Недоволство и възмущение относно позицията за Македония

„Затова aз одобрих и подписах подписката срещу ревизия на българската позиция за европейско членство на Македония. За мен България трябва да има много ясна и категорична позиция спрямо Македония по отношение на нейното членство в Европейския съюз. Това означава, че преди ние да дадем категорично съгласие Македония да влезе в ЕС, тя трябва да изпълни редица условия”, добави Каракачанов. Според него, трябва да бъде подписан договор, който да гарантира, че Македония няма да предявява претенции към България.

Интелектуалци, историци и общественици против промяната на българската позиция за Македония

Интелектуалци, историци и общественици изпратиха обръщение до президента Росен Плевнелиев, председателя на парламента Михаил Миков, пр...

Прочети повече

„Откакто съществува държавата Република Македония, те предявяват претенции за някакво македонско малцинство, настояват т.нар. македонско малцинство, т.е. населението в Благоевградска област, да учи техния македонски език, който е измислен през 1946 година. Те фалшифицират българската история, унищожават на територията на Македония всички паметници на българското културно и историческо наследство и продължават да водят антибългарска политика не само чрез медиите, но и преследват всички онези граждани на Република Македония, които изявяват българско национално самосъзнание. България не трябва и не може да подкрепя такава страна за членство в ЕС, най-малкото защото има определени критерии, които трябва да се спазват”, добави Каракачанов. По думите му, не може България да си затваря очите пред факта, че Македония малтретира хората с българско национално самосъзнание, фалшифицира и краде българската история.

„Това трябва много ясно да бъде описано като ангажимент на Македония и трябва да се задължи да спре със своята фалшификаторска и антибългарска политика. Точно поради тази причина смятам, че България трябва още по-категорично да изявява позиция в защита на българите в Македония, в защита на своето културно-историческо наследство, а не да „сваля гарда” и в името на някакви общи принципи, които са описани в предишния документ, за който Ви казах, безрезервно да подкрепяме едно антибългарско правителство и едно антибългарско поведение. Това е най-малкото наивно, глупави и да каже, че е национално предателство”, каза още Каракачанов. „Аз не искам България да защитава коминтерновската политика на Скопие”, допълни Красимир Каракачанов.

Искането за ревизия на българската позиция за европейското членство на Македония е породена от декларация на общественици, обявили се против нея. Това каза Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. „Поводът бе декларация на друга група учени, общественици и интелектуалци, които се обявиха срещу позицията на България, изработена от научен екип от БАН по поръка на бившия министър-председател Бойко Борисов, която стана наша позиция при преговорите за приемане на Македония в ЕС. Зад тази позиция застана и новият външен министър Кристиан Вигенин, като той каза, че няма да има промяна във външната политика на България по този въпрос”, каза още Божидар Димитров.

По думите му, по време на последните преговори за присъединяване на Македония към ЕС, неразглеждането на въпроса е показателно за това, доколко ЕС е готов да приеме Македония в общността.

Груевски: Натискът за решаване на спора за името е върху Македония

Натискът на международната общност за решаване на спора за името с Гърция вече е под друга форма и се манифестира чрез различни негатив...

Прочети повече

Ръководителите в Скопие трябва да знаят, че не може ние безусловно да ги признаваме, да ги подкрепяме, а те същевременно да водят антибългарска политика. Това пък каза историкът академик Георги Марков от Института по история на Българската академия на науките. „Аз не съм забелязал напредък по отношение на договора за добросъседство с Македония от страна на Скопие. Вярно е, че се образува една смесена комисия, но тя не е на съответното правителствено ниво. Няма напредък, те отказват да работят по този договор за добросъседство. Щом отказват, и ние трябва да откажем. Вижте примера със Сърбия; знаете каква война се води за Косово, колко жертви, колко омраза. И все пак дори Белград отстъпи, за да постигне споразумение с Косово”, посочи акад. Марков.

„Понеже съм автор на историческата част на анализа за отношенията с Република Македония и понеже тогавашният външен министър Николай Младенов употребява един англосаксонски термин – къде се прокара червената линия, аз съм написал – това е 2 август 1944 г. – Денят на Илинденско-Преображенското въстание – едно българско въстание. В средновековния български манастир Св. Прохор Пчински тогава титовите комунисти решават да направят македонска нация, азбука, книжовност, държава и т.н. Тито прави македонската нация след Втората световна война. До края на Втората световна война, няма македонска нация, няма македонска история, няма македонски език”, заяви историкът акад. Георги Марков. „Това просто трябва да се каже ясно, а не да строят разни мегаломански паметници, с които вече стигнаха до Никола Вапцаров и Симеон Радев”, добави още той.