За малко да докоснеш луната!

Пълнолунието, което предстои на 23 юни, неделя, този път ще е по-необичайно. Това е явлението, известно като „суперлуние” – тоест необикновено голяма и ярка Луна. То се случва, когато Луната се приближи на максимално близко разстояние до Земята.

Разстоянието от Луната до Земята не е постоянно – то се променя и диапазонът на тези ежемесечни изменения може да е 50 000 километра. Когато нашият спътник се окаже в най-близката си точка до планетата във фазата пълнолуние, той ни се струва по-голям и красив от обикновено.

Голямата Луна е получила наименованието supermoon или суперлуна. В научната терминология тя е прието да се нарича пълнолуние в перигей. Става дума за това, че орбитата, по която се движи земният спътник, представлява елипса – това означава, че за периода на своето въртене около планетата – 27,32 дни – луната постоянно се отдалечава от Земята или се приближава до нея. Най-отдалечената точка на орбитата се нарича апогей, а най-близката – перигей.

Суперлунието, или пълнолунието в перигей, не е толкова рядко явление. Веднъж в годината, когато спътникът е във фазата на своето пълнолуние и максимално дълго се намира около перигея, Луната на небето изглежда още по-голяма. Съществува и обратният процес – пълнолуние в апогея, или микролуние. Разликата между видимите размери на микро- и суперлунието е 12%, а според някои данни – 14%.

Отговорът на въпроса, защо изглежда, че размерът на Луната постоянно се променя, е доста прост. Едно завъртане на спътника по своята орбита се нарича сидеричен (или звезден) месец и неговата продължителност е 27,32 дни. Но за да извърши пълен цикъл между всички фази (например две пълнолуния), на Луната са й необходими 29,53 дни, или синодичен месец.

Тоест при връщането си в перигея спътникът още не е влязъл във фазата на пълнолуние и чак след два дни, вече на голямо разстояние от Земята, едната му страна ще бъде напълно осветена от Слънцето.

Веднъж на 413 дни сидеричният и синодичният месец съвпадат, а за 14 звездни месеца Луната успява да извърши около 15 завъртания около Земята. Спътникът в такъв случай се намира в най-близкото си положение до планетата. Тъкмо такова съвпадение ще има на 23 юни 2013 г.

Средното разстояние в перигея между Луната и Земята е около 363 104 км, в апогея то е 405 696 км. Тази неделя в 11,32 ч. по Гринуич (14,32 ч. българско време) Луната ще се приближи до Земята на 356 991 км. В България това ще бъде през деня и няма да може да се види точният момент, но жителите на Далечния изток ще могат да се насладят на прекрасното зрелище.

Следващия път нашият спътник ще се окаже толкова близо до Земята на 10 август 2014 г., след това на 28 септември 2015 г., на 14 ноември 2016 г. и т.н.

Всъщност, независимо от хилядите километри, разликата няма да е толкова очевидна. Причината за това е огромното космическо разстояние. Суперлунието може да се наблюдава най-добре, когато земният спътник е разположен близо до хоризонта, на фона на сгради или дървета. Този феномен е получил наименованието „лунна илюзия”, тъй като ъгловият размер на Луната остава неизменен.

Ефектът се обяснява със свойствата на нашето зрение, например с компенсация на перспективните изкривявания, възникващи поради особеността да възприемаме небесния купол като плоскост. Но повечето изследователи се придържат към теорията на относителния размер, нагледно демонстриран от Херман Ебингхаус.

Късметлиите, които се озоват в нужното време и на нужното място, ще могат да видят на 23 юни най-голямата за годината Луна.

Още интересни статии четете в megavselena.com