНПИ означава, че хората, които са сигнализирали, просто нямат доверие на тези два органа, а имат доверие на МВР и правосъдното министерство, обясни той и подчерта, че в действията и на Иван Гешев, и на Сотир Цацаров се вижда опит да се изгради някаква защитна стратегия за Гешев, но тези опити са доста прозрачни и недостойни.

Сотир Цацаров и съдбата на ВСС

По повод завръщането на ексшефът на Антикорупционната комисия като прокурор във Върховната касационна прокуратура, Демерджиев обясни, че с действията си, с които е изпреварил претенциите към себе си, Цацаров се е  опитал да се освободи отговорност:

"Фактът, че си подал оставка, не може да заличи действията и бездействията ти на този пост. Трябва да се носи отговорност", обърна внимание още той.

По темата със състава на Висшия съдебен съвет и на фона на решението на Конституционния съд относно възможността министърът на правосъдието да внесе искане за освобождаване на главния прокурор, служебният министър в кабинета "Янев 2" припомни, че правосъдният министър не е единственият, който има тези правомощия и подчерта, че всъщност в момента е единственият, който има воля за това искане за отстраняване на главния прокурор:

"С решението за тълкуване на правомощията на правосъдния министър стана ясно, че т.нар. "трима големи" олицетворяват държавността в съдебната система и изискванията към техните морални и професионални качества трябва да са силно завишени, спрямо тези на редовите магистрати. Така че от една страна той трябва да коригира поведението си, а от друга това трябва да направи впечатление на членовете на ВСС и те да вземат също мерки, а не да чакат министъра на правосъдието единствено да поставя тези теми на дневен ред".

Съдебната реформа в спешен порядък

На фона на продължаващия дебат относно евентуални промени в Конституцията, Иван Демерджиев посочи, че и на този етап има редица инструменти на ниво закони, които трябва да бъдат използвани:

"Не може цялото общество само и единствено да очаква промени в Конституцията, които не са се сбъднали редица години назад. Апелирам народните представители да си свършат работата, да изработят и приемат съответните законопроекти. Никой не отрича, че с конституционни промени ще се постигне по-добър резултат, но не можем да стоим и да чакаме този резултат, след като и в момента може да се постигнат видими резултати със законодателни промени", каза той.

Именно затова в най-кратки срокове реално възможните и постижими обществени очаквания, свързани със съдбата на съдебната власт, са:

• промени уредбата, която засяга правомощията на ВСС и неговото функциониране;
• ограничаване правомощията на главния прокурор до конституционната рамка;
• въвеждане на съдебен контрол върху актовете на Прокуратурата;
• разписване на механизмът по Плана за възстановяване и устойчивост за търсене на отговорност на главния прокурор.

Едва тогава голяма част от сигналите, които постъпваха в правосъдното и вътрешното министерство, ще постъпват и при разследващите органи, каза Демерджиев.

Снимки: БГНЕС

Голямата картина

С оглед факта, че съдебната власт и проблемите в нея като че ли в крайна сметка леко изостават на заден план в очите на обществото на фона на всички кризи, които тегнат над страната, служебният министър посочи и неговата визия за това как дебатът за съдебната реформа се вписва в дневния ред на обществото:

"Голяма част от кризите, които се превръщат в икономически кризи, произлизат от лошата работа на съдебната система. Ако тя заработи правилно, голяма част от кризите ще бъдат предотвратени. Хората трябва да бъдат активни, защото тази тема не е далечна от тях - от нея зависят както развитието на държавата, така и доходите на всеки отделен човек. Има пряка връзка между стабилността на икономическото развитие на една страна и нейната безпогрешна правосъдна система. Това не е борба да се смени един човек, защото ако ние накараме Прокуратурата ни да работи, тя ще накара и всички останали институции да заработят правилно", завърши Иван Демерджиев.

Интервю на Ивайло Илиев