X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

БНТ и БНР все по-обществени или все по-държавни?

1369
БНТ и БНР все по-обществени или все по-държавни?
Снимка: iStock/Guliver
Очакваният с трепет в медийните среди Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ) вече е публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 18 ноември.

Защо, ще се запитате, трябва да ви занимаваме с него при положение, че БНТ далеч не е най-предпочитаната телевизия в България, а БНР има сравнително висока слушаемост просто защото има само едно частно национално радио като конкурент, а в родината ни все още има немалко кътчета, където се хваща само БНР. Занимаваме ви с полуобществените БНР и БНТ по простата причина, че те ви бъркат в джоба. Независимо дали ги гледате или слушате, те се издържат от парите на българските данъкоплатци, сиреч от нашите пари. И ако някой има право да претендира за качеството на медийните услуги, които предлагат, това сме тъкмо ние, българските граждани. А доколко имаме думата? А доколко ще имаме думата, след като ЗРТ се промени? На тези въпроси ще потърсим отговор, прочели вече поднесения за обществено обсъждане норматив, мотивите към него, че и доклада на вносителя – министъра на културата Боил Банов.

Свободно ползване на сигнал за откритите заседания предоставя БНТ на НС

БНТ вече предоставя на Народното събрание безвъзмездно ползване на сигнала за откритите заседания, които се излъчват в реално време на ...

Но преди това едно кратко напомняне.

Кой поръчва музиката?

Бюджетът на БНТ за 2020 г. е 70 907 100 лв., за 2019 г. е бил 67 730 000 лв., а собствените й приходи за миналата година са 6 058 000 лв. Бюджетът на БНР за 2020 г. е почти 47 440 000 лв., за 2019 г. е бил 44 994 000 лв., а собствените му приходи - 1 832 413 лв. Както забелязвате, сумите не са малки и са над 10 пъти по-високи от собствените приходи на двете медии. Положението им на държавно дотирани е несравнимо с това на частните медии, които разчитат само на собствени приходи или на това да ги придобие и дотира някой олигарх. Така значи – частните електронни медии у нас са зависими от този, който дава парите. В техния случай от собственика и рекламодателя. А от кого са зависими тогава обществените по замисъл? От този, който дава парите? От българския данъкоплатец, респективно от българското общество? Ако попитате ръководствата и персонала на БНТ и БНР, те веднага ще се ударят в гърдите и ще кажат гръмко „ДА“. Добре, приемаме това, но защо тогава повечето български граждани не припознават в тях любимите си медии? Може би един от отговорите е в качеството на медийните услуги, а другият се крие именно в пътя на парите. За да стигнат от данъкоплатеца до медиите, парите трябва да минат през държавата, респективно през политиците. БНТ и БНР се финансират от държавния бюджет. Парламентът одобрява сумата. В ремонтирания закон е същото, но по малко по-друг начин. А който дава парите, той поръчва музиката, нали така?

Сега, уж да не бъде така, пък и защото Европейският съюз пак искал нещо от нас, законът щял да се промени. С нарочни постулати в него щяла да се формулира „обществената функция“ на БНТ и БНР, та медийната услуга да се доближи максимално до нея и затова да се давали парите. Ето част от тях: те трябва да осигуряват медийни услуги за всички граждани, да създават и разпространяват висококачествена журналистика чрез плурализъм, да съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, да отделят специално внимание на децата и т.н. Да напомним, че обществените функции са дефинирани с малко по-малко думи и в сега действащия закон, а задължението да ги изпълняват е заложено в програмните им лицензии.

Кой ще контролира?

Рашидов предложи 5-годишен мандат за шефовете на БНТ и БНР

Мандатът на генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия да се увеличи от 3 на 5 години. То...

И двете медии щели да се отчитат публично пред Съвета за електронни медии (СЕМ). Да кажем, че и сега БНР и БНТ се отчитат на няколко месеца пред СЕМ. Сега щяло да има публичен отчет за всяка изминала година. Отчетите ще се публикуват на интернет страниците на двете медии и на страницата на СЕМ.

По новия закон обществените медии ще са длъжни да предоставят подробен отчет за източниците и размера на всички приходи, свързани с обществената си мисия, както и за приходите от финансиране на други дейности до 28 февруари на текущата година. Отчетът трябва да съдържа и нетните разходи от извършване на обществената услуга.

СЕМ от своя страна всяка година също ще подготвя и отчети за изпълнение на мисията на обществената услуга от страна на БНТ и БНР, които също ще са публични.Само да кажем, че СЕМ и сега се отчита и се обяснява на депутатите с посредничеството на парламентарната комисия по култура и медии. И да напомним, че СЕМ се избира от парламента и от президента по квоти. Това положение остава и в ремонтирания закон.Остава и възможността за политически зависимости в регулатора. В СЕМ няма гражданска квота, а само две политически.

И още - сред медийните услуги на обществените оператори са включени и предоставяните в интернет среда. СЕМ ще упражнява надзор и върху тях. Този контрол на съвета обаче не се отнася другите доставчици на медийни услуги. Остава въпросът доколко е редно да има каквато и да е форма на надзор и регулация в интернет.

Кой ще дава парите?

БНТ и БНР отчитат публично средствата си

БНР и БНТ да отчитат парите си публично пред Съвета за електронни медии за всяка изминала година. Това предвижда промяна на Закона за р...

Нека да припомним замисъла на така и непроработилия фонд „Радио и телевизия“. През него, без толкова тясна зависимост от държавата, обществените медии трябваше да се финансират по някакъв начин. Този начин така и не се намери. Не беше приета такса електромер, нито такса „телевизор“ и фондът така и не проработи. Не се случи така, че в него да има средства, за които да кандидатстват и частни медии за финансиране на обществени проекти и програми. Не се измисли и формата за обществен контрол над фонда. Така или иначе фондът повече от 20 години беше саботиран от политиците, а финансовата зависимост на БНТ и БНР от държавата си остана.

Сега промяната на медийния закон предвижда финансирането на обществените медии да се прави по нова методика, според която ще се дават пари за дейностите им по обществената им мисия. Така то ще бъде приведено в съответствие с правилата на държавната помощ, каквото е и европейското изискване. В противен случай е възможно Европейската комисия да поиска възстановяване на държавната помощ от страна на получателя, което включва и лихва. Не че вероятността това да се случи е малка.

На практика промените в ЗРТ отменят разпоредбите за функционирането на фонд "Радио и телевизия".

Новият закон ще отмени и принципа за определянето на субсидията на базата на норматив за час програма. В момента един час програма в БНТ се оценява на 1844 лв., а в БНР - 443 лв. Остойностяването на час програма, ако се прави реално в съответствие с пазарните условия и финансовата ситуация, е обективен критерий за финансиране. На практика сега го няма. Сега себестойността на медийния продукт ще става по едни абстрактно формулирани критерии за изпълнение на обществена функция. Те ще бъдат отразени в променените лицензии на БНТ и БНР, които ще бъдат вечни, не срочни, както беше досега. Какво от това, че и те ще бъдат публикувани на интернет страниците на двете медии. Човек не може да не се запита как се остойностяват добри пожелания и има ли сериозен финансист, който може да го направи?

И кой ще дава парите на БНТ и БНР? Отново държавата по неясно какви критерии. Уви, остава подозрението, че политико-икономическите зависимости на двете медии и на регулатора СЕМ ще останат непоклатими и дори ще се задълбочат. За малкото останали зрители и слушатели на двете медии политическото кадруване при избора на ръководства и намесата на силните на деня в редакционното съдържание остават очевидни и гръмки.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално