Планираните промени в Семейния кодекс, според които се планира за бъде въведено т.нар. "споделено родителство" предизвика широк обществен интерес и реакция. Промените вече минаха на първо четене с подкрепата на депутатите от ГЕРБ, Възраждане и ИТН. Привържениците на промените изтъкват като основен довод за тях т. нар. "Синдром на родителското отчуждение", въведен от психолога Ричард Гарднър и наложил се в американската, австралийската и европейска практика преди години. В днешно време концепцията и възприятието за синдрома търпят съществени промени, заради установени пропуски и доказани случаи (съгласно доклад на ООН) на прикриване на домашното насилие.
На 27 март 2025 г. Actualno.com публикува статия със заглавие: Подкрепял педофилията: Бащата на "Синдрома на родителското отчуждение" и бъдещето на Семейния кодекс в България (ВИДЕО, ДОКУМЕНТИ). Материалът предизвика отзвук и г-н Николай Ляков, член на Съвета на основателите на "Гласът на Бащите", изпрати писмо до редакцията, с което оспорва определени елементи и твърдения от статията.
Това ни накара да погледнем още по-задълбочено трудовете на Ричард Гарднър и да отговорим на коментара на г-н Ляков, по точките, както той самият ги е представил.
Още: За и против промените за споделеното родителство: Говори съвносител на проекта
Снимка: iStock
1. Концепцията зад "Синдрома на родителското отчуждение" (СРО)
Според г-н Ляков, д-р Ричард Гарднър е формулирал тази концепция през 1980-те години, за да опише случаите, при които в съдебни спорове за попечителство единият родител (обикновено при високи конфликти) манипулира детето, което постепенно отчуждава отношенията му с другия родител. В книгата си "Sex Abuse Hysteria – Salem Witch Trials Revisited" (1991 г.) Гарднър анализира как обществени паники, медийните сензации и неправилно проведените психологически интервенции водят до разпадане на семейните връзки и фалшиви обвинения в сексуално насилие. Той разглежда и паралелите със Салемските процеси за лов на вещици, за да илюстрира колко лесно може масовата истерия да нарани невинни хора. Г-н Ляков защитава следната позиция: Напълно крайно е да се твърди, че в тази книга авторът оправдава педофилията – това е грубо изопачаване на съдържанието. Целта на трудовете на Гарднър е да признае опасностите от необосновани обвинения и да привлече вниманието към нуждата от обективност при оценката на семейните конфликти.
Споделено родителство не на всяка цена: Протест против узаконяване на токсични отношения
Проучването на Actualno.com: През годините редица учени са отправяли критика, относно научността в трудовете на Гарднър. Според проф. Робърт Емери "идеите на Гарднър не отговарят дори на минимални научни стандарти" (Emery, R. (2005). Parental Alienation Syndrome – Proponents Bear the Burden of Proof. Family Court Review, 43(1), pp. 8-15.) и "клиничният опит, включително изследванията на случаи, не доказва нищо" (пак там). Още по-категоричен в оценката си е бившият президент на Американската психиатрична асоциация Пол Финк: "СРО като научна теория е критикуван от легитимни изследователи в цялата страна. Съден единствено по неговите заслуги, д-р Гарднър трябва да бъде доста жалка бележка под линия или пример за лоши научни стандарти" (Bruch, C. (2001). Parental Alienation Syndrome and Parental Alienation: Getting It Wrong in Child Custody Cases. Family Law Quarterly, 35(3). Изследване на Bow, Gould & Flens (2009) с участието на 448 респонденти, работещи в областта на психичното здраве и правото, показва, че преобладаващото мнозинство сред тях възприема СРО по следния начин: СРО не е "синдром", няма достатъчно емпирични данни в негова подкрепа, не отговаря на Frey - стандарта за обща приемливост, както и на Daubert – стандарта, и поради това не е допустим в съда. O’Donohue et al. (O’Donohue, W., Benuto, L. T., & Bennett, N. (2016). Examining the validity of parental alienation syndrome. Journal of Child Custody, 13(2-3) твърдят, че по време на развод детето може да е повлияно негативно от поведението на родителя, но това не отговаря на презумпциите на Гарднър за СРО.
2. Промени в МКБ и натиск върху дефиницията на родителското отчуждение
Според г-н Ляков, "отчуждението от родител е включено в Международната класификация на болестите – МКБ-11 с код QE 52.00, като е дефинирано като "клинично значимо нарушение на отношенията с родителя. Първоначално дефиницията беше по-точна и конкретна, но по-късно е станало известно, че под натиска на определени организации терминът е бил редактиран. Сред тях се споменават влиятелни организации като Испанската асоциация на жените-съдии (Asociación de Mujeres Juezas de España) и други феминистки групи, подкрепящи позицията, че синдромът се използва предимно от мъже в съдебни дела, за да дискредитира оплакванията на жени или да ограничи представянето на техните твърдения за насилие. Тези натиски водят до размиване на яснотата на дефиницията, като се аргументира, че понятието трябва да бъде отменено или поне сериозно преосмислено. Този идеологически натиск не отчита сложността на семейната динамика и често пренебрегва нуждите на осъществяващите се механизми за защита на детето."
Проучване на Actualno.com: Позиция на Световната здравна организация (СЗО) по въпроса за "Синдрома на родителското отчуждение" може да се види на официалния сайт на организацията. "Целта на МКБ-11 е да осигури международно стандартизирана класификация за здравни диагнози, за преброяване на здравни събития и епизоди на контакт със здравни грижи за статистически цели. Глава 24 "Фактори, влияещи върху здравословното състояние или контакт със здравни служби" дава възможност за записване на обстоятелства или проблеми, които влияят върху здравословното състояние на отделно лице, но които сами по себе си не са заболяване или нараняване. Тази глава включва категорията "проблем във връзката между отглеждащ родител и дете". Съвсем наскоро бяха представени и първоначално одобрени предложения за включване на терминa "родителско отчуждение" като индексeн термин за "проблем в отношенията дете-отглеждащ". След онлайн коментар Медицинският и научен консултативен комитет на WHO-FIC препоръча пояснение, че включването на термин за целите на търсенето не означава одобрение от СЗО на термина или неговото използване. След това разяснение продължиха коментарите и въпросите относно злоупотребата с термина за подкопаване на доверието в единия родител, който твърди, че злоупотребата е причина за отказ на контакт и дори за криминализиране на тяхното поведение.
На първо четене депутатите одобриха важни промени за родителите в Семейния кодекс
Като има предвид гореизложеното, СЗО е прегледала щателно всички предоставени материали и счита, че:
- Отчуждението на родителите е въпрос, който се отнася до специфични случаи на съдебен контекст.
- Включването на термина в МКБ-11 няма да допринесе за здравната статистика.
- Няма основани на доказателства здравни интервенции специално за отчуждението от родителите.
В ситуации, в които лице, обозначено с този термин, се явява за здравни грижи, друго съдържание на ICD-11 е достатъчно, за да ръководи кодирането. Потребителите могат да класифицират случаите като "проблем в отношенията дете-отглеждащ". Поради това индексният термин "родителско отчуждение" е премахнат, както и паралелният индексен термин "родителско отчуждение".
За да бъде въведен в която и да било научна сфера даден термин, той трябва да отговаря на строги научни изисквания и критерии. Така през 2016 г. O’Donohue et al. (2016) поставят и важни от гледна точка на научната точност въпроси, на които д-р Гарднър не е успял да отговори:
- При какъв процент от разводите в действителност се наблюдава поведение, описано от СРО?
- По какви начини се проявява?
- Какъв е относителният дял на майките и бащите, демонстриращи такова поведение?
- Какво е действителното въздействие върху децата?
- Има ли някакви влияния, които смекчават това въздействие?
- Как всичко това може да бъде измерено и да се покажат причинно-следствени връзки?
- Ако се наблюдават такива въздействия, каква намеса може да бъде предприета – по отношение на упражняването на родителските права, на начина, по който са уредени посещенията, или пък с какви клинични интервенции това може да се промени?
Още: В тези битки няма победител: Над 100 000 деца у нас са жертва на родителско отчуждение
3. Влиянието на идеологиите и политическите лобита
По думите на г-н Ляков "опонентите на PAS (СРО - Синдром на родителско отчуждение) твърдят, че терминът се използва като инструмент в съдебните дела, за да се засили патриархалният натиск – като всяка майка, която обвинява съпруга си в насилие, бива означавана като лъжеща. Силно се изтъква, че тази "теория" е средство за пренебрегване на доказателства за насилие, връщайки вина и като санкция на жените. Твърденията, че с концепцията се цели "премахване на традиционния семеен модел", за да се даде приоритет на жителските алтернативни парадигми и да се подкопа ролята на бащата във възпитанието на децата, са част от агресивната реторика на някои представители на радикалния феминизъм и съдийски лобита. Реалността е, че сложността на семейните конфликти не може да бъде сведена до крайна опозиция между родителите, а всяка твърда и едностранчива позиция е опасна."
Още: Разтърсваща изповед за домашно насилие: Азис разказа за болезнените спомени от детството
Проучване на Actualno.com: Безспорно сложността на семейните конфликти трудно би могла да бъде обхваната от една дефиниция. Именно затова Walker, Brantley & Rigsbee (2004) отправят пет критики към СРО, които според тях го правят недопустим пред съда:
- Поведението, което СРО нарича "отчуждаващо", не винаги води до отчуждаване на детето от таргетирания родител.
- Дете, което проявява отхвърлящо и отчуждено поведение, може да има основателни причини да не желае да бъде с родителя поради неговия родителския стил или способности.
- Без да има отчуждаващо поведение от страна на единия родител, детето може да изрази към другия родител враждебно отношение, подобно на отчуждаването, единствено заради привързаността си към първия родител.
- Поведението на отчужденото дете може да бъде временна реакция на продължителен и труден развод, а не отделен синдром.
- Концепцията се прилага главно за майките като отчуждители и за бащите като таргетирани родители, без да използва ясен анализ на половите роли.
Pepiton, Alvis, Allen & Logid (2012) също критикуват теорията за СРО за липсата на представителни изследвания, които да я подкрепят: "...случаи и мнения се представят като изследователски и научни доказателства, а историите се представят като проучвания" (с. 244).
Още: На първо четене депутатите одобриха важни промени за родителите в Семейния кодекс
Още: Децата се нуждаят и от мама, и от тате: говори основателя на фондация "За споделено родителство"
Трагичният случай на Нейтън Грико – факти и интерпретации
Г-н Ляков коментира и следното: "В статията си посочвате и трагичния случай с 16-годишния Нейтън Грико от Питсбърг, като доказателство, че експертната намеса на Гарднър (с използването на т.нар. "threat therapy") е довела до непропорционални мерки и съдебна политика. Да, действително има медийни публикации – например статия на Андрю Гъмбел в The Independent от 2003 г. – които описват този въпрос, но фактите са много по-сложни, отколкото вашата статия представя.
- Гарднър е бил нает като експерт и е дал своите професионални оценки, които биват интерпретирани от критиците му като крайно и манипулативно третиране на ситуацията.
- Терминът "threat therapy" е въведен от неговите опоненти и никога не е бил използван от самия Гарднър, който предпочита да говори за "силни увещания" (strong exhortation).
- Твърдението, че ако детето не проявява уважение към баща си – майката ще влезе в затвор – е напълно неосновано и не е подкрепено с официални съдебни решения.
- Самоубийството на Нейтън е резултат от множество фактори и не може да бъде сведено до единствено приноса на експертна интервенция. Използването му като доказателство за клеветнически твърдения срещу Гарднър е проявление на ясна пристрастност и манипулация".
Историята на Нейтън е разказана в статия за изданието Independent.co.uk през 2013 г. и до момента описаните факти в нея не са редактирани - Actualno.com я цитира с активен линк, който препраща към нея.
Проучване на Actualno.com: Историята с Нейтън не е единственият скандал в кариерата на Гарднър. В автореферата на д-р Георги Станков "Капанът "Синдром на родителското отчуждение" - между науката и идеологията", е описан случай, в който "д-р Гарднър нарушава професионалната етика на лекар и съдебен експерт. През 80-те години на XX век той се представя на колежката си д-р Джойс Уолъс и я подвежда, че ще помогне на нея и на бившия ѝ съпруг да уредят отношенията си при съдебен спор за упражняването на родителските права над дъщеря им. Гарднър в своите показания пред съда признава способността на Уолъс да се грижи за 9-годишната си дъщеря, но въпреки това препоръчва промяна на местоживеенето на детето от майката при бащата. Според Уолъс, след това тя разговаря с Гарднър, който заявява, че e време мъжете да получават правото на местоживеене на децата и че нейният случай ще бъде неговият образец. Впоследствие Уолъс разкрива, че Гарднър е нает от бившия ѝ съпруг и работи в негова полза, а искът му за промяна на режима за упражняване на родителските права е отхвърлен. През 1988г. д-р Уолъс осъжда д-р Гарднър да ѝ плати обезщетение в размер на 25 000 долара (Wood, 1994)."
Финансови интереси
Описани са и случаи, в които синдромът, наложен от д-р Гарднър, му служи като търговски продукт, допълва още д-р Станчев: "Той рекламира своята работа като съдебен експерт, предлага курсове, продава книги, получава референции от организации на бащи (доколкото делата, по които се свидетелства, се водят между бивши съпрузи и съпрузи и правата обикновено се дават на майките, организациите на бащите са голям потенциален пазар) (Bruch, с. 534 - 535). Представянето на СРО като научен факт от страна на неговия създател повишава шансовете му да намира клиенти като водещ експерт по СРО. Ето защо той е финансово заинтересован, което един съдия отчита веднъж (Hoult, 2006).
Още: Грижи и обич и от двамата родители след развод: Бащи излизат на протест в Пловдив
Интерпретиране на цитати
В края на писмото си г-н Ляков коментира приведените в статията Бащата на "Синдрома на родителското отчуждение" и бъдещето на Семейния кодекс в България (ВИДЕО, ДОКУМЕНТИ) цитати. Според него те са извадени извън контекста.
"There is a bit of pedophilia in every one of us." (Източник: Gardner, R.A. (1991). Sex Abuse Hysteria: Salem Witch Trials Revisited. p. 118)
Пълният контекст според г-н Ляков: "В оригиналния текст Гарднър разглежда историческата и културната роля на различни форми на сексуално поведение, като се опитва да покаже, че по различно време и в различни културни контексти практики, които днес се считат за паталогични или девиантни, са били по-разпространени и дори считани за нормални. С тази фраза той не поставя акцент върху "одобряването" на педофилията, а по-скоро показва, че обществата в миналото са имали по-различна перспектива върху човешката сексуалност. Такава констатация има за цел да подчертае, че много от нашите сегашни табута и морални стандарти се оформят исторически и могат да се окажат произволни при определени културни и еволюционни условия.
Така, когато възприемате отделна извадка като тази, е важно да се вземе предвид дискусията, която обгръща целия пасаж. Вместо да се приема като оправдаване на педофилията, пълният контекст показва, че Гарднър се опитва да анализира начините, по които обществото реагира на твърдения за сексуално насилие и да постави под въпрос абсолютността на модерните морални категории. Това е опит да се разбере колко еволюционна и социална е променлива човешката сексуалност, а не насърчаване на поведението, което днес е абсолютно неприемливо. Този пример показва как отделна фраза може да бъде изваденa от контекста си и да бъде интерпретирана погрешно, ако не се гледа в рамките на по-широката аргументация, която авторът е представил в книгата си".
"Pedophilia has been considered the norm by the vast majority of individuals in the history of the world.“ (Източник: Gardner, R.A. (1992). True and False Accusations of Child Sex Abuse. pp. 592–593). Според г-н Ляков възприемана самостоятелно тази фраза може да бъде интерпретирана като насърчение или одобрение на педофилията, но пълният контекст по негови думи е следният: "В текста Гарднър разглежда историческите и културни различия в приемането на различни форми на сексуално поведение. Той посочва, че в някои древни култури, определени форми на сексуални активности, които днес считаме за девиантни, са били част от нормалния социален ред. Целта на това изказване е да покаже, че моралните стандарти се развиват във времето и не винаги са универсални. Гарднър не оправдава съвременните педофилски практики, а подчертава историческия контекст, в който поведението, възприемано днес като неприемливо, е имало друго значение в миналото."
Да търпят побои и да им целуват краката - съвети към жените на руските войници (ВИДЕО)
"It is because our society overreacts to [pedophilia] that children suffer.“ (Източник: Gardner, R.A. (1992). True and False Accusations of Child Sex Abuse. pp. 594–595) Позицията на г-н Ляков: На пръв поглед тази фраза може да се възприеме като намаляване на сериозността на педофилията чрез обвиняване на обществото, че преувеличава проблема. Пълният контекст, според г-н Ляков, се състои в това: "В пълния текст Гарднър дискутира влиянието на прекомерната обществена и съдебна реакция върху обвиненията за сексуално насилие над деца. Той аргументира, че хиперемоционалните и непроверени обвинения водят до създаване на морална паника, която в крайна сметка уврежда както децата, така и семействата, защото съдиите и експертите може да вземат решения, базирани на жалби, а не на обективни доказателства. Фразата подчертава, че динамиката на обществения страх и реагиране може да допринесе за допълнителни страдания на децата – точно обратното от това, че педофилията се одобрява. Разговорът е насочен към критиката на начините, по които се борави с обвиненията, а не към оправдаване на насилието."
Още: Домашно насилие на Великден: Мъж влачи жена си за косата около трапезата
Няма две мнения за педофилията
Бележки от Actualno.com: Темата за педофилията е отблъскваща, шокираща, еднозначно, предизвикваща отрицание и отвращение. Затова и всеки намек или опит за нейното валидиране предизвиква силно отрицателни мисли и емоции у всеки здравомислещ човек с морални ценности и принципи. Когато липсва категорично осъдителният тон и се долавя внушението, че педофилията не е чак толкова лошо нещо от човек, въз основа на чиито идеи се прави опит да се предприемат законодателни промени, засягащи деца, това изисква особено внимание и подход с максимална отговорност. Прочитайки внимателно и анализирайки разсъжденията на Гарднър в книгата му "True and false accusation of child sex abuse" (1992) човек се замисля дали той не опитва да внуши, че педофилията е била "нормално" явление, обяснявайки го с историческа предразположеност. Още в увода към книгата си той говори за "преувеличена реакция" към явлението. Отново в същата книга д-р Гарднър подчертава, че обществото реагира "прекалено остро" на детското страдание.
Още: В тези битки няма победител: Над 100 000 деца у нас са жертва на родителско отчуждение
Още: ГЕРБ и ПП-ДБ внасят законови промени, свързани със споделеното родителство
Гарднър насочва и вниманието към причината за страданието на детето, но не акта на насилие, което то е преживяло, а реакцията на обществото: "Именно защото обществото ни реагира прекалено остро, децата страдат". И още по-сериозен повод да се замислим над мотивите на Гарднър се крие в продължението на това изречение "If our society did not overreact to it, it is far less likely that children would suffer - especially if the sexual encounter has not been coercive, sadistic, or brutal (sometimes the case and sometimes not).". "Ако обществото ни не реагираше прекалено остро на това, е много по-малко вероятно децата да страдат - особено ако сексуалният контакт не е бил насилствен, садистичен или брутален (понякога е така, а понякога не)". Значи ли това, че бащата на Синдрома на родителското отчуждение допуска, че секс между дете и възрастен, недай Боже родител, е допустим?
Още: Децата се нуждаят и от мама, и от тате: говори основателя на фондация "За споделено родителство"
Интересна е и логиката на Гарднър, според която педофилите трябва да се сдържат преди всичко заради "драконовските" мерки, които се предприемат срещу тях (а не заради страданието на другите, което причиняват.) На кого съчувства Гарднър?
ГЕРБ и ПП-ДБ внасят законови промени, свързани със споделеното родителство
"Опитът ми показва, че съдилищата и службите за закрила на детето са склонни да бъдат прекалено ревностни и предпазливи по отношение на отстраняването на хора от домовете, когато има твърдение за сексуално насилие. Обикновено или бащата, или детето се отстраняват прибързано от дома, често само с минимални доказателства, че е извършено сексуално насилие. Често се обръща малко внимание на опустошителните последици от тези маневри върху семейната стабилност. Тези хора (които притежават голяма власт) често работят на принципа: "Ако има някакъв риск от сексуално насилие, без значение колко малък, без значение колко отдалечен е той, ние трябва ревностно да защитим детето от извършителя, а разпадането на семейната единица е малка цена, която трябва да се плати, когато човек сравни вредните последици от такова разрушаване с опустошителните последици от по-нататъшно насилие", казва още Гарднър.
"На по-големите деца може да се помогне да разберат, че сексуалните контакти между възрастен и дете не се считат навсякъде за укорими действия. Може да им се разкаже за други общества, в които такова поведение е било и продължава да бъде смятано за нормално. Може да им се помогне да оценят мъдростта на Хамлет от Шекспир, който казва: "Нищо не е добро или лошо само по себе си — мисълта го прави такова." В такива разговори трябва да се помогне на детето да разбере, че в нашето общество съществува прекалено наказателно и моралистично отношение към сексуалните контакти между възрастни и деца. Не бива читателят да прави заключението, че одобрявам сексуалните контакти между възрастен и дете: вярвам, че това все още е форма на експлоатация, но не такава, която трябва да бъде третирана толкова строго, както се прави в нашето общество", казва още Гарднър.
Изразяването на грижа за бащата-педофил и неговият "лош късмет" буди недоумение и в следващия цитат: "Що се отнася до чувствата му към себе си, трябва да му се помогне да заеме позицията, че той, подобно на детето, което е малтретирал, е „по-скоро за съжаление, отколкото за презиране“... Той е имал известен лош късмет по отношение на преживяванията в ранното детство, които са допринесли за развитието на неговата педофилия. Той е имал и лош късмет по отношение на мястото и времето, в което се е родил, по отношение на социалните нагласи към педофилията."
В своя автореферат "Капанът "Синдром на родителското отчуждение" - между науката и идеологията" д-р Георги Станков отбелязва, че "в голяма част от случаите, по които работи д-р Гарднър, са спорове за упражняване на родителските права, в които се изказват обвинения за сексуална злоупотреба от страна на единия родител спрямо детето. Дори първото описание на СРО като особено психично разстройство е в статията "The Parental Alienation Syndrome and the Differentiation between Fabricated and Genuine Child Sex Abuse" от 1987 г. (Sperry, 2006). Предположението му е, че майките често подтикват децата да правят фалшиви обвинения в сексуално насилие срещу бащите си, които се използват за оправдаване на нежеланието им да прекарват време с тези бащи (Clarkson & Clarkson, 2008). В тази връзка д-р Гарднър създава собствени инструменти за идентифициране на сексуално насилие и те стават основните му средства за доказване на СРО."
Въпреки ограничителната заповед: Мъж запали колата на бившата си жена
Всеки може да интерпретира думите на някого по свой начин, но може би най-точният компас за допустимост е, когато мине през личния опит. "На чужд гръб и сто тояги са малко", гласи народната мъдрост, но до себе си бихте ли допуснали човек със сходни убеждения и дали не трябва да сме по-подозрителни към "продуктите" на неговата "научна" дейност? В некролога на Гарднър, публикуван от The New York Times, се отбелязва, че теорията на Гарднър за "Синдрома на родителското отчуждение" "предизвика яростна опозиция от някои специалисти по психично здраве, експерти по малтретиране на деца и адвокати. Критиците твърдят, че тя няма научна основа, отбелязвайки, че Американската психиатрична асоциация и Американската медицинска асоциация не са я признали за синдром", както и че е предубедена срещу жените, тъй като твърденията за малтретиране обикновено са насочени към бащите и че се използва като оръжие от адвокати, които се стремят да подкопаят доверието на съда в майката. Няколко дни след кончината му от изданието правят и уточнението, че позицията му на професор в Колумбийския университет е невярно посочена и че той е бил клиничен професор по психиатрия в отделението по детска и юношеска психиатрия – неплатен доброволец – а не професор по детска психиатрия.
Дете издъхна пред очите на майка си след задавяне, двамата са пострадали при домашно насилие
