Почти всеки втори българин или 46% смята, че "един шамар" понякога е приемлив начин за възпитание на дете, а 57% посочват, че агресивното поведение се възприема като пряк път към придобиване на авторитет и социален статус. В същото време 96% от българите определят агресията като сериозен обществен проблем, а 86% са на мнение, че тя се е увеличила през последните три години.
ОЩЕ: Дания разрешава на учителите да използват "физическа сила" в класните стаи
Това показват данните от национално представително социологическо изследване на агенция „Тренд“, проведено по инициатива, възлагане и финансиране на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“. То е проведено в периода 5 - 11 септември 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани чрез преки лични интервюта.
Агресията като източник на авторитет
Сред основните катализатори за повтарящи се прояви на насилие анкетираните открояват употребата на алкохол и наркотици (64%), стремежа към авторитет (57%), нормализирането на агресивното поведение (54%) и усещането за липса на последствия (53%).
"Над половината българи виждат в агресията начин за придобиване на статус. Това е опасен сигнал за ценностите, които формираме, и за примера, който даваме на децата си", заяви Калина Крумова, председател на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите". Тя подчерта, че агресията присъства навсякъде — в ежедневното общуване, отношението към децата, конфликтите между възрастните и поведението на пътя.
Агресията на пътя
Проучването показва, че насилието влияе пряко върху качеството на живот и поведението на гражданите. Всеки четвърти българин (26%) е бил обект на агресия на пътя през последните три години, а 48% са ставали свидетели на подобни прояви през последната година.
ОЩЕ: Сензационен език и интимизация: Как българските медии отразяват насилието над жени и деца
Освен това 35% от анкетираните признават, че през последната година са избягвали определени места, ситуации или часове от денонощието от страх за сигурността си. Данните разкриват още, че 52% от хората не подават сигнали и не съдействат като свидетели именно поради страх за себе си и своите близки.
Предложения за конкретни действия
Въз основа на данните от проучването, от Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите" предложиха конкретни мерки, които да бъдат разгледани от компетентните държавни институции и парламентарните комисии:
Училищна превенция: Въвеждане на системни програми срещу агресията и дигиталните зависимости, както и практически обучения за родители.
Психологическа подкрепа: Разширяване на достъпа до специализирана помощ и подкрепа за семейства в риск.
Институционална защита: Подобряване на механизмите на МВР и Министерството на правосъдието за подаване на сигнали, защита на свидетелите и ефективно санкциониране.
Обществена ангажираност: По-активно участие на медиите и партньорство между институциите и гражданския сектор.
"Агресията е огледало на обществото ни. И отговорността за отражението е наша", обобщават от организацията в призив за дългосрочни и категорични промени.
