Новините, свързани с домашното насилие и насилие на деца, за съжаление за част от всекидневието. Обществото ни реагира остро, но дали вниква в същността на проблема, който води до случаите, в които жени и деца стават жертва на агресорите? От особено значение е и ролята на медиите, които отразяват конкретните случаи. Оказва се, че и там има специфика. Българските медии отразяват домашното насилие и насилието над деца предимно като инцидент, а не като обществен проблем.
Стряскащи данни за насилието у нас: Защо жертвите търпят и къде е държавата? (ВИДЕО)
Медийни практики
Докладът показва съществени разлики в медийното отразяване на случая „Петрохан“ в сравнение с всички останали 10 анализирани случаи София, 17 септември 2026 г. — Фондация „Будителките" представи резултатите от ново изследване на медийните практики в България, чрез които електронните, печатните и ефирните медии отразяват случаите на домашно насилие и насилие над деца. Докладът е изработен от компанията за медиен анализ Sensika по поръчка на Фондация „Будителките" и с финансовата подкрепа на Фондация „Лъчезар Цоцорков".
Още: Остригал косата ѝ и гасил цигара по лицето ѝ: Жестоко насилие в Монтанско
Изследването обхваща период от шест месеца — 1 декември 2025 г. до 31 май 2026 г. — и анализира близо 42 000 публикации в българските електронни медии, както и над 750 материала в печатни и ефирни издания, свързани с най-широко отразените случаи на домашно насилие и насилие над деца през периода.
Анализ на случаите
Освен общите данни за темата, докладът включва и задълбочен анализ на десет конкретни казуса от периода — съдебните процеси за убийствата на Евгения Владимирова, Пейо Пеев и Анита Димитрова, случаите с мъж, запалил партньорката си в Ситово, и мъж в Първомай, за когото близките предполагат сходно деяние, скритите камери в софийското 138-о училище „Проф. Васил Златарски", неглижираното дете в Ямбол, самоубийството на Билгин Алишев в с. Нова махала, нападението на Петко Топурски в столичния квартал „Подуяне" и обвинението в блудство срещу пловдивски учител. Изследването предлага и отделен разбор на случая около хижа „Петрохан" и връх Околчица, основно в аспекта на данните за насилие над непълнолетно лице.
Основни изводи
Данните показват, че темите за домашното насилие и насилието над деца имат устойчиво присъствие в българските медии — за периода са регистрирани над 20 000 публикации по всяка от двете теми. Изследването отчита добри практики в българските медии — легитимните издания остават водещи по обем на отразяването и по двете теми, отделни материали успяват да свържат конкретни случаи с необходимостта от законодателни и институционални реформи, а при случая със 138-о училище редица медии редовно канят психолози и специалисти по детско развитие, за да поставят темата в правилния експертен контекст.
Популярни личности застават зад каузата за превенция на агресията сред децата
Тенценции
В същото време изследването установява следните устойчиви тенденции в начина, по който тези теми се разработват журналистически:
Фокус върху инцидента, а не върху системния проблем. Над 92% от материалите разглеждат конкретния случай изолирано. Показателен пример е съдебният процес за убийството на Евгения Владимирова, който сам по себе си генерира 703 статии — над два пъти повече от следващия по обем казус — но остава почти изцяло затворен в рамките на процесуалния развой, вместо да отвори по-широк разговор за наказателните политики и правораздаването в България.
Още: Алкохол и футбол: Ръст на домашното насилие във Великобритания по време на Световното по футбол
Сензационен език. Повече от половината заглавия (56.92%) използват емоционално натоварена или кликбейт стилистика — практика, разпространена не само в таблоидните, но и в утвърдените медии. Сред примерите, посочени в доклада, са заглавия като „ДА НАСТРЪХНЕШ! 3-годишно увисна от парапет на осмия етаж в Ямбол" и „Кървава зловеща трагедия: Мъж намушка децата си в София", „Баща кла синовете си в "Подуяне", по-големият е починал“, „Како, бързо ела, горя, изгорях!“
Популярни личности застават зад каузата за превенция на агресията сред децата
Разкриване на самоличност и интимизация. Близо 29% от публикациите разкриват — пряко или косвено — самоличността на пострадалите. При случая с Евгения Владимирова 93% от материалите използват т.нар. „интимизация" — говорят за пострадалата само с малкото ѝ име, а 62% от заглавията изобщо не споменават фамилията ѝ. При случая с жена, загинала при пожар в Първомай, фамилното име отсъства напълно от почти всички публикации. Особено тревожен е случаят с Петко Топурски, при който около 5.5% от статиите разкриват по име и непълнолетната му дъщеря, а споменаването на квартала, в който живее семейството, прави идентификацията ѝ още по-конкретна — единственият регистриран в изследването случай на разкрита самоличност на малолетно лице.
Насилието над деца в България: Всяко трето дете у нас е било жертва на агресия
Стигматизиращи детайли, ирелевантни за случая. Отразяването на самоубийството на 18-годишния Билгин Алишев от с. Нова махала, след твърдения на близки за системен тормоз в училище, е показателен пример за практика, която докладът определя като проблемна: част от медиите многократно подчертават етническия и религиозния състав на населеното място, детайл без каквато и да е връзка със случая, но с потенциал да стигматизира цяла общност.
Политизация и надмощие на таблоидни източници при случай с висок обществен отзвук. Случаят около хижа „Петрохан" и връх Околчица — свързан със смъртта на 15- годишно момче и поредица от твърдения за сектантски практики и сексуални престъпления срещу непълнолетни — е разгледан отделно в доклада поради изключителния си обхват и обществен отзвук. Той е отразен основно от таблоидни медии (40.04% от публикациите по случая, срещу 26.69% от легитимни източници) — обратно на общата тенденция за темата за насилие над деца, където легитимните медии обичайно доминират. Дезинформационни източници публикуват близо три пъти по-голям дял съдържание по този казус (5.17%), отколкото средно за темата (1.86%). Публикациите, споменаващи политици или партии, достигат 33.89% от отразяването на случая — многократно над средното за представителната извадка — като голяма част от тях функционират като аргумент в партийни обвинения, а не като принос към разговора за институционална отговорност.
Още: Държавата, общините и грижата за децата в риск: Говори проф. Нели Петрова-Димитрова (ВИДЕО)
Почти пълно отсъствие на насоки за търсене на помощ. Само 0.42% от публикациите — под един на всеки двеста материала — посочват конкретен начин за подаване на сигнал или търсене на подкрепа. Единственият казус от извадката, при който изобщо се споменава как може да се потърси помощ, е случаят с Билгин Алишев; при случаите на домашно насилие такава информация напълно липсва.
Институционалният глас доминира за сметка на експертния. Официалните позиции на институциите присъстват в над 42% от материалите, позоваващи се на източници. Изключение прави отразяването на случая със скритите камери в софийското 138-о училище, където отделни медии канят психолози и специалисти по детско развитие — модел, който доклада отчита като добра практика.
Защо това има значение?
„Начинът, по който медиите разказват за насилието, влияе пряко върху това дали пострадалите ще потърсят помощ, и върху общественото разбиране за домашното насилие като обществен, а не като частен проблем, коментира Левена Лазарова, изпълнителен директор на Фондация „Будителките“ - Изследването показва, че медийният интерес към темата не е проблем сам по себе си — проблем е, когато информативната функция на журналистиката отстъпва пред зрелищността, а конкретният случай остава откъснат от разговора за превенция, подкрепа и отговорност. В същото време голяма част от медиите демонстрират добросъвестност и етично отношение – практики, които ние трябва да подкрепим."
Още: Насилието над жени: Адв. Анелия Йончева обяснява пропуските в държавата (ВИДЕО)
Изследването
Пълният доклад „Как българските медии отразяват случаите на домашно насилие и насилие срещу деца в България?" е достъпен на https://www.thewakeupfoundation.org/bg/posts/how-the-media-reports-abuse-bulgaria. За изследването си Sensika използва собствена платформа за медиен мониторинг, обхващаща 14 174 новинарски страници и блогове, 66 вестника и списания, 14 телевизионни канала и 2 радиостанции. Докладът съчетава количествен преглед на публикациите по темата със задълбочен качествен анализ на десет представителни казуса от периода, както и отделен разбор на случая около хижа „Петрохан".
За Фондация „Будителките"
Още: Англия и Уелс ожесточават наказанието за насилие над жени
Фондация „Будителките" е гражданска организация, основана през 2022 г., която работи за общество, в което домашното насилие е недопустимо, а правата на жените са гарантирани. Фондацията координира Коалиция „Заедно срещу насилието" — мрежа от над 40 организации — и управлява Facebook групата „Не си сама", най-голямата, активна общност за пострадали от насилие в България, с над 11 000 членове.
Заради домашно насилие: Българин е задържан във Виена
